АВТОПОРТРЕТ СЪС СВЕТКАВИЦИ

Защото свикнах да рисувам с въглени изнервената си глава
под дрезгавия блясък на светкавици,
сега се разпродавам на автопортрети -
портретче тук, портретче там.
Поетче тук.
Поетче там.
Красивичко. И умничко. За показ.
А в нощите, когато Бог разтърсваше
разтресен от мигрена череп,
не помните ли колко ви крещях -
купете си измислените ми слънца,
купете си измислените ми слънца,
заради вас съм ги изтръгвал с безнадежден форцепс
от тъмните утроби на Вселената,
прехвърлял съм ви ги по фосфорните гърбове на рибите
през синкавите синори на хоризонтите -
за да ви милват, ако няма кой.
О, колко страшно е, че няма кой
да ни помилва с топлите си длани.
И няма кой пияния художник да нахрани.
На жежката му гръд да тури лед.
Купете си един автопортрет.
Рисунка с въглен.
Умира ли поет,
в небето ангелите бият барабани.

© Валери Станков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.02.2006, № 2 (75)

Други публикации:
Валери Станков. Автопортрет със светкавици. Варна: Книгата, 2006.