Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВЕСЕЛЯКЪТ, КОТАРАКЪТ И ДИАМАНТЕНИЯТ ПРЪСТЕН

Радиопиеса

Стефка Борисова

web

Всички текстове на песнички са изградени по мелодията на “Имало е нявга един котарак и той бил, и той бил само с един крак”, освен песните на Царя, Царицата и Съветника.

МУЗИКА.

РАЗКАЗВАЧ: Някога, когато бях съвсем малко момче, баба ми често ми пееше песничка за котарака и ми обещаваше, че като порасна ще ми разкаже и приказка за него. И аз запомних тази песничка завинаги. Първо ще ви я изпея, а после ще ви разкажа и приказката, защото тя стана моя любима приказка.

РАЗКАЗВАЧЪТ (пее):

Имало е нявга един котарак. /2/
Имал той, имал той... приятел мил и драг! /2/

Със старчето живеел този котарак. /2/
Весел бил, весел бил от сутрин чак до мрак! /2/

Старчето засмяно, щом пукнела зора, /2/
запявало и пеело чак до вечерта! /2/

Приказката тази, що ви аз запях, /2/
ще разкажа, ще разкажа най-подробно аз! /2/

МУЗИКА.

Плясък от морски вълни.

РАЗКАЗВАЧ: Много-много отдавна, в една далечна страна на брега на океана, живеели един котарак и един веселяк. Що е котарак, всички знаете, а що е веселяк, може би е по-трудно да си представите - как да ви кажа, това е човек, който винаги е весел.

Подслон и на двамата давала малка сламена колиба, килната на една страна. Тя нямала нито един прозорец, само една прокъсана рогозка закривала отвора, който им служел за врата. Котаракът и веселякът били приятели, откакто се помнели и точно оттогава си живеели заедно. Котаракът имал красиви зелени очи, но бил черен и затова често си навличал бели на главата. Знаете, че никой не обича черните котараци, защото се смята, че предвещават нещастия. Веселякът пък бил дребничко, почти стогодишно старче, което хората смятали за странно, тъй като почти винаги, когато го срещнели, пеело все една и съща песен.

Сутрин първи ставал котаракът, излизал навън, като отмятал рогозката, протягал се, повдигал предните си лапи и започвал да подостря ноктите си на страничната греда на малката сламена колиба. А на нея само това й трябвало. Клатела се ту наляво, ту надясно, но котаракът правел утринната си гимнастика и съвсем не се безпокоял.

Колибата бясно скърца.

КОТАРАКЪТ: Мяууу! Не пада. Никога не пада. Тя е свикнала.

Когато духа вятър, колибата се люлее като кораб при бурно морско вълнение - люш-люш. А аз и моят веселяк се чувстваме като пътешественици, тръгнали да обикалят света по вода. (Колибата бясно скърца.) Тук, на брега на океана, всеки ден духа вятър и ние сме свикнали любимата ни колиба да се люлее. Мяууу! Моят приятел често си повтаря: “Е, приятелю, знаеш ли, че като нашата колибка няма втора на света.” Шегуваш се, отвръщам му винаги аз, а той: “Така е, приятелю, вярвай ми. Никой не обича колибата да се клати над главата му. А е хубаво, а, приятелю?” Хубаво е! И така, аз свикнах да му вярвам. Каквото и да стане, той винаги махва с ръка и казва... (Кукуригат трети петли.) Казва... Като се събуди... А! Мяууу! Ето го и него!

СТАРЧЕТО: Я-я, че то се съмнало, приятелю! Добро утро.

КОТАРАКЪТ: Добро да е, старче.

СТАРЧЕТО: Ей, че хубаво утро, ей! Виж слънцето, приятелю, гледай го как си търка очите, не ще да се събуди. Ставай, поспаливецо, ставай! Щом аз съм станал, трябва и ти да ставаш! Какво си се заизлежавал, знаеш ли колко работа те чака днес. Хм! Ами... аз, приятелю,... какво правя сега?

КОТАРАКЪТ: Как какво? Миеш си зъбите и очите!

СТАРЧЕТО: Ха, точно така! Ама ти много познаваш, приятелю, ей! А къде ми е четката? Къде ми е пастата, знаеш ли? А?

КОТАРАКЪТ: Е, как къде?! Как къде? Четката ти е в джоба! А пастата ти е в другия джоб!

СТАРЧЕТО: Ей, ама аз имам и джобове! Я да видя... Четката? Да! Тука е. Пастата? Няма я! Пастата ми я няма, приятелю. Ами сега?!

КОТАРАКЪТ: Как така я няма, не може да бъде!

СТАРЧЕТО: Няма я, няма я!

КОТАРАКЪТ: Ама пак ли?

СТАРЧЕТО: Май пак! Свършила е! Нà! Какво да правя?!

КОТАРАКЪТ: Как какво да правиш? Знаеш много добре. Слагаш твърде много паста на четката! Половината пада по земята. Затова е така. Мяууу!

СТАРЧЕТО: Ааа, приятелю! Не си прав! Мия си зъбите по няколко пъти, не като тебе - само сутрин! Затова пастата свършва толкова бързо, разбра ли?

КОТАРАКЪТ: Е, добре де, добре де! Миел ги по няколко пъти... Мяу!

СТАРЧЕТО: Хайде ти пък! Не се сърди, приятелю! Каквото било, било! Кажи какво правя сега?

