* * *

Някой там къса с дъха си
секунди, узрели от чакане.
Някой там дебне как звън телефонен
ще сцепи на две тишината във стаята,
сърцето му прави салто след салто
и жертвопринася последните мигове.
В безсънната стая безсънно леглото
предъвква отворена страница в книга,
а снимката иска да бъде помилвана,
огледалото моли за ново присъствие.
Някой там бавно съблича се в мрака,
подрежда си дрехите, ляга, завива се,
подрежда си мислите, тихо заспива.

© Таня Димова, 2003
© Издателство LiterNet, 02. 11. 2003
=============================
Първо издание, електронно.