ГЕНЕАЛОГИЯ НА ДАЛЧЕВИЯ ХУДОЖЕСТВЕН СВЕТОГЛЕД

Владимир Донев

web

Често поезията на Атанас Далчев по инерция се характеризира с определенията "предметна" и "философска", като тези твърдения се превръщат в клишета, носещи привидна съдържателност. В книгата си "Атанас Далчев - поетът философ" Дора Колева се насочва към художествения светоглед на автора, формиран от философските му занимания, идейните влияния и литературните въздействия върху твореца. Изследователката е успяла да възстанови почти целия философски и литературен контекст на 20-те години на ХХ в. около творчеството на Далчев, задълбочено да го изучи и да представи как влияе той върху идейните и естетическите възгледи на писателя и поетиката на творбите му. Успоредно с това използва и важни съвременни философски и литературоведски изследвания в своя анализ, подстъпи за задълбочено вникване в спецификата на Далчевата философска устроеност и поезия.

Стимулираща роля за тази трудна задача представляват няколко текста, ориентири за културните доминанти в епохата на Далчев, които спомагат да се осъществи подобна литературоведска археология. Това са ценната книга на Кирил Кръстев "Спомени за културния живот между двете световни войни" (1988), статията на Димитър Аврамов "Атанас Далчев. Мирогледно-естетически аспекти" (1993), кореспонденцията на поета с Атанас Смирнов, с отец Михаил Попиванов и с руската му преводачка поетесата Мария Петрових. Кръгът от имена, с които Кирил Кръстев свързва Далчевите "изпитани въздействия", включва според него освен българските символисти, експресиониста Гео Милев, Емил Верхарн, Метерлинк, Бодлер, така и по-младите Макс Жакоб, Гийом Аполинер, Пиер Реверди, Блез Сандрар. Актуалните философи на онова време, повлияли върху Далчев, са: Освалд Шпенглер, Едмунд Хусерл, Ортега-и-Гасет. Димитър Аврамов допълва: Достоевски и руските религиозни философи Лев Шестов, Николай Лоски, Василий Розанов, Николай Бердяев, Сергей Булгаков, Владимир Соловьов. Дора Колева добавя и представителите на френската и общата европейска философско-хуманистична традиция: Паскал, Монтен, Киркегор, Унамуно, Франсоа Мориак, Жорж Бернанос. Самото изброяване на имената посочва колко трудна и мащабна е поставената литературоведска задача да се тълкува Далчев не еднопосочно, а в контекста на идеите, оказали влияние върху поета, каква трудоемка работа е да се осмисли първо този корпус от солидни съчинения, а след това да се огледат неговите идейни импулси към творчеството на Далчев. Другата трудност е да се запази баланс в методите за интерпретация, без да се стигне до еклектика на наблюденията, да не се изпусне сърцевината на Далчевата естетика. Напълно възможна опасност в морето от философски и литературни влияния, в които ерудитът Далчев е оформял целенасочено своята поетика. Опитният археолог трябва да разкопава много внимателно смислов пласт подир пласт, за да стигне до същността на Далчевата мисъл и поетика.

Авторката чудесно разбира това и сама предупреждава, че "да се държи сметка за възприетите от философията уроци е важна задача и безусловно нужен методологически ключ към поезията на Далчев, но трябва да се има предвид, че пътят към Далчевата философичност е много по-сложен, отколкото със сближавания само с възгледите на един автор". Тази комплексност на литературоведската задача налага постоянно оглеждане-фокусиране в тълкувателската процедура, което задължава херменевтиката на прочита да бъде особено прецизна в сравненията и изводите от наблюденията.

В първата студия от книгата "Формиране на личността и светогледа" изследователката ни въвежда в три важни контекста за генеалогията на Далчевия художествен светоглед - родната поетическа традиция, западноевропейския и руския модернизъм и влиятелните философи на времето през 20-те години на ХХ в. Още в младежките години на Далчев Дора Колева забелязва един водещ стремеж у поета за приобщаване към живота на другите хора до заемането на мястото в кръга "Стрелец" (1925-1926). Първото необикновено увлечение, което Далчев изживява като приобщаване, е поезията на Яворов, повлияло за неговото израстване като поет и мислител. Значението на Дебелянов е видяно в изграждането на реализма и предметния стил в поезията. Далчев утвърждава творческото наследство на символистите като безусловна ценност в родната култура. Разграничаването от късния символизъм поетът извършва чрез прочутите си статии "Мъртва поезия", "На един критик", "Размишления върху българската лирика след войната". Важен момент в това оразличаване е сборникът "Мост" (1923), който издават Атанас Далчев, Димитър Пантелеев и Георги Караиванов. Изявявайки естетическите си принципи - простота, предметност, организираща мисъл - авторите се легитимират като чужди на формалната поезия и индиректно отхвърлят опита на Гео Милев да ги причисли към епигоните на Лилиев.