КОТАРАКЪТ: Ооо! Как какво?! Триии, четири! Мяу!

СТАРЧЕТО И КОТАРАКЪТ (пеят):

Хубав е животът, весел си е той. /2/
Хубав си, весел си, живот, приятел мой! /2/

Спирам за минутка, после пея пак. /2/
Ще се смея, ще си пея, аз съм веселяк! /2/

Хубав е животът, весел си е той. /2/
Хубав си, весел си, живот, приятел мой! /2/

СТАРЧЕТО: Тра-ла-ла, тра-ла-ла, тра-ла-ла-ла! Сега какво правя, приятелю?

КОТАРАКЪТ: Е, как какво?! Отиваш да си копаеш градинката, докато не те е напекло слънцето! Мяу!

СТАРЧЕТО: Ей, мно-ого знаеш, ей! А ти какво правиш, приятелю?

КОТАРАКЪТ: Аз! Аз отивам в царския палат, както се досещаш! Отивам да закуся в царската кухня! Мяу!

СТАРЧЕТО: А?! Да! Бях забравил. Не харесваш царевичната ми каша.

КОТАРАКЪТ: Не харесвам еднообразието, старче. Предпочитам по-изискана храна. Това е.

СТАРЧЕТО: Е, хайде, довиждане, приятелю.

КОТАРАКЪТ: Довиждане, старче. Ще се срещнем пред двореца, нали. Мяу!

СТАРЧЕТО: Пред двореца, приятелю!

МУЗИКА ОТ ПЕСНИЧКАТА НА СТАРЧЕТО, КОЕТО СИ ПЕЕ: ТРА-ЛА-ЛА.

РАЗКАЗВАЧЪТ: Дааа, котаракът и неговият приятел щели да се срещнат пред двореца, защото този ден не бил обикновен ден, каквито били повечето изминали дни. Днес царят се женел и дворецът бил обхванат от страшна бъркотия. Чуйте само...

МЪЖКИ И ЖЕНСКИ ГЛАСОВЕ:

- Царят се жени!

- Ще си имаме млада царица!

- Че и красавица!

- Видяхте ли я?

- Аз още не съм...

- Не си губете времето в приказки. Имаме толкова много работа днес...

- Готови ли са роклите?

- Лъснати ли са обувките?

- Впрегнати ли са конете?

РАЗКАЗВАЧЪТ: Сред цялата тази суматоха котаракът сновял и не успявал да се начуди.

КОТАРАКЪТ: Ооо! Мяууу! Каква врява! Мяууу!

Чува се рефренът от песента:

Хубав е животът, весел си е той...

КОТАРАКЪТ: Ооо! Мяууу! Хубав е животът, приятелю! Да знаеш колко си прав! И не само твоят живот е хубав. В двореца животът е прекрасен! Мяууу!

РАЗКАЗВАЧЪТ: Прислужничките стягали дамските корсети на благородните дами. Прислужниците връзвали обувките на господарите си. Прислужничките оправяли облечените празнични рокли. Прислужниците почиствали и последните петънца от каретите. Прислужничките натъкмявали буклите в прическите на своите господарки. Прислужниците подкарвали конете... Котаракът препускал из всички стаи на двореца и току се възхищавал, като гледал да не го забележат, защото, както знаете, той бил черен. А царят...

ПРИСЛУЖНИК: Огледайте се, царю. Ето в онова кристално огледало и в това също, и в онова отляво, и в онова отдясно...

ЦАРЯТ: Е, добре, добре...

ПРИСЛУЖНИК: И аз мисля така, царю. Добре ви стои жабото на ризата. Има триста тридесет и три плисенца.

ЦАРЯТ: Е, добре, добре...

ПРИСЛУЖНИК: И аз мисля така, царю. Дантелите на маншетите ви са от превъзходен презокеански плат, най-фино тъкан. Изплетени са четиристотин четиридесет и четири звезди в тях.

ЦАРЯТ: Е, добре, добре...

ПРИСЛУЖНИК: И аз мисля така, царю. Мантията ви е обшита с петстотин петдесет и пет диаманти и рубини.

ЦАРЯТ: Е, добре, добре...

ПРИСЛУЖНИКЪТ: Короната, царю.

ЦАРЯТ (пее):

Цар съм аз и все се съгласявам.
Е, добре, добре страната управлявам.
Кротък, правя се, че не разбирам,
е, добре, добре прозирам, подозирам
кой зловещи планове крои,
защо се готви тъй да пакости.
Цар съм аз, нещата аз решавам,
навреме правосъдие раздавам.
Е, добре, добре...

КОТАРАКЪТ: Ооо! Мяууу! Впечатляващо! Невиждано! Още по-малко пък - чувано! Какъв разкош! Какъв цар сме имали! Е, май е доста старичък да се жени,... но къде е царицата, пардон - бъдещата царица. Мяу-у!

Чува се рефренът от песента:

Хубав е животът, весел си е той...

КОТАРАКЪТ: Ооо! Мяууу! Хубав е животът, приятелю! Да знаеш колко си прав! Мяууу!... Ооо! Ето я и бъдещата царица! Млада е. И е хубава. Красива е даже. Мяу-у!

ЦАРИЦАТА: Не стягай толкова! Ще се задуша.

ПРИСЛУЖНИЦАТА: Да, Ваше Величество...

ЦАРИЦАТА: Ето, на! Роклята ми виси!

ПРИСЛУЖНИЦАТА: Да, Ваше Величество...

