УТОПИЯ

искам да се махна - да изчезна
някъде далече от света
на висок връх, лунен кратер, бездна
в дупка из тибетските плата
всичко да започна отначало
не да скитам пак от трън на глог
а да тръгна - светъл дух и тяло
в шепите на своя Господ Бог
да пилея обич - и от обич
в сънищата ваши да летя -
и дори в сахара, тар и гоби
да ви късам пролетни цветя
в свят за мъст, ненавист и обида
сякаш разиграл ни на белот
казвам - миг преди да си отида -
можем да живеем друг живот
стих - или светулка ще ви пратя
аз към друго и не се стремя -
хората да бъдат мои братя
и - щастлива - моята земя

© Валери Станков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.02.2009, № 2 (111)

Други публикации:
Валери Станков. Аз съм светлият мъж към безкрая. Варна: Книгата, 2008.