Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Светлината ни извайва -
полегат сноп - колко си хубав,
остър лъч - уморен поглед,
мека сянка - млад си отново,
обедно слънце - веществен до края.
В тъмното губим очертания,
в светци се превръщаме
или в чудовища
и чакаме пак в утрото
светлината да ни извайва
в цветен облак от слънчеви атоми.
© Таня Димова, 2003
© Издателство LiterNet,
02. 11. 2003
=============================
Първо издание, електронно.
|