ЦАРИЦАТА: Не, глупачке! Как си позволяваш?! Как може да виси роклята на царицата? Оправи я! Веднага! Веднага я оправи!

ПРИСЛУЖНИЦАТА: Да, Ваше Величество...

ЦАРИЦАТА: Огледай къдриците ми. Да не би някоя да се е отпуснала.

ПРИСЛУЖНИЦАТА: Да, Ваше Величество...

ЦАРИЦАТА: Как така - да? Нима вече са се развалили?!

ПРИСЛУЖНИЦАТА: Да, Ваше Величество, прекрасни са!

КОТАРАКЪТ: О-о! Виж ти! Що за царица ще имаме... Мяу-у...

ЦАРИЦАТА: Но... какво е това?! Котарак в стаята ми?! Черен котарак в стаята ми! Всичко ще ми тръгне наопаки... Но... как си позволяваш, животно такова?!... Марш, марш оттука!

КОТАРАКЪТ: Ооо! Тя ме ритна! Летя през прозореца... мяууу! Високо е!... Мяууу... Падам... ооо... мяууу...

ЦАРИЦАТА: Да не си припарил повече тук, ясно ли ти е?

КОТАРАКЪТ: Мяууу! Никак не ми харесва тази царица! Ама никак! Мяууу!

Чува се рефренът от песента:

Хубав е животът, весел си е той...

КОТАРАКЪТ: Ооо! Мяууу! Не винаги, приятелю! Не винаги! Мяууу! Дори никак не ми е весело. Мяууу!

ТЪРЖЕСТВЕНА МУЗИКА ЕЧИ.

РАЗКАЗВАЧЪТ: По улиците вече се тълпял народ. Всички искали да видят прекрасната принцеса, която щяла да стане тяхна царица. Котаракът се провирал между краката на хората, за да се махне по-бързо и по-далеч от двореца. Той бил твърде обиден на царицата и толкова ядосан, че забравил за срещата си със старчето, но ето че две ръце го вдигнали високо над земята.

СТАРЧЕТО: Някой те е обидил, приятелю.

КОТАРАКЪТ: Царицата ме изрита, мяууу...

СТАРЧЕТО: Царицата те изрита? Нима? Това прелестно създание! Погледни я само. Сияе като звезда...

КОТАРАКЪТ: Царицата въобще не е прелестно създание. Тя има силен шут! Мяууу!

СТАРЧЕТО: Ти се шегуваш, приятелю.

КОТАРАКЪТ: Никак не се шегувам. Още ме болят задните ми части от нежността, която тя прояви към мен. Мяууу!

СТАРЧЕТО: Тогава стой настрана от царицата, приятелю.

КОТАРАКЪТ: Това и смятам да направя. Хайде да си вървим! Мяууу!

СТАРЧЕТО: Все пак царицата е прелестно създание, приятелю...

КОТАРАКЪТ: Изглежда, старче, изглежда...

РАЗКАЗВАЧЪТ: И те си тръгнали. Прибрали се в своята сламена колиба, копали нивичката около нея, смели се и си легнали да спят. На другата сутрин всичко се повторило. Старчето, което никога през живота си не било тъжно, намръщено или загрижено, още от ранно утро запяло любимата си песничка, а котаракът му пригласял.

СТАРЧЕТО (пее):

Хубав е животът, весел си е той. /2/
Хубав си, весел си, живот, приятел мой! /2/

Спирам за минутка, после пея пак. /2/
Ще се смея, ще си пея, аз съм веселяк! /2/

Хубав е животът, весел си е той. /2/
Хубав си, весел си, живот, приятел мой! /2/

РАЗКАЗВАЧЪТ: После котаракът пак отишъл в царската кухня, за да закуси.

КОТАРАКЪТ: Ох, как добре си хапнах! Я, да видя какво прави царицата. Пък и паста за зъби трябва да взема от нейната баня. Мяу!

Хооп! Леле, колко много тубички с паста за зъби. По-големи, по-малки... Коя да избера?... Ей тази, розовата... Мяууу... Леле, съборих ги... Шшт! Тихо! Ооо! Царицата хърка така дълбоко! Да се измъквам по-бързо! (Души.) Мирише ми... мирише ми... на мляко. Да, тук някъде има мляко. В чашата... на масичката на царицата... Ще пийна... Ммм, вкусно!

ЦАРИЦАТА хърка. Рефренът на песничката се чува по-силно.

Хубав е животът, весел си е той...

КОТАРАКЪТ: Да знаеш колко си прав, старче! Хубав е животът със сладко млечице...

ЦАРИЦАТА: А?! Ама кой е тоя, дето пее? Разпял се още рано сутринта! Ама как може да пее?! (рефренът се чува съвсем ясно.) Как си позволява да пее?! И защо пее толкова весела песен? Каквооо? Ху-бав е жи-во-тът, ве-сел си е той... ху-бав си, ве-сел си, жи-вот, приятел мой... Ще ти дам аз на тебе един хубав живот! Къде е царят? Трябва ми незабавно царят! И съветникът! В залата! Бързо в залата! Ооо! Толкова съм ядосана, че щях да изляза по нощница... Но как да си облека роклята, като не съм си измила зъбите?! Няма да ги мия!

КОТАРАКЪТ: Ооо!!!

ЦАРИЦАТА: Тази сутрин няма да си мия зъбите! Ядосана съм!

КОТАРАКЪТ: Ооо!!!