В археологията на идеите трябва да се има предвид и оглеждането на Далчевата естетика спрямо западноевропейския и руския модернизъм. И ако за изключителната любов на Далчев към Бодлер пише Д. Аврамов, то отношението на поета към руския авангард е изследвано твърде малко в нашето литературознание. Според Д. Аврамов от Бодлер Далчев утвърждава своята склонност към делничното, прозаичното, към грубата, драстичната метафора. Според Дора Колева в поезията на Бодлер Далчев е видял как опознаващата мисъл се появява в самия лирически сюжет, как чрез ума, интуицията и въображението се създава връзка между субективния и обективния свят.

Други предпочитания в младостта, споделени с преводачката на Далчев на руски, са поезията на Манделщам и Пастернак. Книгите на първите акмеисти Николай Гумильов, Анна Ахматова, Осип Манделщам, Георгий Иванов проникват в началото на 20-те години на ХХ в. в българската културна ситуация и оказват силно въздействие върху антисимволистично настроените български творци. Гумильов има място в творческото съзнание на Далчев, Далчев превежда стихотворението му "Варвари" и използва цитати от критическите му статии. Поетът се разграничава от Есенин и Маяковски заради емоционалната, импресивната, спонтанно възникналата лирика. Централната точка в естетиката му, от която той води основната си полемика със символизма, са категориите "живот", "действителност", "даденото", които имат свой аналог - "съществуване", "реално битие" при акмеистите. В контекста на руската критика на 10-те години се издига предметността, вещността като ключов момент в естетиката и поетиката на акмеистите. Акмеистите се опитват да работят с двете начала - духовното и телесното, приземяване на метафизичното и овеществяване на абстрактното. Самият Далчев се определя като "метафизик, който борави с конкретното", той принадлежи към поетически модел, чиято цел е да постигне равновесие между символизма и реализма, между метафизиката и конкретиката. Далчев е видял в "семантичната поетика" на Манделщам, Ахматова, Гумильов стремеж към първоначалната изразителност на думите, включване в художествения текст на думи от различни области на езика. Друг пункт в акмеизма, който съответства на естетическите нагласи на поета, е духът на строителство, на архитектурност - като антитеза на символистичната неопределеност и призрачност.

Известно е, че Далчев формира философското си образование под влиянието на Димитър Михалчев. В нашата наука Бисера Дакова е разгледала въпроса кои понятия заема поетът, за да атакува абстрактната система на символизма. Дора Колева развива тезата си, че основното понятие в ремкеанската философска система - "даденото" - Далчев употребява в статията си "Поезия и действителност" (1927) в значението му на битие, свят, материално-обществена действителност. Варирайки "даденото" с "действителното", "реалното", "земното", в рамките на конкретния текст, поетът изтъква аспекта, в който теорията на даденото е значима за него, а именно, че обективният свят е независим от личното съзнание. Съдържанието на "даденото" прониква в Далчевата естетика в още един план - като притежавано от субекта: емпиричния и емоционалния опит, мислите, представите, които също са предмет на опознаване. Далчев не приема рационализма на Михалчев, който признава разума, основаващ се на "даденото", като единствено средство за познание.

