ЯВОРОВ И ДРУГИТЕ

Владимир Донев

web

Новата книга на литературния историк Димитър Михайлов за поета е много точно озаглавена - "Яворов и другите". Тя съдържа 12 студии и статии, замислена е като продължение на предходното изследване "Поетът Яворов" (2012) и фокусира вниманието "към други светове, навън, в съпоставка, диалог, разночетене". Надеждата на автора е, че текстовете в новото издание, "събрани заедно, образуват хор". Хорът означава диалогичност, многогласие, но и съ-глас-ие между включените работи. Общата основа на това съгласие е безспорно почитта на изследователя, която се материализира в две последователни съдържателни критически книги, които обобщават натрупаните сюжети за живота и творчеството на Яворов. В методологически план то е подкрепено от изследователския подход на историка, който разглежда психобиографичния, текстологичния и литературно-историческия контекст на поетовото творчество, не толкова поетиката на творбите, както в предходното изследване.

Литературно-историческият поглед доминира в следните текстове: "Боян Нелюдов против Яворов", "Случаят Иван Радославов" и "Кой подсказва заглавието "Заточеници"?". Първите две студии засягат интересни страни от съществуването на персонализма като културна стратегия в нашата литература от времето на кръга "Мисъл" и сп. "Хиперион" с позитивните, но и проблематичните аспекти на неговото осъществяване. Статията "Кой подсказва заглавието на "Заточеници"?" ни насочва към едно обосновано предположение за промяната на заглавието на Яворовото стихотворение, която внася нов смислов потенциал в рецепцията на творбата.

Според Д. Михайлов името Боян Нелюдов е мислено от поета като негов псевдоним. Става дума за трикратното изписване на това име на първата корица на т.нар. Втори анхиалски бележник на Яворов, използван в периода 29 юли - 26 септември 1900 г. Известно е, че прочутото прекръстване на Пейо Крачолов се извършва през 1899 г. в януарската книжка на сп. "Мисъл" и е направено от д-р Кръстев и редакционния комитет: Пенчо Славейков, Кирил Христов, Иван Андрейчин, Тодор Влайков. Този акт на персоналистично действо е предназначен да създаде новата литературна личност на поета, за която обаче той е имал друг избор. Д. Михайлов внимателно разчита знаците на вътрешния драматизъм, несъгласие и съпротива при налагането на псевдонима в съзнанието и творчеството на поета.

Студията "Случаят Иван Радославов" разглежда обстойно отношението на адепта на символизма към Яворов от частните писма на критика и статията му след смъртта на поета през новоизкованата стратегия "Яворов е голям поет, но..." в продължение на десетилетие на страниците на сп. "Хиперион" до все по-безпомощните и тенденциозни формули заклинания за твореца в "Българска литература" (1936). Въпросът за отношението на Иван Радославов към Яворов се оказва изключително важен и "за литературната ни история, за образците и стожерите в нея, за школите и в частност за символизма и за... литературния му вкус и добросъвестност." Страниците, които разгръща Д. Михайлов, всъщност ни разкриват етапа, в който литературният персонализъм като културна стратегия в една от своите форми се превръща в култ към личността на Теодор Траянов за сметка на принизяването на Яворов като творец.

Статията "Кой подсказва заглавието "Заточеници"?" е любопитна с опита да се използва продуктивния потенциал на грешката за литературно-историческата реконструкция на отминалите литературни факти и събития. Внимателният поглед на вещия познавач на литературната епоха търси скрития смисъл и взаимовръзка между известните и незабелязаните следи. Попадайки на грешка, историкът успява да възстанови замисъла, етапи в творческия процес и литературната съдба на произведението. Известно е, че първата публикация на "Заточеници" е през януари 1902 г. в сп. "Мисъл". Там заглавието на творбата е "Към Подрумкале". Със сегашното заглавие стихотворението за първи път се появява във второто издание на Яворовата книга "Стихотворения" (1904). Божан Ангелов в рецензия в априлската книжка на сп. "Мисъл" от 1903 г. за стихосбирката на Владимир Ковачев и Христо Силянов "Тъгите на роба" нарича стихотворението на Яворов "Подрумските заточеници". Няколко месеца след публикуването на рецензията във второто издание на "Стихотворения" Яворов го превръща в "Заточеници". Хипотезата звучи убедително и открива нови подстъпи за осмисляне съдбата на прочутата творба.