ЦАРИЦАТА: Добре де... Ще ги измия... Надве-натри...

РАЗКАЗВАЧЪТ: Котаракът бил толкова възмутен от нехайното отношение на царицата към собствените й зъби, че неволно запял.

КОТАРАКЪТ (пее):

В зъбите, които надве-натри изми, /2/
дяволчета, дяволчета ще отгледаш ти! /2/

Дяволчета много из зъбите сноват. /2/
Щипят се, боричкат се и не щат да спрат! /2/

Царице, царице, с четката в ръце! /2/
Зъбите, мий си ги, мий си ги добре! /2/

ЦАРИЦАТА: Пак ли ти! Черен грозен котарак!

КОТАРАКЪТ: Я не обиждай! Ти си грозна, капризна и зла! Мяууу!

ЦАРИЦАТА: Но... как си позволяваш, животно такова! Искаш всичко ще ми тръгне наопаки! Марш вън!

КОТАРАКЪТ: Момент да си взема пастата!

РАЗКАЗВАЧЪТ: Но котаракът не преценил добре и царицата, както си била ядосана, го ритнала с все сила. Той едва успял да грабне тубичката с пастата за зъби и излетял като малка пухкава топка през отворения прозорец.

Рефренът на песничката се чува по-силно.

Хубав е животът, весел си е той...

КОТАРАКЪТ: Ооо! Мяууу! Не винаги, приятелю! Не винаги! Особено не сега! Мяууу! И къде отиде тубичката с пастата за зъби?... Ооо! Мяу!

Рефренът на песничката се чува по-силно.

Хубав е животът, весел си е той...

ЦАРИЦАТА: Ще ти дам аз на тебе един хубав живот! Почакай само и ще видиш! Трябва ми веднага царят!

РАЗКАЗВАЧЪТ: Царицата бързала към тронната зала и фучала по-силно от северния вятър.

ЦАРИЦАТА: Чувате ли, съветнико? Чуйте го добре!

СЪВЕТНИКЪТ: На вашите заповеди, царице, царю...

ЦАРИЦАТА: Чуйте как се е разпял само! Как си позволява?!

Рефренът на песничката се чува по-силно.

Хубав е животът, весел си е той...

ЦАРЯТ: Е, добре, добре...

ЦАРИЦАТА: Кое е добре, царю?

ЦАРЯТ: Че не пее лошо човекът ...

ЦАРИЦАТА: Но това е възмутително! Той ме безпокои! Събуди ме...

ЦАРЯТ: Е, добре, добре... Какво ще кажеш, съветнико мой?

СЪВЕТНИКЪТ: Наредете, царю! Наредете да го доведат в двореца!

ЦАРЯТ: Е, добре, добре... Да дойде началникът на стражата!

НАЧАЛНИКЪТ: На Вашите заповеди, царю.

ЦАРЯТ: Е, добре, добре... Важна задача ще имаш за днес, войнико. Я се заслушай...

Рефренът на песничката се чува по-силно.

Хубав е животът, весел си е той...

ЦАРЯТ: Чуваш ли добре?

НАЧАЛНИКЪТ: Чува се, царю, съвсем добре се чува.

ЦАРЯТ: Е, добре, добре... Ще доведеш в двореца певеца!

НАЧАЛНИКЪТ: Слушам, царю!

ЦАРИЦАТА: Още днес да го намериш и да го доведеш. Ясно?

НАЧАЛНИКЪТ: Тъй вярно, царице.

РАЗКАЗВАЧЪТ: И началникът на дворцовата стража събрал войниците и им рекъл:

НАЧАЛНИКЪТ: Нареждане на царя. Трябва да намерим певеца и да го доведем в двореца. Нареждане на царицата. Да го намерим и да го доведем още днес.

ВОЙНИК: Че... как ще го намерим? То певци - колкото щеш.

НАЧАЛНИКЪТ: Ааа? Да! Я се заслушайте... чувате ли?

Рефренът на песничката се чува по-силно.

Хубав е животът, весел си е той...

ВОЙНИК: Чакай, чакай... хубав е животът, весел си е той...

НАЧАЛНИК: Точно така! Я ти повтори!

ВОЙНИК ІІ: Хубав е животът, весел си е той...

НАЧАЛНИК: Хайде сега заедно. Внимание, давам тон...

РАЗКАЗВАЧ: И войниците от дворцовата стража, доволни, че така бързо са запомнили песента, запели с пълно гърло.

ЗАЕДНО ПЕЯТ ПЕСНИЧКАТА НА СТАРЧЕТО:

Хубав е животът, весел си е той. /2/
Хубав си, весел си, живот, приятел мой! /2/

Стрелям за минутка, бум-бум!, после пея пак. /2/
Ще се смея, ще си пея, аз съм веселяк! /2/

Хубав е животът, весел си е той. /2/
Хубав си, весел си, живот, приятел мой! /2/

РАЗКАЗВАЧ: Веселата песничка вече се чувала твърде силно в целия дворец. Вбесена, царицата погледнала през прозореца и какво да види - всички пеели. Ама как пеели само!

ЦАРИЦАТА: Но как си позволявате? Млък!

НАЧАЛНИКЪТ: Млък! Ходом марш! Да се намери певецът и да се доведе в двореца! Още днес! (По-тихо им шепне.) Припявайте си песничката да не я забравите, ясно!

ВОЙНИЦИ: Ясно!

