Валери Станков

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

БОЛКА

web

Да бях море, по цял ден щях да се разстилам пред нозете ти.
Да бях небе, че да изсипвам над твоя път светулки и звезди.
Да бях поляна, щях да пия дъждове - да стъпваш по росистите цветя.
Да бях пътечка през гора, че да минаваш на пръсти по калпачета от мъх.
Но аз не съм пътечка.
Не притежавам с нотариален акт
съзвездията Малка и Голяма мечка.
Не съм и цвете за мирисане.
Светулките ми станаха на въглени в дебелата слана.
Слана слани живота ми.
Където тръгна, стигам до стена.
Моретата ми някъде се изпариха.
Какво да ти постеля?
Тревите ми се вкоравиха.
Приличат на ръждясали стрели...
Какво да ти постеля -
че да преминеш,
без да ме боли?

Други публикации:
Валери Станков. Автопортрет със светкавици. Варна: Книгата, 2006.