Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МНОГОЛИКИЯТ ЕМИЛИЯН СТАНЕВ

Владимир Донев

web

Писател български. 100 години от рождението на Емилиян Станев. София: ЛИК, 2007Малко са класиците на българската литература, които се радват на жив интерес от страна на потомците. С всеки юбилей все по-официални стават думите на признателност, рецептивните клишетата се втвърдяват, трезвият поглед на историко-познавателния подход започва да доминира над любопитството и тръпката при осмислянето на дадена литературна страна от живота и творчеството на писателя. Не е такъв случаят с литературното наследство на Е. Станев по няколко причини. Едната е, че са изминали 28 години от смъртта на писателя и много от съвременниците пазят спомена за яркото му присъствие, за темпераментния му говор и страстната защита на оригиналните, болезнено изстрадани концепции за българската история и национална съдба. Другата е, че като писател, Емилиян Станев е многолик в своите естетически постижения, ознаменувани от дух на търсачество, на духовни кризи и мъчително преодолени съмнения в овладяването на нови тематични и жанрови полета. Третата е особеното време, в което е живял авторът - преломно историческо време, когато кълновете на българската демокрация преди Девети 1944 г. са жестоко погазени от комунистическия режим и писателят трябва да работи в условията на тоталитарната несвобода.

В това отношение безценни са Емилиян-Станевите "Дневници", издадени от ИК "Лик" през 2003 г., които откриват цялата драма на един голям български интелектуалец и неговото свободно поколение, формирано в златните години за българската литература между двете световни войни, принудено да се съобразява с насилието на комунистическата диктатура след Девети. Ето само няколко реда от горчивите размисли на писателя от 10.05.1958 г: "Няма идея без свои мошеници. В това се състои световната трагедия. Кал и простаци с руски калпаци, с ушанки - такива бяха след Девети и се опитваха да говорят руски, та порусиха и много български думи.

Голям селски крак с навои и цървул натиска лизгаря и реже мазен чернозем, пресушава блата, отводнява, "преобразява природата", лаком за земя, като мужика на М. Горки. За него природата е нива и нищо друго. После ще му дойде умът" (Станев 2003: 15-17). Думи, които ни карат да се замисляме и за днешната българска съдба...

Многоликостта при Е. Станев не означава разноликост. Тя не е разпиляване на творческите сили в хода на времето. През целия си живот Е. Станев се стреми да достигне до душата на своя народ, да разбере и изобрази неговия манталитет, да създаде художествена философия за националната му съдба. Всичко това върху жанровата територия на разказа, на анималистичната проза, на повестта и романа. Затова многоликостта е и цялост, единство.

Неслучайно годишнината на Е. Станев (100 години от рождението му) беше включена в културния календар на ЮНЕСКО за 2007 година, защото писателят изгради внушителна художествена панорама на българската съдба в историческия ход на времето (философско-историческите романи) и на 20. век (романа "Иван Кондарев" - като епическо платно за националното разединение), която ни представя в художествен план пред света като никое друго писателско дело през 20. век. Затова, съвсем логично, след проведената на 18 и 19 април миналата година в София научна сесия за Е. Станев с международно участие, организирана от Института за литература при БАН, Националния литературен музей и Къща-музей "Е. Станев" - Велико Търново - сега, в първите седмици на новата 2008 година, в ръцете ни е сборник със заглавие "Писател български", в който са включени 37 доклада. Сполучливовото заглавие на сборника, по едноименния обзорен доклад на Иван Сарандев, не е просто фигура, а е знак и за значителното присъствие на Е. Станев, най-превеждания писател в новата българска литература, в световния културен календар.

Сборникът "Писател български" също е многолик като творчеството и духовния път на автора. Той многообхватно засяга почти всички страни от живота и писателското дело на Е. Станев през призмата на различни интепретативни стратегии и критически подходи. В него са включени общи проблеми от поетиката на цялото авторово творчество, задълбочени интерпретации на отделни творби, жанров анализ, сравнителен и междутекстов анализ, документален подход за установяване на неизвестни източници, спомени, краеведски изследвания, рецептивен ракурс, взаимодействие с други изкуства като театъра и киното, езиковедски стилистичен анализ. Наистина - едно многоаспектно представяне, което ще е любопитно не само за специалистите, но и за широката аудитория.

