Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРОБЛЕМИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРАВОПИС НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ СОУ В МОЛДОВА

Васил Пителов

web

Необходимостта да се осигури обучение по български език на достатъчно високо равнище поставя проблема за изработване и усъвършенстване на правилно българско произношение, за познаване на лексиката и граматиката на българския език.

Новите задачи, които се поставят днес пред обучението на учениците по български език, изискват висококвалифицирано преподаване на книжовния български език, а това е свързано с методиката на обучението. На съвременния етап се наблюдава тенденция българите, живеещи на молдовска територия, да употребяват книжовен, а не диалектен български език, а това означава, че и училището трябва да работи върху усвояването на книжовната норма от младото поколение.

Функциониращите на молдовска територия езици - румънски, руски и български, са се развивали при различни условия, като преимущество е имал руският, а в днешни дни и молдовският (румънският) език. Повечето бесарабски българи в зряла възраст са получили образованието си на тези два езика, поради което в техния български език проникват русизми и думи от румънски език. Това смесване води до формирането у българското население на устойчив интердиалект, в който значително място заема интерференцията, т.е. проникването на елементи от другите езици.

Отбелязаните особености в езика на бесарабските българи ще разгледаме с оглед на обучението по правопис на учениците в Молдова.

Правописът е основата на нормативно правилния писмен текст. Без овладяната система от ортографични правила е немислима езиковата грамотност и културата на личността. Обучението по правопис има за цел да разкрие правописната система на българския книжовен език в контекста на цялостната езикова система и да я направи достъпна за трайно овладяване от учениците.

Езиковедите говорят за четири основни правописни принципа: морфологичен, фонетичен, традиционен, смислов. В последно време се говори за морфематичен принцип, което е в духа на учението за фонемата и морфемата. Морфематичният принцип се прилага с цел намаляване на различията между звуковото многообразие на морфемите и тяхното писмено отбелязване (пример: рòг - рòга - рòгче; нòж - нòжче [ношче]) - в писмото не отбелязваме редуването г - к, ж - ш между звучни - беззвучни съгласни.

При морфологичния принцип съществуват закономерности, които осигуряват при изменение на фонетичното положение еднообразно писане на всяка морфема. Например всички представки, завършващи на звучна съгласна, се пишат с буква, обозначаваща звучна съгласна - без-, из-, зад-, след- и др. Вестник се пише с т, защото казваме вести; бръмбар пишем с а, защото наставката е -ар (срв. аптекар, писар, лекар и др.)

За да постигнем своите цели в обучението по правопис, следва да се опрем върху практиката. Именно в нея се определят типовете правописни грешки на учениците, изучаващи български език в интерферентна среда, в която се говорят руски, молдовски, украински, а и други езици. Ще анализираме езиковите наблюдения в обучението по правопис на учениците от СОУ - гр. Тараклия.

Българите в Тараклия са билингви, каквито са и всички бесарабски българи в Молдова и Украйна. В някои случаи може да се говори и за триезичие: българско - руско - гагаузко или българско - руско - молдовско, например в семейства със смесени бракове. Типичният билингвизъм си остава българско - руският или, ако трябва да бъдем по-точни - билигвизмът на младото поколение българи е руско - български, тъй като то по-често си служи с руски език и по-рядко - с български. Оттук произтича първата група грешки в писмената реч на учениците.

Грешки под влияние на диалектната и социолектната среда

Тези грешки, естествено, най-напред се проявяват в устната реч като провоговорни, а оттам дават отражение и на писмената реч. Например и днес е чувствително влиянието върху правоговора и правописа на такви явления като редукцията при гласните, депалатализацията при съгласните и др. (срв. гулèми, бъща, хòдъ, òдъ). Често се забелязва колебание в произношението дори на едни и същи думи. В някои случаи в съседство със сонорни съгласни в наставката и в абсолютния край на думата гласната е се редуцира в ä - звук, стоящ между а и ъ, с предшестващи меки съгласни: обед, пепел, въглен, вътре, горе: [òбäд], [пеп’äл], [в̀ъгл’äн], [в̀ътр’ä], [гòр’ä].

Гласната а в неударена сричка се редуцира по-слабо и звучи в повечето случаи средно между а и ъ, но по-близо до а и доста по-рядко по-близо до ъ.

Гласната а звучи като [а] обикновено в предударени и задударени срички или в абсолютния край на думата - [дàскал], [з’ùма].

