КИНО

Вече не ми казваш
мило мое момче, мило мое момче,
а аз още не съм станал момиче -
с всичките плюсове на твоя ужасен пол,
вече не ме милваш по косите, които ги няма,
не ми казваш о, Боже, когато излизам от банята -
як, гол и пръхтящ от студения душ,
загърнат с хавлията ти на пеперудки и маргаритки,
вярно, може и да не заслужавам
изтръгната от дъха ти възхита
и толкова много внимание -
с биреното шкембенце,
с космите в глухите си уши,
неврастеничното гледане на телевизия,
водката, вестниците, бълнуването насън,
все пак - не съм плажният хубавеляк на остров Корсика,
забил чворестите си глезени в пясъка,
разиграл напечените си мускули като вързани на сноп смокове,
не съм и златотърсачът, който се връща от снежните пустини на Аляска -
и разпряга дванадесет кучешки впряга със злато пред панелната пещера,
ида от работа, мила,
ида от работа,
сипи ми два пръста ракия
и пусни телевизора - да тече някоя холивудска несрета -
там поне един размазан Джон
събува своя гаден панталон
и се нахвърля да целува сластно Грета.
По устните му
сладострастна
лига.
Стига, мило момиче.
Стига, мило момиче.
Стига.

© Валери Станков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.02.2006, № 2 (75)

Други публикации:
Валери Станков. Автопортрет със светкавици. Варна: Книгата, 2006.