ЕРОТИКАТА В СТИХОСБИРКАТА "ПЕПЕЛ ОТ ПЕПЕРУДИ" НА БОРИСЛАВ КОСТОВ

Владимир Донев

web

Уважаеми гости,

Тази вечер, няколко дена преди святата Коледна нощ, сме се събрали по хубав повод - представянето на стихосбирката "Пепел от пеперуди" - на творческия тандем Борислав Костов и Виолета Белчева. Коледен подарък, измайсторен от стихове и образи.

Борислав Костов се е насочил, или, по-скоро се е върнал, по силен вътрешен импулс, към любовната лирика като жанр, което не е често срещано явление в съвременната поетическа чувствителност. Любовната лирика, като че ли остава пространство повече за изява на женската активност. Масовата представа за съвременна мъжка любовна поезия стига до стиховете на Евтим Евтимов и Недялко Йорданов. Рядко мъж се осмелява днес да заговори в интимната сфера за любовните си вълнения чрез поезия, а не така е било в миналото, когато едни от първите шедьоври на нашата класика са любовните стихотворения на Ботев, Яворов, Дебелянов. На какво се дължи това е трудно да се каже, едва ли на някаква нова мъжка свенливост или изгубване на усета към тази тема в поезията. Може би на общата безчувственост към духовните ни потребности, една от които е отношението ни към литературата и в частност към поезията - желанието да изразим себе си чрез лириката или да попием поетичното слово като отклик на нашата духовна жажда. А може би заради все по-феминизиращото се днес. Но сега ние може да чуем и прочетем стихове, които подхващат с нов глас една позабравена традиция.

Не очаквайте познатите теми от любовните стихове на Евтим Евтимов - преклонение пред любимата жена, чиято извисяваща сила спасява мъжа от неговите пропасти, отчаяния и творчески неуспехи, любовта, чиито единствени деца са стиховете, мъжа, който възсъздава светлата любов в сватбения час, прераждането и безсмъртието в очите на любимата, опазване на скритата любов. Нито мотивите от лириката на Недялко Йорданов - "Остаряваме бавно", "Младостта си отива", "Не остарявай любов". Нито ефирното благоговейно възсъздаване на образа на любимата в съзнанието на Твореца в поезията на Радко Радков с изящните звънки стихове в "Сонети на любовта". Борислав Костов тръгва по друга пътека - заявката на силната любовна страст, от която Мъжът се нуждае като най-важен порив за истинското съществуване в живота и в творчеството.

Ще започна с едно от добрите стихотворения в книгата "Никакъв мъж и колене на момиче", което визира любовната страст най-картинно:

Слънцето слизаше от колене на пастирка,
художникът гледаше мълчаливо зад храстите.
Белобради кози със звънци на синджирка
рисуваха танц на вакханки и страсти.
Дръзка сладост надникна под полата прокъсана,
блузката развъртя кълбета шарена прежда.
Художникът слушаше, от магия разтърсен,
симфония в багри
и реквием от надежди.

Дали това е миражно видение или реално преживяна страст, читателят може да гадае, но тук живописната сила на стиховете е много висока, а еротичното е маскирано в предметните детайли, които извикват необходимата конкретност и зримост за читателското възприятие.

В стихотворението "Шепа вино и бутилка омраза" се тематизира силата на любовната страст, но в утаените форми на шепа вино и бутилка омраза. Предметните метафори изграждат интериора или, по-скоро, театралния декор на пиесата "Любов" - глухата улица и злата луна, бездомното куче, прикрития силует зад пердето.

Запомня се и стихотворението "Момиче на пътя", в което лирическият герой отправя греховна молитва за последна силна страст: "Боже мили,/ прати ми със стомна/ и отрова/ и грешно момиче".

