ОЧИТЕ НА СЛОВОТО

Владимир Донев

web

Присъствието на Маргрета Григорова в българската полонистика се отличава с богатство на научната и преводната дейност, с неизчерпаема енергия за участие в множество престижни чуждестранни и наши научни инициативи, форуми и проекти. След две докторски дисертации, посветени на Болеслав Прус и на Джоузеф Конрад, научните монографии "Хоризонти и пътища на словото в полската литература" (2002), "Литературни посвещения. Ритуални зони на словото в полската литература" (2003), "Джоузеф Конрад Коженьовски. Творецът като мореплавател" (2011, 2015) и преводите на Марек Биенчик с "Книга на лицето" и "Родната Европа" (преведена, съвместно с Мира Костова) новото заглавие "Очите на словото" разширява спектъра на научните интереси на авторката с няколко евристични неизследвани теми - ересите в творчеството на Густав Херлинг-Груджински, Збигнев Херберт, Чеслав Милош, Йежи Анджейевски, Анджей Шчипьорски, съвременното номадство в творбите на Олга Токарчук, Ришард Капушчински, Кажимеж Новак, Марек Биенчик, българската рецепция на творчеството на Юзеф Крашевски, полската рецепция на Иво Андрич.

Първият раздел от монографията "Олтари и клади" съдържа сравнително изследване на въпроса за ересите в творчеството на споменатите писатели, което е мотивирано и от поколенческата биография на творците, преживели Втората световна война и диктатурите през ХХ век. Бих искал да подчертая значението на идеята за опосредстваното (параболично) говорене, базирана върху концепцията на Лешек Колаковски. Според Маргрета Григорова историческите фабули, свързани с преследванията на еретиците, неслучайно се реактивират в творбите на споменатите писатели ("Второто пришествие", "Дневник, писан през нощта" при Груджински, "Земята Улро" при Милош, "Тъмнина покрива земята" - при Йежи Анджейевски, есетата "В защита на тамплиерите" и "За албигойците, инквизиторите и трубадурите" от сборника на Херберт "Варварин в градината" (1962) и др). Създава се синхронна визия, основана върху паралела между миналото и настоящето. Преживените ужаси през войната и лагерните кошмари - апокалипсисът на ХХ век, са проектирани върху екрана на историята, като се реконструират алюзийно преследванията, съдебните процеси и екзекуциите на някогашните еретици в "паралелни на тях форми, обзели съвремието". "Долавя се тон на възмездие, провокиран от желанието за съд над самата история и нейните силови форми" - посочва авторката.

Постмодерният литературен историзъм стъпва върху средновековния документ, а съпротивата срещу диктатурите и социалните абсурди на ХХ век се идентифицира с бунта на еретиците, които приемат образа на нови светци-мъченици. Обяснение за тази реакция изследователката намира в исторически аспект в принадлежността на Полша към западно-католическата сфера с преследването на ересите от Инквизицията. В по-широк аспект стигаме до сюжета за ересите от средновековието, абсорбиран от мита и легендата, който се връща в съвремието и го кодифицира идейно и художествено в произведенията на изследваните писатели. В такива случаи може да говорим за специална светогледна, психологическа и художествена функция на религиозните сюжети-архетипи, чиято матрица става опора за осмисляне на ужасното, абсурдното, апокалиптичното в човешкото съзнание след жестоката равносметка за преживяното през ХХ век.

Вторият раздел в монографията "Ерес и святост в творчеството на Густав Херлинг-Груджински" представлява първото българско изследване на метафизичната проза на писателя с фокус върху италианската топика в творчеството му и нейните дълбинни смислови измерения чрез образите на най-важните еретици Бруно и Караваджо, Еретичния Христос във "Второто пришествие", св. Арон от "Легенда за покаяния отшелник". Зад галерията от образи на италиански художници се разгръща съпоставителен анализ на взаимодействието между литературата и изобразителното изкуство на различни равнища - от интереса на Груджински към италианските художници в биографичен план през влиянието на теми и мотиви от тяхното творчество, атмосферата и колорита на разказаните истории, превръщането на картините в сюжети до психологията на творческия процес (написването на разказа "Кулата" - сравнението с работата на писателя като скулптор, доизмислянето на несъществуващи артефакти в седмата картина в "Легенда за покаяния отшелник" и др. художествени стратегии).

Отличните резултати на съпоставителното представяне може да бъдат очертани в три посоки: 1. Разкриване на постмодерната стратегия на пренаписване и "пренарисуване" на текстове и картини в метафизичните разкази; 2. Концептуален заряд във фокусирането към взаимодействието между литература и изобразително изкуство, символизиран в заглавието на труда "Очите на словото" и разгърнат в изследването на архетипа на Мислителя в четвъртата част "Огледала" от монографията; 3. Богат и задълбочен анализ на конкретните произведения върху основата на интертекстуалния диалог с множество прототекстове.

В труда успешно са приложени жанровият подход в представянето на най-значимите имена на полската традиция и съвременност в областта на репортажа и есеистиката в част "Номади" - работите на "полския бедуин" Кажимеж Новак и на неговия следовник Ришард Капушчински - и рецептивният подход, особено в съдържателната студия "Андрич и Полша" в част "Огледала".

В трета част на труда "Номади" авторката намира оригинален поглед към литературата и я анализира през картографската идея, което е естествено за автори "от номадски тип", любители на пътуването, пишещи за пътя. Картите са осмислени по два начина - като описващи света в текстовете и като съпровождаща графична илюстрация, съотнесена с текста (при "Бегуни" и "Пътешествия с Херодот" (2008) на Олга Токарчук и "Утринна разходка" на Капушчински (2009).

В четвърта част се откроява студията "Андрич и Полша", която анализира полската рецепция на Иво Андрич като личност и дипломат. Опорните биографични моменти, осветени в живота на писателя, са: студентското време в Краков, пресечено от избухването на Първата световна война (1914 г.) и решаващата помощ на дипломата Андрич за освобождаването на затворените в концентрационни лагери краковски преподаватели през 1940 г.

Знакова е студията "Мислителят" в четвърти раздел "Огледала", защото тя носи обобщаващ символен потенциал за замисъла и композицията на книгата и метода на изследователката, разкрива в голяма степен нейния талант да предлага оригинални гледни точки за интерпретация, като междутекстовият анализ преминава в съпоставителен изкуствоведски срез и оттам се гмурва към дълбините на архетипа. Така архетипът за Мислителя е реконструиран в диалога между произведения на литературата и изкуството като поемата "Май" на Карел Хинек Маха, известната скулптура на модерниста Роден, Христос Мислителя в картината на художника Иван Крамской, Замисления Христос в полската народорелигиозна традиция и образа на Сизиф при Камю.

Трудът на Маргрета Григорова е монография, която "огражда" неосветени дворове в нашата научна рецепция на значими творби и проблеми в полската литература от 50-те години на ХХ век до наши дни. Критическите сюжети са евристични и атрактивни и в същото време задълбочени. Книгата е снабдена със солиден справочен апарат и приложение, включващо авторски преводи на две произведения - разказа "Второто пришествие" на Густав-Херлинг Груджински и част от пътеписа "С колело и пеша през Черния континент" на Кажимеж Новак.

Изследването ще бъде полезно и интересно, както за специалистите и студентите, така и за широката културна публика.

© Владимир Донев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.11.2016, № 11 (203)