ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ

Навярно Господ на небето рине сняг.
И го изсипва във врата ми.
Дванайсет помияра вият в мрака -
Апостоли с очи на таласъми.

Те чакат да им хвърля хляб и лук.
Поглеждат ме с библейска горест.
А аз пикая като стар олук
до пътната врата на свойта орис.

И уж заспивам като Божи Син
във скутите на блудницата свята,
а някъде след полунощ - в един
във мене се събужда Сатаната.

Със хлябовете пет и риби две
как всичките гладници да нахраня?
Реве и стене. Стене и реве -
не ще да се отдръпне Океанът.

Разпаря се нощта като перде.
Дванайсет псета идат ми на гости.
И който ме целуне, ще яде.
А другите ще глозгат мойте кости.

© Валери Станков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.02.2006, № 2 (75)

Други публикации:
Валери Станков. Автопортрет със светкавици. Варна: Книгата, 2006.