АРХЕОЛОГИЯ ЧРЕЗ МЕЖДУТЕКСТОВОСТТА

Владимир Донев

web

В книгата си „На ръба на Изтока и Запада. Романите на Орхан Памук“ Евдокия Борисова цитира една мисъл на Цветан Тодоров от „Завладяването на Америка“, че отношението към Другия има четири фази: откриване, завладяване, обичане и опознаване. Авторката наблюдава през текстовете на писателя опитите на турската култура да разбере себе си и да обикне Другия не само чрез съотнасяния към западния свят, а към родово-частния живот, опита на миналото и настоящето. Трябва да призная, че ако сравня моето четене на Орхан Памук и фазите на Цветан Тодоров, съм стигнал засега до първите два етапа: откриването и завладяването на Орхан Памук. Дали обичането предхожда опознаването не знам, но операцията завладяване не е лесна работа предвид обемното творчество на писателя и мащабното му последователно издаване в България, следващо гребена на интереса по света. Първото нещо, което се откроява, е фактът, че изследователката е успяла да обхване целия текст Орхан Памук, като дръзко извършва това почти синхронно с появяващите се на български език преводи на турския писател.

Друга съществена черта в нейния подход е вдъхновението, искрящо в изпълнените с любопитство очи към Орхан-Памуковия екзотичен свят, което се е материализирало в авторовата воля за текст и солидното тяло на книгата. Но това не означава заслепяване пред обекта на изследване. Критическият текст се опитва да обеме проекта Орхан Памук всестранно, като знае, че той има много лица и защриховането на образите изисква своеобразна археология. Археология чрез междутекстовостта.

Първата глава на изследването Просвещенският проект Орхан Памук разумно ни насочва към културната положеност на текста Памук. Турската култура е измамно близка, позната и разбираема, но само на пръв поглед, ако я мислим в исторически и политически клишета или в стереотипите на националната литература, които обикновено изграждат негативен образ на съседа. През романите на Орхан Памук се разкрива пъстър, нееднозначен и необозрим свят на Другия, на цивилизация, разположена на ръба на Изтока и Запада. Усилията на писателя според авторката са насочени към постигането на универсалистичен модел за литература, в който се наслагват просвещенски, мултикултурни и постмодерни проекции. Антирелигиозните и социално-критичните настроения се съчетават с естественонаучно любопитство към света и човешката природа в пресечната точка на традиция и диалог с европейските автори. Сходни черти с духа на Просвещението са прихванати на различни нива - образа на автора (интелектуалец, застанал на моста между културите със свое-чужд поглед), фигурата на четящия човек с изостреното любопитство към Другия, героите, които са по балзаковски амбициозни, индивидуалисти, но и сантиментално-семействени персонажи, вписани в традиционната патриархална култура. Като концепт на Просвещението са анализирани формите на всекидневието в сакралния и профанния му порядък в един глобализиран свят. Животът на героите се проектира в мащабен и драматичен медиен контекст освен в света на книгите. Активизира се връзката вещи-време, като тя вече не изразява ужаса на всекидневието, характерен за западното мислене, защото подобна зависимост източните култури не познават. Вещите се превръщат в интерпретант на сцени от бита и всекидневието на турското семейство. Музеят, интериорът, гардеробът и страстта към изображение на материалното са форми на поевропейчването на нравите в турския 20. век.

Археологията чрез междутекстовостта копае своите смисли в - интер, - авто и - метатекстови параметри на изследването. На първия аспект са посветени главите „Руските светове на Орхан Памук“ и „Литературните диалози на Орхан Памук“. Впечатляваща е първата спомената част. Оказва се, че във фикционалната библиотека на писателя, в която витае духът на Борхесовата Вавилонска библиотека, с предимство звучи руското литературно слово. Това са и Чеховите реакции в провинциалното безвремие и нищета, и характерът на персонажите, които са пътуващи типажи (класически просвещенски герои), често изправени пред въпроса на Чернишевски „Какво да се прави“. Те се опитват да сторят невъзможното - да превърнат отговорите на тежките въпроси на съществуването в реални постъпки и жестове. Тук е и турската обломовщина - находката е великолепна - само че отнесена не към мъжкия свят, а към жените и нищоправенето като начин на живот в турското семейство и като културна специфика на ориенталския свят. Анализът надхвърля словесните съответствия и проследява цитирането на характерни национални жестове от чуждата литература, възприети като черта на европейския манталитет от героите на Памук.

Какво означава това, че романът на Чернишевски „Какво да се прави“, написан в средата на 19. век, оказва влияние върху умовете и турската интелигенция през 70-те години на 20. век, когато е преведен? Дали това е знак за могъществото на руската култура и забавеното развитие на турската? Едва ли. И днес двете държави в геополитически план са пред прага на съвременната европейска цивилизация, само че турската култура възприема някои черти на руската като просвещенски и европейски в определен свой период. Археологията чрез междутекстовостта се превръща не само в литературен, а и в културологичен подход, който ни подтиква да се замислим за пътищата между цивилизациите на ръба на Изтока и Запада.

Втората глава с изявен интертекстов ракурс „Литературните диалози на Орхан Памук“ насочва вниманието към общуването на писателя с турската литературна традиция и някои много коментирани западни диалози в неговото творчество с това на Марсел Пруст, Умберто Еко, Итало Калвино, Пол Остър, Джулиан Барнс. В този аспект защрихованите взаимодействия могат да бъдат отправна точка за бъдещи критически студии.

Глава трета „Палинодии, лайтмотиви и цитати“ тълкува автотекстуалните ракурси в прозата на твореца. Прави впечатление, че специализираната терминология и ерудицията на авторката не са поднесени наукообразно, а са вплетени елегантно в анализа. Част четвърта „Металитературният Орхан Памук“ има приносен характер, защото оцелостява многостранния образ на автора чрез премислянето на собствените му житейски и творчески стратегии, които се превръщат в канава на текста Орхан Памук. Получава се многопластов критически разказ, наблюдаващ като през калейдоскоп пъстрия свят на Ориента, което ще провокира допълнително интереса на почитателите на турския нобелист в България.

© Владимир Донев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.01.2012, № 1 (146)