Парадоксално, мъжът в "Чаша и шапка на просяк" е готов да приеме любов по милост от уличната жена само и само да изживее за последно това вълнение. Жената е представена иронично с епитета "вечната", прегръщаща с пари в ръка мъжа, преструваща се на "мадона тъжна", а зад гърба му звучи нейният смях. И тук стигаме до един особен момент в стихосбирката - свалянето на Жената от поетическия пиедестал с иронични намеци към женската любовна лирика и, по специално в случая, "вечната и святата" жена в поезията на Багряна.

Съмнението се прокрадва дори в най-светлото стихотворение в книгата - "Жена", което привидно обобщава отношението на автора и е изведено от художничката като значеща илюстрация на предната корица. Да, пред очите на влюбения мъж плува "някакво чудо" - "голо тяло с нежна стража от рой пеперуди". Жената плете тиха мрежа, "на любимия вярна", но само в съня. Жената събужда огнена страст, но като че ли доминира играта на привличане-отблъскване, в която силният вятър на страстта се скрива някъде.

Събирателният женски образ в стихосбирката е свален от поетическия пиедестал. Още в творбата "Просто март" лирическият герой е обзет от страстта, а любимата е мълчалива и плаха. В "Дяволски сънища" жената идва от ада повикана, тя е годеница на Луцифер, златна рибка, която други рибари подмятат в мрежите си. А мъжът се опитва да й даде криле, въздигайки я до ангел. В "Пустиня" героят се лута да открие Мойсей в пустинята на бедната женска душа. В "Лунна пътека" мъжът е искрен и дълбок в любовното преживяване, а луната - знак на женската същност - е "като пазва на зажадняла женица,/ своя мъж тайно намразила/ и за друг разтуптяла душица". Стихотворението "Многострадалната Геновева" е шеговито-иронично обръщение към приятеля, за да го предпази от дълбокото познание за невярната и лицемерна Ева. Хубавата Елена в едноименната творба определя в "театъра притворен" на мъжа ролята на "жертвен фалос". "Василиса прекрасна и Васка" е въображаема приказка за "героичната любов" и мъжките подвизи и отрезвяването на финала след истинската, прозаична намеса на жената. В "Опашката на куче" верността на дамата е сравнена с късата опашка на животното. Мисля, че се натрупаха достатъчно примери.

В същото време, Мъжът е Наполеон, който се опитва да избяга от омайващия остров на любовта. Грозен чаровник ("Ти бе хубава"), "цветен вятър за женските мелници" ("Казанова"). Той жадува слънчев лъч, изпратен от ръката на момиче, но вместо това иде мрак ("Кауза пердута"). Той е "шарен гарван", а любимата привидно е в ангелско бяло - в цвят на вишни ("Цвят на вишни и шарени гарвани"). Само че бялото се оказва "леден пръстен" за лирическия герой, шареният гарван символизира неординерната личност на Мъжа в живота, който може да изразява чувствата си посвоему и да върви по свои пътеки. Цветовата натовареност в провокативната метафора "шарен гарван" е знакова, а белотата е отсъствие на многоцветие. "Клетва" е стихотворение, което ще прозвучи като плесница за традиционните представи за любовна поезия, защото Мъжът се осмелява да изрече люта клетва към Жената, измъчен от неутолената жад на страстта, недопуснат в женското "лозе небрано":

Огладнях, ожаднях от забрани
и измъчен от страст непреструвана,
люта клетва изрекох: "щом рано е,
стана късно да бъдеш целувана,
сред мъглата оставям те някъде,
и забравям това място къде е,
нека врабчова песен прегракне,
нека твоето грозде презрее,
да се спънеш в лоза окъсняла,
да потънеш в мъгла несънувана,
и берача във мен не познала,
сто години бъди нецелувана!"

