СТИХОСБИРКАТА И ВИДЕОКНИГАТА

Владимир Донев

web

Стихосбирката "Очи на цвят солени" (2012) на Елена Христова веднага впечатлява със своята полиграфична изработка. Използвани са три цвята - бяло, черно и червено с различна концептуална функция. Страниците са в черно, а стихотворенията са изписани в бяло. В някои творби определени ключови думи са набрани в червено върху бяла оризова хартия и символизират поетически послания. Създават се "трилистни" творби, които визуализират антиномичността в любовната лирика на авторката.

Стихотворението "Предупреждение" е изградено върху механизма на психологическия и образния паралелизъм, при който са успоредени утрото и вътрешното състояние на героинята в поредица от сравнения, които овеществяват и в сетивен план преживяванията. Образът на утрото е въведен с анафора: "Студено е навън, а вътре - сринато". Утрото "се ражда изморено", "било е пътник хиляди години", "слънцето се свлича на колене", "Мълчи небето като празна църква", "Като мъртвец на чуждо погребение,/ чертите на деня изглеждат смръщени", "въздухът е сив, горчи и стене/ като лицето на жена напусната". Студ, умора, отчаяние, безнадежност, смърт, самота, изоставеност изпълват душевността на лирическата героиня. Тези чувства се асоциират с черния фон на страниците в една обща тоналност на болка и песимизъм в книгата.

Подбраните ключови думи в червено, разположени върху оризовата хартия, дават друг ключ към посланието в творбата. Четени линейно отгоре надолу те образуват следната мисъл: "утрото се ражда хиляди години красиво". Това изречение задава своеобразен тайнопис, който звучи контрастно и оптимистично спрямо цялостната тъжна настройка в творбата. В стила на конкретната поезия ключовите думи са изписани с различна големина във формата на засичащи се хоризонтали и вертикали.

Замисълът става ясен при възприемането на трите слоя с идейно-тематичните и художествените акценти и тяхната вътрешна връзка между тях. В третия слой - най-вътрешния - е "тялото" - цялото стихотворение, във втория слой-воала прозират "кръвоносните съдове" - ключовите думи, в първия се синтезира внушението от предходните два импулса в идеята за лабиринта на противоположните идеи и чувства и непреодолимата антиномия на вътрешното състояние.

Оризовата хартия стои като воал, който отмята читателят, разгръщайки страницата, за да разкрие "лицето" на стихотворението. То е напечатано в бяло на чер фон. Може да се изгради асоциативна връзка вежду вътрешната белота на душевността с черния фон на "заобикалящата среда, живота". През воала на втората страница се провижда силата на живота в тайнописа "утрото се ражда хиляди години красиво" и това кореспондира с последната мисъл в произведението: "С други думи аз съм още жива". "Шифърът" ни кара да открием други асоциации между думите, да осмислим сложната връзка между антиномични състояния - живот-смърт, вяра-безнадежност, самота- съпричастност. Художественото оформление подтиква да надникнем в бездната от противоречия в тяхната неразрешимост и диалектика. Погледнато "отгоре" разположението на ключовите думи в първата страница прилича на лабиринт, в който читателят може да се движи в различни посоки, но от който няма еднолинеен изход за смисъла. Този замисъл става възможен едва когато възприемателят осъзнае трилистната структура на творбата и задейства четеното в обратен на линейния ход. В синтеза на двете посоки се реализира богатството на внушението.

Има една мисъл на Никола Георгиев в известния му анализ на стихотворението "Две хубави очи", че то може да бъде отнесено към типично "мъжките творби" в любовната лирика, в които образът на жената е не толкова център, колкото подтик за изживяване на страданията, лутанията и самонаблюденията на лирическия аз. Любовната лирика на Елена Христова потвърждава от друга страна това наблюдение. В нейните стихове напрегнато присъства-отсъства образът на любимия мъж, чрез който се гради основата на личния свят и се осъществява в любовта най-съкровената същност на жената. Когато мъжът напусне "света за двама", рухва смисълът в живота. Страховете от тази гранична екзистенциална ситуация подхранват драматизма в стиховете и той е естествен, не е подсилен от литературни пози и обработки.