РАЗКАЗВАЧЪТ: През същото това време котаракът търсел тубичката с пастата за зъби. Докато летял изритан от царицата през отворения прозорец на стаята й, тубичката се изплъзнала от лапите му и сега той отчаяно я издирвал.

КОТАРАКЪТ: Ооо! Ако не беше тази ужасна царица... Мяууу! Ако не беше тази злобна царица... Мяууу! Ако не беше тази твърде глупава царица... Мяууу! Ако е паднала в езерото?!

РИБКАТА: Ехо! Какво си се развилнял?

КОТАРАКЪТ: Ооо! На мен ли викаш?

РИБКАТА: Мислех, че търсиш нещо.

КОТАРАКЪТ: Търся...

РИБКАТА: Една паста за зъби, нали?

КОТАРАКЪТ: Да...

РИБКАТА: Ами ето я!

КОТАРАКЪТ: Същата. Дай ми я.

РИБКАТА: Че откъде да знам дали е твоя. Падна от прозореца на царицата.

КОТАРАКЪТ: Стига с тая царица! Моя е! Мяууу!

РИБКАТА: Лъжеш! Защо ти е?

КОТАРАКЪТ: Хайде сега ще ти обяснявам защо ми е! Трябва ми.

РИБКАТА: Казвай! Иначе няма да ти я дам!

КОТАРАКЪТ: За старчето ми е.

РИБКАТА: Какво старче?

КОТАРАКЪТ: Едно весело старче. Приятел ми е.

РИБАТА: Ти си имаш приятел едно весело старче?!

КОТАРАКЪТ: Имам. Я чуй!

Рефренът на песничката се чува по-силно.

Хубав е животът, весел си е той...

РИБКАТА: Твоето старче ли пее?!

КОТАРАКЪТ: Пее, то все си пее. Само една песен си знае и все нея си пее...

РИБКАТА (тананика си): Тра-ла-ла-ла-ла-ла... Хубава е. Но пастата е на царицата.

КОТАРАКЪТ: Какво от това?

РИБКАТА: Откраднал си я!

КОТАРАКЪТ: Ооо! Ама знаеш ли, ти си хубава! Дори много хубава! Мяу!

РИБКАТА: Нима?!

КОТАРАКЪТ: Харесваш ми! Мяу!

РИБКАТА: И ти не си толкова лош, колкото в началото ми изглеждаше. Можем да бъдем приятели.

КОТАРАКЪТ: Ние вече сме приятели! Мяу!

РИБКАТА: Слушай, когато идваш в двореца, обаждай ми се. Толкова скучая в това езеро. Омръзнало ми е вече.

КОТАРАКЪТ: Добре. Всяка сутрин ще идвам да си говорим. Съгласна ли си? Мяууу! Дай ми пастата.

РИБКАТА: Съгласна съм. Ето ти пастата.

Рефренът на песничката се чува по-силно.

Хубав е животът, весел си е той...

КОТАРАКЪТ: Ооо! Да знаеш колко си прав, приятелю! Хубав е животът, весел си е той... Довиждане, скъпа.

РИБКАТА: До утре!... Хубав е животът...

КОТАРАКЪТ: Да де... Мяу!

РАЗКАЗВАЧЪТ: А войниците се пръснали по целия град да търсят певеца. Вървели, ослушвали се и ето че спрели пред дома на един граф, откъдето се чувала нежна песен. Войниците се объркали, дали този е певецът. Решили да влязат.

НАЧАЛНИКЪТ: Добър ден,... господин графе.

ГРАФЪТ: Какво търсите, началнико на царската стража?

НАЧАЛНИКЪТ: Извинете, графе,... търсим един човек, който пее...

ГРАФЪТ: Аз пея.

ГРАФЪТ ЗАПЯВА “ФИГАРО ТУК, ФИГАРО ТАМ”.

ГРАФЪТ: Е, мен ли търсите?

НАЧАЛНИКЪТ: Не, господарю. Песента, която търсим, е по-друга. Три-четири!

ВОЙНИЦИТЕ (запяват):

Хубав е животът, весел си е той. /2/
Хубав си, весел си, живот, приятел мой! /2/
Стрелям за минутка, бум-бум, после пея пак! /2/ ,
Ще се смея, ще си пея, аз съм веселяк! /2/

ГРАФЪТ: Песента си я бива наистина. Но аз едва сега я научих. От вас.

НАЧАЛНИКЪТ: Извинете ни, графе. Грешка.

ГРАФЪТ: Пожелавам ви успех, войници.

РАЗКАЗВАЧЪТ: И войниците продължили да дирят. Край един храст момиченце пеело на куклата си, по-нататък майка пеела на бебето си, за да го приспи, но тези песни се различавали от песента на певеца, когото войниците издирвали. Те разказали на целия град за песента и певеца, когото трябвало да намерят до вечерта. Хората цъкали и запявали песента и тъй като тя била много лесна, бързо я запомняли и повтаряли. Били вече съвсем изморени, когато... какво да видят - едно старче и един котарак бодро прекопават малка нивичка около малка, схлупена сламена колибка и весло си пеят.

Рефренът на песничката се чува по-силно.

Хубав е животът, весел си е той...

НАЧАЛНИКЪТ: Ето го! Той е! Намерихме ли те най-сетне!

СТАРЧЕТО: Че мене ли търсите?

НАЧАЛНИКЪТ: Тебе. Цяла сутрин те търсим, какво ти, цял ден вече...

