Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МОЛИТВА
Защо, защо?
Не питай, не мисли -
такъв съм, виждаш ме - различен.
Не питай, не мисли,
обичай ме,
макар и прокълнат.
Ще продължа да дращя с нокти
камъка на дните,
да пиша думи върху линията на прибоя,
да пазя малкия си свят от лудостта,
да ям, да пия, да мечтая.
За ден поне със моята Маргарита
душата си на дявола ще дам.
Затуй, за бога, не мисли, не питай,
просто ме обичай.
© Таня Димова, 2003
© Издателство LiterNet,
02. 11. 2003
=============================
Първо издание, електронно.
|