Съществуват стихотворения като "Влюбена", "Начин да съм с теб", "Пак валя", които са изпълнени с вяра за устояване срещу угрозата на раздялата. В "Тишина" и "Поверия" е двусмислен изходът от вътрешната борба между любовта и надеждата и ирационалната сила на страха от загубването на любимия човек. В "Минорно", "Безсъние", "Когато си отидеш", "Миниатюри", "Проклятия", "Врабчета", "Вече е минало", "Троянски коне", "Побелели пространства", "Клиничен случай" се забелязва все по-отчетлива тенденция на властване на отчаянието от напускането на любовта до степен на ужас от самотата, мъката и празнотата до навлизането на безсилието и вкаменяването на изстрадалото сърце.

"Минорно" е "трилистно" стихотворение. Начално-финалното повторение на стиха "Вълшебницата в мен умря" препраща към антиномичността на Яворовото стихотворение "Вълшебница". Вътрешното аз на жената умира, когато липсва вдъхновението, породено от любовта. Смъртта е показана чрез въздействието й върху тялото: "не са косите ми смола", взорът "не е обтегнат като тетива", снагата не е гъвкава, ръцете не са силни като камшик, "устните не са море", а сеят горчиви клетви, препъват се старите нозе, мисълта е износена, а жената се чувства грозна до болка. Ключовите думи в червено - "капилярите" на стихотворението - показват друго кръвообращение на смисъла: "в мен звучи море вълшебницата в мен видя". Антиномичността е изведена графично в трилистната структура и художественото оформление на стихотворението.

Антиномичността проличава и в парадоксалните поетически формулировки на непреодолимите противоречия. В "Когато си отидеш" - "Ще наситиш пространствата мои с отсъствие", "ще изпива свещта светлините на къщата". Героинята обявява, че ще бъде добра и хубава, но отвътре ще бъде мъртва. "Троянски коне" е стихотворение за предателството на допуснатите чужди човешки присъствия в собствения живот. То е изтъкано от парадокси: "Мечтите ти - несигурни плувци,/ се давят във кръвта на всяка мисъл,/ която идва, за да те зове,/ но глас не й достига да извика"; "Препускат в мен троянските коне.../ А после много дълго няма никой."

Антиномично се разгръща и втори сюжет в стихосбирката, свързан с гледната точка на мъжа. В книгата са включени кратки монолози от името на мъжа, който също разсъждава за раздялата между него и лирическата героиня. Те са подписани с блогпсевдонима nokeyholder, а реално са създадени от Владислав Петков. Първият монолог е написан от женска гледна точка, доближава се до вълненията на лирическата героиня около темата за страха от раздялата като преживяна ситуация, която авторката/ авторът споделя мислено с друга жена, изглеждаща перфектно в живота, преди да преживее раздялата. Вторият монолог е мислено обръщение към жената от мъжа в момента на раздялата. Третият е своеобразна ретроспекция, когато мъжът си спомня как за първи път е стигнал пред къщата на любимата и каква е била първата им среща. Последният четвърти монолог е посветен на мотива за любовта-руска рулетка, в която двамата партньори са замесили безброй патрони на раздалечаването и раздялата.