СТАРЧЕТО: Мене? И защо съм ви аз?

НАЧАЛНИКЪТ: Ще те водим при царя.

СТАРЧЕТО: При царя ли?

КОТАРАКЪТ: При царя?!

СТРАЖА: При царя!

СТАРЧЕТО: Защо съм му аз на царя?

КОТАРАКЪТ: Наистина, защо ли си му ти на царя?!

СТРАЖА: Не умувай, ами тръгвай с нас!

СТАРЧЕТО: Чудна работа!

СТРАЖА: И ние точно не знаем защо, царят сам ще ти каже.

СТАРЧЕТО: Ще вървим, щом царят иска, щом настоява, да вървим.

КОТАРАКЪТ: Да вървим! Мяууу!

СТАРЧЕТО И КОТАРАТЪК ГИ СЛЕДВАТ И ПЕЯТ:

След толкова години какво не доживях! /2/
Царят ни, царят ни... покани ме у тях! /2/

Защо ли съм на царя? Стражата мълчи! /2/
Питам се, питам се, питаш се и ти!

Дотрябвал съм на царя! Хващам се на бас! /2/
Важен съм, важен съм! Затуй му трябвам аз! /2/

РАЗКАЗВАЧ: И веселякът заедно с котарака пристъпил за първи път в живота си прага на царския дворец.

ЦАРИЦАТА: Пееш! Чак в двореца се чува!...

СТАРЧЕТО: Пея си, царице!... Аз тъй - цял живот си пея. Ама ти си млада, откъде ще знаеш. Пък и отскоро си в царството. То, като си пее човек и му е хубаво. Не се оплаквам. Доволен съм, значи. И пея си, тъй си я карам. То иначе не се издържа...

ЦАРЯТ: Е, добре, добре... Хубаво е, че си пееш! Който пее, зло не мисли. Затова и те повиках. Ще ти поръчам една работа.

СТАРЧЕТО: Ти си цар, ти решаваш.

ЦАРЯТ: Е, добре, добре... Виждаш ли този пръстен? Ела насам! Виждаш ли го? С диамант е! Вземи го, скрий го добре и го пази! Той струва много пари, цяло състояние. Само ние ще знаем, че е у тебе. Дотрябва ли ми, ще ми го донесеш. Ако не го опазиш, ще ти взема главата.

СТАРЧЕТО: Олелеее! Защо аз, царю? Защо аз да го пазя? Страх ме е, царю. Много ме е страх.

КОТАРАКЪТ: Не го вземай, опасно е!

ЦАРЯТ: Е, добре, добре... Страх те. Ама няма защо. Ти ще го опазиш най-добре. Никой няма да се сети, че бедняк като тебе в онази сламена колиба може да притежава такъв безценен пръстен. Разбра ли?

СТАРЧЕТО: Разбрах, царю, ама пак ме е страх. Но ще бъде, както казваш... Ще го пазя, щом искаш.

КОТАРАКЪТ: Не го вземай!

СТАРЧЕТО: Дай го, царю! Ще изпълня царската ти заповед, пък да става каквото ще!

КОТАРАКЪТ: Не го вземай!

СТАРЧЕТО: Ами да си ходя, а? Хайде, със здраве, царю, царице.

ЦАРЯТ: Довиждане, веселяко.

КОТАРАКЪТ: Не ми харесва тази царица, ама никак не ми харесва. Мяууу!

ЦАРИЦАТА: Ти пак ли си тука, глупаво животно?! Мръсен черен котарак! Марш вън!

РАЗКАЗВАЧЪТ: Горкият котарак! За да се спаси от шута на царицата, той направил огромен скок към отворения прозореца, но се подхлъзнал и цопнал в езерото на своята добра позната - рибката.

РИБКАТА: Какво става? Някой се дави.

КОТАРАКЪТ: Ооо! Мяууу!

РИБКАТА: Ти ли си? Чакай, спокойно, ще ти помогна.

КОТАРАКЪТ: Ооо! Вир-вода съм. Глупавата царица...

РИБАТА: Пак си бил в стаята й.

КОТАРАКЪТ: Неее...

СТАРЧЕТО: Приятелю, защо си мокър?

КОТАРАКЪТ: Глупавата ти царица...

РИБКАТА: Това ли е твоето весело старче?

КОТАРАКЪТ: Това е... Злобната ти царица...

СТАРЧЕТО: Ааа! Ясно! Хайде да си вървим.

РИБКАТА: До утреее...

КОТАРАКЪТ: Да деее... Мяууу!

РАЗКАЗВАЧЪТ: А в двореца царицата придърпала съветника до себе си и му възложила една трудна задача.

ЦАРИЦАТА: Хайде, съветнико, бързо, преоблечи се и го последвай. Върви да видиш къде ще скрие пръстена.

СЪВЕТНИКЪТ: Бъдете спокойна, царице, всичко ще бъде изпълнено.

ЦАРИЦАТА: Ха да те видя сега как ще си пееш! Животът бил хубав и весел ... Ха-ха-ха! Хубав и весел...

СТАРЧЕТО и КОТАРАКЪТ СИ ПЕЯТ:

Заплашва ли те нещо, притисне ли те страх, /2/
Не се плаши, не се чуди, обръщай го на смях! /2/

Царската поръчка получих преди час. /2/
Пръстенчето с диаманта да опазя аз! /2/

Старче съм засмяно, съвсем не се боя. /2/
Пръстенчето с диаманта с радост ще спася! /2/

РАЗКАЗВАЧЪТ: Стигнали старчето и котаракът до сламената колиба, а царският съветник все след тях вървял, както му поръчала царицата.