Текстологичен подход ще открием в студиите "Хайдушки песни" и "Неизвестни Яворови поправки. Щрих към историята на стихосбирката "Безсъници". Вниманието в първия текст е насочено към "петата хайдушка песен" - стихотворението "Македонец съм овчар", поместено във втория брой на хектографския лист "Свобода или смърт", списван от Яворов в Македония през зимата и ранната пролет на 1903 г. Според Д. Михайлов творбата е писана с "ирония към поезията и с изключителна отдаденост на поета към конкретната публика на вестника и към... себе си като агитатор". Убедителни доказателства за единството на цикъла "Хайдушки песни" и петата хайдушка песен са потърсени в поетиката, фактите около появата на творбите, анализ на Яворовия "македонски поетически" бележник (№ 6), модерния смисъл на цикъла.

Втората студия е свидетелство за ефекта на закономерната случайност в работата на литературния историк, ако може да си послужим с този оксиморон. Късметът и дарът на съдбата да се докоснеш до рядко издание, което само истинският познавач умее да оцени в пълнота. Става дума за попадналия у Д. Михайлов екземпляр с подвързани книжки от 15-годишнината на сп. "Мисъл" от 1905 г., когато Яворов за първи път е редактор заедно с д-р Кръстев. Публикувани са факсимилета на стихотворенията "Самота", "Угасна слънце", "Пред щастието", "Насаме", "Евреи" с автентични Яворови поправки върху отпечатания текст. Изследвачът проследява съществените корекции, коментира какво е поправяно и пренесено ли е, или не в "Безсъници" (1907), а после и в "Подир сенките на облаците" (1910). Наблюденията добавят факти към важния сюжет как Яворов работи над текстовете си, за да стане Големият поет.

Психобиографичният подход е заложен в статиите "Лора в биографията на "Когато гръм удари, как ехото заглъхва" и "Тебе, мило братче Атанасе...". В първия текст въз основа на кореспонденцията между поета и Лора Каравелова през 1912 г. е проследена ролята на Яворовата любима като "скрития женски персонаж" в създаването на пиесата. Втората работа обръща внимание върху неосветените взаимоотношения между Яворов и по-малкия му брат Атанас Крачолов, който помага за нанасянето на поправките върху "Подир сенките на облаците" през 1914 г. Книгата на Д. Михайлов по много осезаем начин сговаря минало и настояще в съдбата на Яворов и нейното осмисляне от предходниците и съвременниците. В особени смислови съотнасяния влизат текстове като "Некролози по стените" и "Семейният печат", от една страна, и "Децата на Яворов" и "Съдбата на поета", от друга. Първата статия ни въвежда в атмосферата на трагичната ситуация около смъртта на Яворов чрез публикация на некролозите и анализ на жестовете на близките в техните думи на прощаване с поета. Във втората, семейният печат е разчетен не само като музеен експонат в Къща музей "Пейо К. Яворов" в Чирпан, а и знак за Яворовия копнеж по семейство. Миналото сякаш изпраща сигнал към съвременния читател за своята трагика. Публицистични материали като "Децата на Яворов" и "Съдбата на поета" реагират на способността на съвременниците да осмислят живота, словото и делото на Яворов с подобаващо уважение. За Д. Михайлов и днес фигурата на Яворов продължава да расте с всяко ново поколение, но не липсват и престъпления спрямо поета като закриването на Яворовия музей в Чирпан през 2013 г. Като книжно тяло "Яворов и другите" също сговаря по интересен начин минало и настояще. Модерна семпла корица в синьо, лекота и в същото време диалог чрез снимките и шрифта към текстовете от епохата на поета. Избраният шрифт на критическата книга, архаизиран, но стилен и изискан, се асоциира вторично с шрифта на публикуваните факсимилета на творби на Яворов в сп. "Мисъл" или в некролозите около смъртта на поета. Сякаш капчицата мастило се отлага на страницата и удостоверява почерка на автора. Метатекстът се опитва да се доближи визуално до текста на Яворов. За тази концепция и изпълнение поздравления заслужава изд. "ДАР-РХ" - Велико Търново.

© Владимир Донев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.07.2016, № 7 (200)

Други публикации:
Литературен вестник, бр. 23, 08.-14.06.2016, с. 4.