Текстовете заприличват на стихотворения в проза, съдържат общи образи и настроения с произведенията на Елена Христова и очертават втори сюжет, който диалогизира с версията за любовта и раздялата на лирическата героиня. И двата лирически разказа имат свои кулминационни моменти, драматизъм, оглеждат се един в друг, за да илюстрират неразрешимостта на антиномичната ситуация. Написани са в червени редове върху прозрачна оризова хартия, а срещу тях стои художествено обработеният портрет на героинята/ авторката, който се размива във все по-неясен силует. Забелязва се огледалност в определени ракурси. В първия лирически разказ се появява стихотворението "В мъжки род", написано от "лирическата героиня", която се стреми да въобрази мъжката реакция в любовта и раздялата. Неслучайно се тематизира огледалността на ситуацията: "аз съм тъй удивително сам,/ а усещам, че в мен ти си тая/ моя друга половин душа,/ огледалната моя присъда". Във втория сюжет първият монолог е написан в женски род. Неподправената антиномичност на преживяванията е намерила своя художествен еквивалент в структурата и оформлението на книгата.

Стихосбирката и видеокнигата

Видеокнигата се състои от три клипа, поместени в блога на Елена Христова (2013). Съдържат есеистични монолози, прочетени от авторката, адресирани към любимия, и включват някои творби от стихосбирката. Заглавието е едно и също - "Очи на цвят солени" - но, естествено, видеопубликацията има друга структура и въздействие. В първата част са прочетени две стихотворения "По пълнолуние" и "Сянка", във втората "Вече е минало", "Клиничен случай", "Поверия", "Пак валя", "Ялова пръст", а в третата "Смъртта" и "Разговор с Бог". Изповедност, емоционалност, сходна гама от настроения в стихосбирката и във видеоклипа, вътрешна диалогичност на посланията към близкия човек, общи метафори изграждат интегративни връзки между двете форми. Образът и гласът на авторката материализират поетическите внушения. В сюжета на клиповете активна роля играе "мизансценът" - изоставената аристократична сграда, която символизира руините в душевната драма, и студеният зимен градски пейзаж. Кадрите са форматирани в стил "Ретро" като стари снимки. Околната среда е в унисон с настроенията в творбите, защото внася усещане за печал, самота, рефлексия. Атмосферата напомня стихотворенията "Зимно" и "Синьо", които описват околната среда като знак за вътрешните състояния.

"Зимно" е любовно стихотворение, изразяващо силно напрежение между образа на леда и вътрешния пламък на любовта. Напрежение между антиномични състояния и тяхното единно протичане. Знаците на зимата и знаците на мисълта за любимия се преплитат, а лирическата героиня, респ. авторката, търси следите им в заобикалящата природа. Стихотворението загатва разходка, но никъде тя не е назована. Вътрешните състояния се оглеждат във външните, проектират се. Движението в това стихотворение и дискретно присъстващият пейзаж напомнят атмосферата във видеоклиповете. Успоредното четене/гледане на слово и видеоматериал обогатява художественото възприятие.

Видеоклиповете влизат и в метатекстова позиция спрямо стихосбирката, защото в есеистичната част на сценария се появяват разсъждения, които хвърлят светлина върху определени смислови акценти в книгата. Наситеният с болка и песимизъм образ на лирическата героиня е наречен във втория клип "демоничен образ", който сам избира авторката. В третия, поетесата обобщава: "Книгата и аз сме две различни неща, но без нея няма да бъда себе си." Елена Христова тематизира проблема за фикцията, очертавайки разликата между усещането за близост до драмата на лирическата героиня и художествения механизъм за реализация на посланието.

Тази релация между автобиографизъм, автентичност и фикция е добре усетена и от режисьора на клиповете. Финалът на третата част е многозначен. През рамката на празен прозорец преминава силуетът на "героинята" и остава значещата пустота на зимния пейзаж.

Отличното концептуално полиграфично и художествено изпълнение на книгата "Очи на цвят солени" от изд. "ЕКС-ПРЕС" гр. Габрово я превръща в авангарден книгоиздателски проект, откриващ нови хоризонти за естетическо въздействие. Видеопубликацията обогатява внушението, като засилва интерактивността при възприятието и дава нови възможности за синхрония между слово и образ.

© Владимир Донев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.08.2017, № 8 (213)