СТАРЧЕТО: Такааа! Сега какво правя, приятелю?

КОТАРАКЪТ: Как какво?! Криеш пръстена!

СТАРЧЕТО: Ей, пак позна! Точно така! Крия пръстена! И къде да го скрия, приятелю?

КОТАРАКЪТ: Е, как къде?

КОЛИБАТА СКЪРЦА.

СТАРЧЕТО: А?! Какво става?

КОТАРАКЪТ: Как какво? Колибата се клати.

СТАРЧЕТО: Да де! Ама защо?

КОТАРАКЪТ: Как защо? Нали си знаеш, старче. Защото е паянтова!

СТАРЕЦЪТ: Да де, ама няма вятър. Хм, чудна работа!

КОТАРАКЪТ: А?! Вярно бе, няма вятър. А сега де?

КОЛИБАТА ПРОДЪЛЖАВА ДА СКЪРЦА.

РАЗКАЗВАЧЪТ: Колибата, както сигурно се досещате, се клатела не от нещо друго, а защото съветникът се мъчел да се покачи на покрива й, за да види оттам по-добре къде старчето ще скрие пръстена.

СТАРЧЕТО: Да излезем да видим, а?

КОТАРАКЪТ: Да излезем.

СТАРЧЕТО: Ти виж насам, а аз ще видя натам.

КОТАРАКЪТ: Шшшт!

СТАРЧЕТО: Сякаш спря... такааа... добреее.

КОТАРАКЪТ: Знаеш ли, старче? На нашата колиба й се танцува!

СТАРЧЕТО: Ааа?! Правилно, приятелю, как позна, ей, как позна!

ДВАМАТА ЗАТАНАНИКВАТ ПЕСНИЧКАТА.

СТАРЧЕТО: И какво правя сега, приятелю?

КОТАРАКЪТ: Танцуваш. Мяу!

СТАРЧЕТО: Не позна! Хайде опитай пак! И какво правя сега, приятелю?

КОТАРАКЪТ: Криеш пръстена! Мяу!

СТАРЧЕТО: Точно така! Ееей, ама хубав пръстен, приятелю! Гледай какъв голям камък и как блестиии... Ела да видим как блести на залеза. Гледай, гледай!

КОТАРАКЪТ: Мяууу!

СТАРЧЕТО: Ааа, ти още се сърдиш на царицата.

КОТАРАКЪТ: Не ми харесва тази царица. Лоша е, капризна е. Защо взе този пръстен?

СТАРЧЕТО: Как няма да го взема?! Това е царска заповед, приятелю. Ще го пазя.

КОТАРАКЪТ: Не ми харесва тази заповед. Мяууу!

СТАРЧЕТО: Не ти харесва! Как така не ти харесва? Ти чуваш ли се какво говориш?! Това е заповед на Царя! Че кога друг път аз съм получавал заповед от Царя?! Ти знаеш ли какво е това за мен?

КОТАРАКЪТ: Какво е?

СТАРЧЕТО: Чест! Внимание! Ама какво съм седнал да ти обяснявам! И къде крия пръстена, приятелю?

КОТАРАКЪТ: Криеш го в огнището, разбира се!

СТАРЧЕТО: Ама много познаваш, приятелю! Крия пръстена в огнището. Заравям го в пепелта. Ей така! А да видим ще го намери ли някой, а?

КОТАРАКЪТ: Никой няма да го намери! Никой няма да се сети, че е там! Бъди сигурен! Мяу! Кой ще дотърчи в нашата единствена в света паянтова сламена колиба, която се люлее като при корабокрушение, а? Царят беше прав! Кой ще си помисли, че точно в нашата колиба е скрит диамантен пръстен?! Мяу!

СТАРЧЕТО: Точно така, приятелю. Хората не обичат паянтовите колиби, защото не знаят колко е хубаво да се живее в тях! А сега какво правим, приятелю?

КОТАРАКЪТ: Как какво? Отиваме да копаем градинката, старче.

СТАРЧЕТО: Брей, все познаваш, ей! Чудо котарак си ти! Отиваме да копаем градинката. Хайде! Идвай, приятелю!

ДВАМАТА ЗАТАНАНИКВАТ ПЕСНИЧКАТА.

СЪВЕТНИКЪТ: Ей че глупав старец! Зарови го в пепелта! Че как аз, съветникът на царя, няма да се сетя къде е пръстенът! Още повече че сега и видях къде е! Хайде да побързам!... Трябва да ровя в онова гнусно огнище, в онази гнусна пепел, пфууу!

СЪВЕТНИКЪТ (пее):

Съветник съм на царя, умна съм глава.
Слушам, изпълнявам, планове кроя.

Тука наблюдавам, там съм цял във слух,
друг път, ако трябва, аз оставам глух.

Тихичко се движа, а треперя цял
тъй внимавам да не сбъркам тайната си цел.

СЪВЕТНИКЪТ: Пфууу! Каква мръсотия!... Ето го! Готовооо... Сбогом, старче, сбогом! Царицата поръча да хвърля пръстена в морето. Ама аз да го хвърля ли? Неее? Ааа, страх ме е! Ако го намерят у мене, отиде ми главичката. Затова ще го хвърля в морето. Хоооп - цоп! Край! Я да не го хвърлям още. Мога по-късно да го хвърля. Мога да го оставя за себе си... Ще видим! Ще решим!