В идейния свят и в поетиката на Емилиян-Станевото творчество ни въвеждат разработките на Николай Димитров "Проблемът за целостността в късното творчество на Е. Станев" (погледът на юнгианската психоанализа), Ивайло Христов "Историзмът в творчеството Е. Станев и Н. Хайтов", Татяна Ичевска "Авторитети" и "грешници" в прозата на Е. Станев" (прочит на проблема чрез интрепретацията на кражбата като фигура в повествованието), Елка Константинова с доклада "Е. Станев за природата, за човека и за любовта", Албена Иванова "Символика и екопослания в анималистиката на Е. Станев", Петко Тотев "Търновски царици", Дитмар Ендлер "Истината е в свободата на мисълта... Бележки за образите на еретиците при Емилиян Станев", Дора Колева "Стихотворенията - един друг ракурс към художественото съзнание на Е. Станев".

Анализът на определени творби е застъпен в докладите на Гергана Начева "Философемите на националното в епопеята "Иван Кондарев" от Е. Станев", Владимир Донев "Флоберовата пушка на Е. Станев" (сравнителен анализ върху поетиката на романа "Мадам Бовари" и повестта "Търновската царица"), а литературната катоптрика е избрана като ракурс в докладите на Цветана Георгиева "Лазар и Исус" на Е. Станев: Семантика на оптичното", Лилия Чеева "Човекът и птицата в смъртта на една птица - два контрастни, но и огледални свята". Румяна Йовева по неповторим начин ни въвежда в атмосферата на провинциалния град и неговите жители в доклада си "(Не)приемането на Европа в България в "Търновската царица" на Е. Станев", а Румяна Николова изследва "Словото срещу мълчанието в романа "Антихрист" на Е. Станев". Оригинален е ракурсът на другостта, който използва в богатата си интерпретация Маринела Паскалева - "Крадецът на праскови" от Емилиян Станев. Образът на сърбина".

Докладът на Светлозар Игов "Романът Иван Кондарев като жанров синтез" представлява по-рядък опит в българското литературознание за съвременен жанров анализ. В ерудитсткия прочит на изследвача "Иван Кондарев" цитира моделите на "многоперсонажен роман река, на множество лични романи - биографии, на семеен (родов) роман и на поредица от любовни романи и новели, на социално-битов, социално-психологически и социално-политически роман, криминален роман, синтез на дворянски, буржоазен и провинциален епос, на автобиографичен и възпитателен роман, на роман хроника и национална епопея". Това превръща творбата в "най-широкия и сложен жанров синтез в историята на българския роман".

Документално-споменното начало е залегнало в основата на докладите: "Преди да се роди "Иван Кондарев" (малко известни документални източници)" - Радка Пенчева, "Мигновения с неистовия Емилиян" - Марин Кадиев, "Къде беше отпечатан за първи път разказът "Лазар и Исус" от Дарина Генова. Много полезни за изследвачите и любопитни за широката читателска публика са краеведските приноси на неуморимия търсач на родовите корени на писателя Христо Медникаров - "Еленските родови корени на Е. Станев" и на Александър Пиндиков "Елена и еленският край през погледа на Е. Станев".

Многоликият образ на писателя се допълва от сравнителните и междутекстови аспекти в статиите на Кремена Митева - "Лицата на художника. "Жетварят" на Йордан Йовков и "Тихик и Назарий" на Е. Станев", на Емилия Алексиева в разработката й за ранната проза на Е. Станев и Чеховия къс разказ и в споменатия доклад на Владимир Донев за междутекстовата игра на значения между романа на Флобер и повестта "Търновската царица" на Е. Станев.

Не на последното място трябва да се отбележи доброто представяне на рецепцията на Емилиян-Станевото творчество в чужбина чрез докладите на колегите българисти от Полша - д-р Галя Конах и Анджей Новосад, от Румъния - Каталина Пую, Унгария - Дьорд Сонди, Чехия - Владимир Кржиш.

Нека не забравяме интересните ракурси и в погледите на театралния критик Севелина Гьорова - "Емилиян Станев в театъра", на кинокритика Григор Чернев - "Писателят във филмово огледало", на езиковеда Диана Иванова - "Романът "Антихрист" на Е. Станев и библейското слово".

Убеден съм, че този сборник е само начало на нови по-цялостни изследвания, които ще се появат в близко бъдеще при досега с вълнуващото творчество на многоликия Емилиян Станев.

 

 

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Станев 2003: Станев, Е. Дневници от различни години. София, 2003.

 

 


Писател български. 100 години от рождението на Емилиян Станев. София: ЛИК, 2007.

 

 

© Владимир Донев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.02.2008, № 2 (99)