Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ОЩЕ ТРИЙСЕТ И ДЕВЕТ ПУСТИНИ
не живяхме в гори с изобилни потоци и просеки
нас ни дра хоризонтът през устите с жестока юзда
ние бяхме дивизии, бяхме армии дрипави просяци
със наивната вяра за равенство, братство и свобода
кой за вяра и род, кой за знаме и химн ще погине
рядка сбирщина, стадо - събрано от кол и въже -
ако има пред нас още трийсет и девет пустини
да ги минем поне след достойни държавни мъже
© Валери Станков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.02.2009, № 2 (111)
Други публикации:
Валери Станков. Аз съм светлият мъж към безкрая.
Варна: Книгата, 2008.
|