Интересът на Далчев към руския философ Николай Лоски обаче идва от Михалчев. Поетът пише реферат върху съчинението на Лоски "Обосноваване на интуитивизма". И тук трябва да се подчертае приносът на Дора Колева в открояване влиянието на този философ, близък с някои свои идеи до феноменологията на Хусерл, а с други до интуитивизма на Бергсон, върху художествения светоглед на Атанас Далчев. Според Лоски обектите са достъпни на познанието само доколкото се изпитват, преживяват от субекта. Възприятието е основен модус на съзнанието. Във възприятието реалното битие заявява за себе си, но като такова то още не е знание. Докато не се подхвърли на сравняване, животът тече като нещо тъмно, безформено. Лоски нарича учението си интуитивизъм или идеал-реализъм. С това е близко до възгледите на Бергсон като критик на разума. Близостта между поезия и философия Бергсон осъзнава в обстоятелството, че и двете имат работа с предметни категории, т.е. с конкретното човешко съществуване. В осмислянето на обективно даденото Лоски следва призива на Хусерл за интенционална насоченост на съзнанието към предметите, към тяхната очевидност, но разбирана като изпитание за невидимото, като познаване на тяхната скрита същност. Оттам Дора Колева извежда една важна черта на Далчевата поетика - двойствената функция на обектите в неговата поезия - те съществуват в своята система, във взаимодействието си с други предмети и обекти, но присъстват в художественото пространство, за да изразят преживяване.

Другата група философи, повлияли върху Далчевия светоглед, са Достоевски и руските религиозни мислители след него - Сергей Булгаков, Дмитрий Мережковски, Павел Флоренски, Лев Шестов и Василий Розанов. Задълбочаването на Далчев в художествената философия на Достоевски най-вероятно допълнително е стимулирано, според авторката, от съчиненията на Николай Лоски, Семьон Франк, Лев Шестов, Николай Бердяев. Очертана е също ролята на западноевропейски философи като Киркегор, Паскал, Монтен, позоваванията върху апостол Павел.

В студията "Цикълът "Жената в черно" - концептуално и структурно единство" изследователката насочва вниманието към няколко стихотворения на Далчев, публикувани в сб. "Мост" (1923), чиято цялостна свързаност науката досега подценява заради по-късните публикации. Отчетени са чувствителността на поета към темата за изтичащото време подобно на Бодлер в стихотворенията "Старите моми" и "Старци" и лирико-философското осмисляне на образа на часовника като предметност, в която е скрита метафизична тайна. В "Хижи" Далчев надхвърля темата за социалното зло в сплитането й с темата за нравствената слабост в душата на обикновения човек. Собствен модел на света, чийто закон не се свежда само до страха, болката и страданието, се оформя в триптиха "Мистическа вечер". Триптихът е финал, идейно-емоционална кулминация, която подчертава художествената природа на цикъла като единство. В "Мистическа вечер" поетът антитезно издига друга тема - утвърждаването на надеждата, любовта, жертвата, осмисляйки ги като Божия повеля. Присъствието на религиозни идеи в Далчевия светоглед авторката открива в унисон с идеята за Бог като мистическа интуиция у Бергсон, Достоевски, Н. Лоски, Бердяев и С. Франк. Далчевият Бог символизира подвига и саможертвата на човек, който е въплъщение на чай-чистата човещина в съгласие с възгледите на Бердяев и Франк за богочовечността. Духовната еволюция на човека до личност е единственият път за спасение от катастрофизма и хаоса - така поетът отговаря на тревожните въпроси на своята епоха. Всеобхватно валидна ценност за автора е абсолютната пълнота на битието, която може да бъде постигната само със съучастие в битието на другия като възгледа на Н. Лоски за света като органично цяло.

В студията "Проблемът за човешкото съзнание" Дора Колева разглежда тематичната характеристика на Далчевата поезия, която без пряко въвеждане на исторически и социалнополитически реалии, във формата на лирическото преживяване поставя най-сериозните и трагични проблеми на тогавашната действителност. Анализиран е смисловият модел на света в стихотворенията "Вятър", "Вратите", "Къщата", "Стаята", "Повест", където домът е загубил митологичната семантика на защитеност, ред, уют, традиция. Друг проблем в Далчевия светоглед е въпросът за кризисното екзистенциално съзнание след войните, което запечатва цялата дълбочина на разрушителните тенденции на епохата в стихотворенията "Дъжд" и "Убийство". Съзнанието и психиката на самотния човек са разтълкувани в "Повест" и "Дяволско". В темата "Америка" поетът провижда духовната безпътица на своето време, мъчителното изживяване на антиномията между отминаващото астрономическо време и несъстоялото се екзистенциално време. В "Дяволско" мотивът за раздвоението се интерпретира художествено чрез въздействията, изпитани от Достоевски и руските религиозни мислители. В "Метафизически сонет" и в "Камък" Далчев отправя полемичната си реплика към представите за тялото като вторично по отношение на душата.

