ТРАКИЙСКИ ПЛЕТЕНИЦИ

Владимир Донев

web

Не познавам стихосбирка изцяло посветена на тракийските старини. Темата е много нашумяла, защото медии и патриотично настроени интелектуалци задръстват ефира с плесенясали националистически клишета за древното ни тракийско минало, опитвайки се да присвоят световното културно наследство, но в поезията тя не е експлоатирана. Слава Богу, че се явяват приятни поводи да говорим за едно достойно естетическо отношение към нея в наши дни... Да се пише по тази тема в стих означава да имаш силно въображение, да реставрираш културен пласт и духовност в образи от митове и сюжети, за които знаем само от по-късната гръцка редакция, да притежаваш деликатна поетическа чувствителност, за да намериш подходящ език, който да не звучи клиширано, а да споява елегантно усета ни за българското с митично-надвременното, днешното и древното...

Поетесата Здравка Владова-Момчева е усетила тази възможност с вътрешния си взор, за нея митологията е код, чрез който можеш да въобразяваш миналото си в поетически текст и така да преоткриваш себе си. Пред нас е един проект, завършен в изискана поетическа книга, осъществен в прекрасен творчески диалог с художника доц. Христо Керин, преподавател във Великотърновския университет, който е не просто илюстратор, а съавтор на художественото тяло на книгата. Стихосбирката освен това е билингва, творбите са написани на български и английски, като английските варианти са не просто преводи, а са равностойни на българските оригинали. Това е достатъчно, покрай насладата от досега с поетическата книга „Тракийско съкровище” (“Thracian Treasure”), да отбележим по-внимателно нейната поява.

За контекста няколко думи. Книгата е написана в Англия, където авторката живее от 6 години. Това е четвъртата й стихосбирка. Здравка е автор и на един роман „Вървище”, който излиза през 2002 г. Стихотворенията на поетесата са публикувани в най-голямата американска електронна антология за световна поезия “Other Voices”, в годишната американска антология за поезия и изкуство „Harvest international”. Най- престижната международна награда е от конкурса „Танц с думи” на издателство Палабрас прес, Канада, където нейното стихотворение „Песента на Орфей” печели единодушното възхищение на журито в състезание на автори от 60 страни. Не за реклама посочвам тези факти, а да подскажа, че две неща много ясно изпъкват при прочита - заразяващата сила на виталното поетическо чувство у Здравка, далеч от носталгичната емигрантска резигнация или кухия родолюбив патос, ритмичното богатство на нейния поетически език плюс разработката на древните тракийски сюжети. Това може би е впечатлило и канадското жури, нескрило възторга си от онази поезия, която може да припомни добрите традиции на ритмизирания и римувания стих, събуждащ сетивата с тупкането на своя поетически пулс. Но при Здравка, освен стихията на ритъма, се добавя и плътността на метафоричния образ, както и асоциативната обагреност на словото, неговата междутекстова подплънка с литературни реминисценции.

Подходът е в духа на модернистичната разработка. Стихотворенията са предхождани от припомняне на легендите в едно-две изречения, след които идват поетическите разработки. Всяко стихотворение се оглежда в графика по същия сюжет, съчетаваща един изненадващ съвременен прочит на духа на мита и на неговата интерпретация от авторката. Както каза проф. Светлозар Игов при представянето на книгата, стихосбирката е билингва и по отношение на майсторския превод на художествените послания от езика на словото към езика на графиката (за това може да се напише отделна рецензия). Тракийският свят е въобразен в едни от най-красивите трагични любовни сюжети от античната древност - драмите на Хемус и Родопа, на Орфей и Евридика, на тракийския цар Резус и неговата любима Аргантона. Поетично-митичната антропология включва „възстановка” на тракийския пир, тракийската сватба, погребенията и ритуалния плач, образите на разярените менади, разкъсали от ревност тялото на Орфей. Всичко това не в духа на историческото или патриотичното познание, а в повея на свободното поетическо възкресение, в което се чувства погледът на съвременния човек в добре подбраните двайсетина стихотворения.

От гръцката митологията много малко знаем за образа на тракийския цар Резус и неговата трагична любов с Аргантона. Представил го е Омир в „Илиада” като съюзник на троянците във войната с ахейците. Ето обаче образът му в стихотворението „Цар Резус”: „От недрата на житната Тракия сипе се злато/ по твоята броня./ Тъмните къдри пилеят по вятъра дъх на лози и/ кошути подгонени./ В тежки обкови ти носиш земята си - морен от слънце и/ палещи устни./ Щедри любими наляха с телата си вино и/ мед в тез доспехи изкусни./ Мъдрите майстори в тях са вкопали/ мъжката сила на твоето племе./ Струйни мелодии леят кавали,/ дето пристъпиш, пуква се семе...” Метафората носи дъха на жежкия тракийски пейзаж, но и сетивната сила и усет за цвят, мирис, движение. Образите са пластични, релефни в духа на Омировата поезия. В същото време любимата жена на цар Резус жали за убития съпруг не точно като Андромаха, а и с болката на съвременна жена („Аргантона”). Запомнящ се акцент в интерпретацията на поетесата е и образът на Орфей, прекрасно индивидуализиран с психологическо проникновение в мъката му за изгубената Евридика и в същото време представен като национален герой спасител, един тракийски Христос в стихотворението „Орфей и Евридика” („С тракийски ритми в хоровод мълчанието се взривява./ Орфей съм аз, един народ... Възраждам се... И ви спасявам”). Или образът на тракийската жена, чиято вярност е толкова голяма, за да последва своя починал съпруг в царството на сенките („Вярност”).

Графиките на доц. Христо Керин подхващат диалога, като ни потапят окончателно в един митичен свят на силни чувства и красиви герои. Образите на неговите траки приличат на красиви предци от една забравена и загадъчна човешка працивилизация, богати с много съвременна психология в жестовете и любовните сцени, изпълнени с красива еротика и скръб. Колажът в тези графики подпомага потапянето във фантастичния свят на мита, като наслагва реминисценции от известни мотиви от античното изкуство и българския фолклор, смесени с образите на „осъвременените” тракийски герои. Орнаментите като изразно средство се преплитат с цитати от стихотворенията, които според художника носят ключовия смисъл и така се създава усещането за словесно-цветова плетеница, подобно на внушението от стиховете.

В ритмично отношение в стихосбирката се проявява афинитет към смесването на трисричните размери от силаботоническото стихосложение и то в рамките на едно стихотворение или строфа. Това създава пулсации, които в определени участъци преминават в характеристиките на долника. Случайно или не, тези „аритмии” са много важни именно в стихотворения като „Тракийско слънце” и „Тракийска сватба”, в които може да се асоциират словесните прекъсвания с неравноделните тактове на тракийската ръченица. Изобщо стихът на Здравка Момчева носи и класическото качество на ритмизирания стих - метафонията, и е наслада за българското ухо в съчетанието с плътната като съдържание метафора. Според мен и английските варианти на стихотворенията са запазили ритмичния облик на творбите и това е събудило одобрението на тамошната публика.

Мисля, че и в появата на човешкия живот, и в появата на добрата книга няма нищо случайно. Убеден съм, че е чисто случайно съвпадението по време между откритията, които направиха българските археолози, и поетическия експеримент с тракийската тема при Здравка Момчева. Знам, че книгата е плод на повече от двегодишно сътрудничество на творческия тандем Здравка Момчева - Христо Керин и резултатът е успешен. Над ограничителната сила на носталгията се изправя прекрасната способност да възкръсваш в думи и цветове.

© Владимир Донев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 31.12.2006, № 12 (85)