* * *

През улици, поели неохотно
към края си - зад ъгъла, при светофара,
под облаци, натирвани от вятър
без време да узнаят думичката траен,
в килим от сухи жълти листи,
жадуващи за мекотата на зеленото,
с лице като отломка древна
вървиш, вървиш и търсиш някой.
Някой - единствен той до тебе
ще приседне на камъка крайъгълен
и ще прошепне:
"Не е края, не е края
на улицата, на разкъсаните облаци,
на лятото, на всички обещания..."

Виж, улицата стига до ливада
и облаците пак й правят сянка,
дърветата разпалено обсъждат
различни някакви най-важни работи,
лудува лятото.
Така че ставай
и тръгвай с твоя някой - този някой,
съдбовен, нов и някак неочакван -
през облаците, улиците, обещанията
към младата, разцъфнала ливада.

© Таня Димова, 2003
© Издателство LiterNet, 02. 11. 2003
=============================
Първо издание, електронно.