Ако предходната студия ни въвежда в екзистенциалните аспекти на преживяването, то следващата - "Поезията като единство на обект и субект" - най-конкретно изяснява феноменологичния подход на Далчев в разбирането на света и в поезията му. Още Константин Гълъбов забелязва една особеност на Далчевия художествен светоглед - зрителната сетивност. Ключово място в неговата естетика има разбирането, че за да вникне в същността на очевидното, поетът трябва да се съсредоточи в себе си, че очевидното е повод да се изрази субективното, да се представят двата полюса в тяхната взаимопроникнатост. За да постигне смисъла на нагледното, субектът трябва да включи всичките си възприемателни възможности, интенционалните актове на съзнанието, които в своето многообразие (чувства, представи, въображение) разкриват пълнотата на субективността. Освен интерес в тази посока към феноменологията на Хусерл в нейния вариант у Н. Лоски и нейната плодотворност в поетиката на Далчев се забелязва и съответствие с основните тематично-структурни закономерности на лирическото стихотворение. Преходът от нагледа-знак към образа, от знака към символа - това е познавателният процес на художественото мислене, чийто механизъм е сроден с феноменологичното изследване. Осмислянето на очевидното, при което наред със сетивата се активизират интелектът, асоциациите, паметта, води не просто до иносказание, а до многопластов смислов образ. "Във всяка вещ има вложена истина" казва Хусерл, но за да прояви предназначението си като феномен сред феномени, тя трябва да бъде осъзната в общата система от връзки и отношения. Самият избор на обекта, спирането при него вече е заявка за субективността, която носи в себе си убеждението, в основата си феноменологично, в единство на субекта и обекта. В този дух са анализирани стихотворенията "Балконът", "Прозорец", "Вечер", "Нейде в Русия", "Ручей", "Равнина", "Любов", "Работник".

Идеите на Далчев за предназначението на изкуството, за неговия смисъл в живота на твореца и хората са осветени в последните две студии "Поезията като приобщаване" и "Слово и мълчание". Естетическото верую: "Поезията не е общуване, а приобщаване. Приобщаване към Идеята, Красотата, Истината" е главната идея на Далчевата поезия и има "безусловна абсолютна ценност". Триптихът "Мистическа вечер" от ранния цикъл "Жената в черно", "Хижи" - с бедните хора, забравили в убогото си съществуване Бога, "Александър Невски в мъгла", където храмът и мъглата на атеизма се срещат, "Носачи на реклама" и "Нощ", в които се проявява модусът на християнската етика в художествения и мисловен свят на Далчев и други творби илюстрират наблюденията на авторката в първата студия. В "Слово и мълчание" анализът на темата за твореца и творчеството е дообогатен с тълкувания на стихотворенията "Художникът и вятърът", "Синеокото момче", "Камък", "Ангелът на Шартр". Освен на тематично равнище Колева изследва езика на мълчанието и на ниво поетика - в осмислената роля на инверсиите, на анжамбманите, при които стихотворните паузи и ритмичните ударения стават по-осезаеми, интонацията по-гъвкава и адекватна на смисъла в поетическия стил.

Книгата на Дора Колева за Атанас Далчев е задълбочено приближаване към неговия светоглед и поетика. Ликът на поета изпъква в цялост с естетическите идеи, разтворени в чертите на поетиката му. Според авторката всяко стихотворение има самостоятелно художествено битие, своя архитектоника, но е и органична част в единния духовно-творчески свят. Чрез археологията на значимите философски концепции на Далчевата епоха и тяхното влияние върху твореца за пръв път в нашето литературознание се очертава в цялост Далчевият художествен светоглед. Европейският философски и литературен контекст са успешно огледани, за да ни дадат едно по-точно познание за същността на Далчевата настройка, "предметност", "философичност" в поезията му. Една зряла книга, която е изисквала голяма ерудиция и силна вътрешна целенасоченост при нейното създаване. След тази книга Далчев ще бъде по-добре разбран и "приобщен" към хоризонта на новите поколения.

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Колева 2014: Колева, Дора. Атанас Далчев - поетът философ. Пловдив: Жанет 45, 2014.

© Владимир Донев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.02.2017, № 2 (207)