Всъщност на този, който възнегодува срещу такъв прочит на женската и мъжката същност, ще припомним еротичната поезия на Кирил Христов, с която стихотворните опити на Борислав Костов са типологично сходни. В лириката на Кирил Христов жената е обект, привлекателен, но не одухотворен. Жената причинява страдание, може да измъчи мъжа или да го потопи в блаженство, но е представителка на своя пол и характер. Любовта е вихрена страст, сексуално избухване, което не знае граници и въздържание. Подобно е усещането на Борислав Костов за любовните отношения между Мъжа и Жената. Затова много от неговите стихотворения влизат в задочни реплики с творбите на класика като дух и образност. Ето Кирил-Христовото стихотворение "Жена":

О, тя години лъгана била е!
Тя, преданата! - И подирва друг.
Измяна за изменника съпруг!
Наложница не му е тя, да трае! -

Отбажда шапката си и се мае;
сърцето бие, блъска като чук...
И мисли, в пода вгледана: "Кой знае
какви ли не са идвали и тук..."

И мисли: "Колко, ли са други
тоз праг престъпвали... Моми, съпруги
със шеметни, с безпаметни глави...

и може би..." - Той скочи, доближи се
нетърпелив; тя гневно се изви
и тласна го, и викна му: "Махни се!"

Очевидно творбата на Кирил Христов кореспондира по скептичното си отношение към верността на жената и прищявката да откаже любовна отзивчивост към Мъжа със стихотворения като "Жена" и "Клетва" на Борислав Костов. В такива междутекстови отношения влизат и прочути еротични стихотворения на Кирил Христов като "Черните очи", "Ти знайш: по цялата вселена...", "Жени и вино, вино и жени". Ето една поетическа клетва на Кирил Христов: "Гръм, Невяно, да удари/ кумовете стари,/ що те кръстиха Невяна -/ аз за теб да вяна!/ Мине ли ерген край вази -/ през вода да гази,/ жаден-морен ходи;/ хляб товар на гръб да носи -/ ръжен залък проси,/ па си гладен дойде./ Гръм, Невяно, да удари/ кумовете стари,/ що те кръстиха Невяна -/ аз за теб да вяна." Или стихотворението на Борислав Костов "Ultima ratio", което тематизира мъжката слабост пред женските сълзи, както в "Безпомощна" Кирил Христов обявява, че "туй крехко до безпомощност дете/ сломи у мене сили несломими/ и като волна птичка отлете." Очевидно, че авторът е поел по забравена поетическа пътека, но слава Богу, не забранена в днешните феминистични времена.

Ако стихотворенията задават определена линия в интерпретацията на любовно-еротичното преживяване, то илюстрациите отсенят, допълват или дори я коригират в диалога между слово и образ. Женските фигури са добре изваяни - изразяват красота, нежност, еротика (особено илюстрацията на предната корица или тази към стихотворението "Нептун и съпруг"). Шарките на пеперудите с различната си цветова наситеност допълват отказаното многоцветие на женската същност от поета. Рисунката към "Под липите" с тъмнозеления и черния цвят символизира завършека на лирическата творба: "Когато спра и видя, че е вечер,/ ще се намразя, че съм те обичал...". Черните краски в оцветяването на пеперудата към "Шепа вино и бутилка омраза", също като че ли внушават подобно настроение. Сигурно пеперудата е "мъжка" щом илюстрацията е попила с черния си цвят отровата на мъжки яд в "Опашката на куче". Рисунката към "Кауза пердута" обаче влиза в ироничен контекст, защото провокира друга асоциация за читателското възприятие. Ако пеперудата с тъмнозелените и черните си краски е "мъжка", то полетът на мъжа към слънцето в творбата може да бъде тълкуван като изгаряне, а не възвисяване.

В "Пепел от пеперуди" Борислав Костов и Виолета Белчева ни пренасят в "необятния мир на неоскърбените мечти и опожарените надежди". Всеки от нас е поканен да полети с тънките сребърни крила на поезията. Пожелавам го и на създателите на тази книга, окрилени за бъдещи творчески проекти.

© Владимир Донев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.01.2018, № 1 (218)

Текстът е четен на премиерата на книгата във Велико Търново на 19.12.2017 г.