МЪЖ

Ти сигурно си ме измислила
във някой час на скука,
докато гледаш как в дъжда
клошарите се къпят под олука -
пияни и красиви, с мокри ризи -
как се бръснат
срещу парче строшено огледало.
Навярно не очакваш
да видиш Микеланджелово тяло,
защото аз съм също като тях,
Ти чуваш само моя гърлен смях
да се търкаля - вакханален,
по тротоарите с танцуваща вода,
подгонил глутницата рижи помияри
с маркирани уши.
Нали ти казах, че си ме измислила,
докато Бог през ширма
сълзата ти изпива и суши -
ужасно е, че няма кой
да я отрие с топлите си длани.
Защо повярва, че съм аз мъжът,
нахълтал в твоя дом - да се нахрани,
да се наспи, да изфиряса вън,
в антрето вейнал кръгче от тютюна?
Защо ме пусна в своя дрипав сън,
наместо
да ми търкулнеш питката по рида?
Нима не знаеш -
когато се наситя да те гледам,
ще те целуна.
И ще си отида.

© Валери Станков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.02.2006, № 2 (75)

Други публикации:
Валери Станков. Автопортрет със светкавици. Варна: Книгата, 2006.