По-голям брой грешки се срещат при правописа на гласните е/и, о/у - срв. кибапчи вм. кебапче, биспорну вм. безспорно, дите вм. дете, нашту вм. нашето, дустойни вм. достойни, пулету вм. полето и др.

Срещат се и грешки при изговора на групи ър/ръ и ъл/лъ, напр. [върх] вм. [връх], [гърб] вм. [гръб], [гърм] вм. [гръм], [дължност] вм. [длъжност], [повръхнина] вм. [повърхнина] и др.

Под диалектно влияние са доста грешките в областта на морфологията. Обикновено думите се пишат така, както се изговарят. Например:

А) Съществителни имена

При съществителните от женски род с окончание за ед.ч. , което може да бъде под ударение, но може и да не е - в едни случаи се изговаря [ъ], а в други - [а]. Примери: [главà]:[глав̀ъ], [горà]:[гур̀ъ], [зùма]:[зùмъ].

Членуваната форма на съществителните от м.р. ед.ч. е с членна морфема , съответно: [дар]:[дар̀ъ], [к̀ум]:[кум̀ъ], [м̀ъж]:[мъж̀ъ].

Членуваната форма на съществителни от ж.р. ед.ч. е с членна морфема -та - [горà]:[гор̀ъта], [момà]:[мом̀ъта];

Б) Прилагателни имена

Характерно е наличието на притежателни прилагателни имена от мъжки род с наставка -ов [-уф], членувани с помощта на членната морфема (а) - [чùчува сùн додè], [пèтрова клàденец].

Грешки в правописа под влияние на правоговора и на небрежния изговор

Например грешки се допускат при глаголите от 1. и 2. спр., 1. л. ед.ч. и 3. л. мн. ч., сегашно време, в които има несъответствия между правоговор и провопис (за тях вече говорихме).

Под влияние на правоговора се пише четъ, плетъ, пишъ и др.

Изпускането на съгласни, вмъкването на съгласни и гласни и др. също е резултат на небрежен изговор: прелес вм. прелест, уздрял вм. узрял и др.

При числителните имена се срещат членувани форми на бройните числителни с окончание -тях (четиритях, петтях). Наред с българските форми на числителните имена се употребяват и руски - както бройни, така и редни. Те почти не се възприемат като чужди.

В областта на синтаксиса се забелязва употребата на кратки местоименни форми в начална позиция - нещо, което книжовната норма на съвременния българския език не допуска. Например: Ме боли сърцето; Се разбираме добре с тебе.

За да бъдат избягвани отбелязаните по-горе типове грешки, се правят много правописни упражнения. Упражнението е доминиращо средство при обучението по правоговор и правопис. Значимостта му се определя не само от необходимоста да се тренират продължително учениците, за да се стигне до „автоматизиране“ на навика, а и поради това, че повишава познавателната активност и развива творческите способности.

Упражненията по правопис могат условно да се разделят на два основни типа:

1. Упражнения за разпознаване (т.е. за определяне типа на ортограмите).

2. Упражнения за използване (прилагане) на правописните правила в речевата практика на учениците.

Голямо значение за преодоляването на правописните грешки имат писмените работи. Те могат да се разделят на два типа:

1. Писмени работи с правописна цел. Чрез тях постепенно се формира привописът като личен речев навик.

2. Писмени работи, свързани с практическо прилагане на знанията за езика в речевата дейност на учениците, в които един от критериите е правописната грамотност. Като основополагащи трябва да се отбележат преписването и диктовката. Към вторият тип писмени работи за развиване на свързаната реч с аспект усвояване на правописа отнасяме преразказите и съчиненията. Те имат както обучаваща, така и контролираща функция.

При преподаването на български език в молдовско училище преподавателят трябва да държи сметка за особеностите на местната езикова ситуация. Необходимо е той добре да познава диалекта на селището, в което работи, а и формиращия се бесарабски български интердиалект, да познава добре и руския и румънския (молдовския) език, за да е наясно с интерференцията. Едва тогава той би могъл да каже, че е достатъчно подготвен, за да се заеме с тази отговорна задача.

 

 

© Васил Пителов, 2003
© сп. Български език и литература, 2003
© Издателство LiterNet, 15. 02. 2004
=============================
Публикация в сп. Български език и литература, 2003, бр. 5.