Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЛОЗА
Вдигни за мене чашата си пълна!
Повикай ме, за миг ще долетя.
Във мен лоза божествена покълна
и щедро от ширата си разля.
Изпивай ме, изпивай ме до дъно!
Денят набъбва в облаци от страст.
Във топлите им пазви да потънем
с пиянството на есенен екстаз.
Дори да кипнат в ревност небесата,
да ни разпънат, да ни прокълнат,
изпий до дъно сока на лозата -
молитва, благослов и благодат.
© Венета Арахангелова, 2004
© Издателство LiterNet,
10. 02. 2004
=============================
Първо издание, електронно.
|