РАЗКАЗВАЧЪТ: През следващите дни старчето продължавало да се весели и да пее, все така доволно от живота си. Царицата продължавала да се ядосва всяка сутрин на веселата му песен и си повтаряла:

ЦАРИЦАТА: Пей си, пей си! Няма дълго да си пееш! Още някой и друг ден ти остава и ще ти се приплаче!

РАЗКАЗВАЧЪТ: И ето царят пак повикал старчето в двореца.

МУЗИКА.

ЦАРИЦАТА: Чувам те, пак си пееш. Май си скрил пръстена на сигурно място, а?

СТАРЧЕТО: Скрил съм го, царице, много добре съм го скрил.

КОТАРАКЪТ: Точно така, добре си го скрил!

ЦАРЯТ: Е, добре, добре... Но на мене ми дотрябва. Ще те чакам утре да ми го донесеш, веселяко.

СТАРЧЕТО: Още щом съмне и ти го нося, царю!

КОТАРАКЪТ: Веднага, веднага! По най-бързия начин!

ЦАРИЦАТА: Не толкова рано де! Като се вдигне слънцето, тогава ела. А сега си върви! И ако не донесеш пръстена, нали знаеш какво те очаква? Отива ти главичката!

СТАРЧЕТО: Бъди спокойна, царице, ще си получиш пръстена. Защо ми е на мене твоят пръстен?! Знаеш ли каква грижа ми беше той?! Е, аз да вървя...

КОТАРАКЪТ: Да си вървим, старче. Мяууу.

ЦАРИЦАТА: Да, върви си.

СТАРЧЕТО И КОТАРАКЪТ (пеят):

Диамантен пръстен в огнището блести.
И сърцето, и душата заслепява ти.

Скрит е преразумно от хорските очи.
Веселяка, котарака чака и мълчи.

Крачим все към къщи. Бързаме. Търчим.
Пръстенчето да отрием и да се спасим.

Царската ръчица да го прибере.
От дълга и от страха да ни отърве!

СТАРЧЕТО: Е, приятелю какво правя сега?

КОТАРАКЪТ: Как какво? Изравяш пръстена, разбира се. Бързо! Мяу!

СТАРЧЕТО: Точно така! Изравям пръстена! Ей че добре съм го скрил, сам не мога да го намеря! А? Не може да бъде! Пръстенът го няма!

КОТАРАКЪТ: Как така го няма?! Дай аз да поровя! Мяу! Наистина го няма! Някой го е откраднал, старче! Леле, леле какво те чакааа. Мяууу!

СТАРЧЕТО: И сега какво правя, приятелю?

КОТАРАКЪТ: Какво, какво? Не знам какво!

СТАРЧЕТО: Не знаеш какво...

КОТАРАКЪТ: Казах ти, че не ми харесва тази работа. Ще ти вземат главата, това е.

СТАРЧЕТО: Слушай, приятелю, казваш, че ще ми вземат главата. Какво пък толкоз?! Моят живот и без това е към края си. Но яд ме е...

КОТАРАКЪТ: И мене ме е яд! Не трябваше да го вземаш този глупав пръстен на още по-глупавата царица. Мяууу!

СТАРЧЕТО: Не можех да не го взема, приятелю. Аз съм поданик на царя. Неговата дума е закон за мене. Яд ме е, че не успях да опазя хубавия пръстен.

КОТАРАКЪТ: Не си успял! Пратили са някого да го открадне. Мяу!

СТАРЧЕТО: Така е. Но знаеш ли, аз добре си поживях: копах, сях, жънах, имах съседи и приятели добри. Доволен съм от всичко, което очите ми видяха на този свят. И си пях.

КОТАРАКЪТ: Пя си! На ти сега едно пеене! Хубав бил животът... Няма ли пак да си запееш, а?! Мяу!

СТАРЧЕТО: Пях си... че защо и сега да не си запея? Точно така, приятелю! Ей много си досетлив, ей! Триии, четири!

СТАРЧЕТО (пее):

Даже и когато предлагат ми да мра, /2/
ще се смея, ще си пея, ще се веселя! /2/

Спирам за минутка, после пея пак! /2/
Ще си пея, ще се смея, аз съм веселяк! /2/

Хубав е животът, весел си е той. /2/
Хубав си, весел си, живот, приятел мой! /2/

КОТАРАКЪТ: Ти си непоправим, пардон, неотразим!

СТАРЧЕТО: А сега какво правя, приятелю?

КОТАРАКЪТ: Правиш царевична каша, старче, а аз отивам да вечерям в царския палат.

СТАРЧЕТО: Аз си правя царевична каша. Познаваш, приятелю, признавам много познаваш, ей! Ммм, как я обичам царевичната кашицааа, обичкам си я... Ще заври водичката, ще сипя брашънце...

КОТАРАКЪТ: И да не забравиш да си измиеш зъбите, старче!

СТАРЧЕТО: Как ще забравя, приятелю, че нали ми донесе съвсем нова паста.

КОТАРАКЪТ: Доскоро, старче.

СТАРЧЕТО: Чакам те, приятелю, чакам те.

РАЗКАЗВАЧЪТ: И макар да знаел какво го очаква на другия ден старецът продължавал да си пее своята весела песничка, която не му позволявала да се отчайва. Той пеел с цяло гърло и бил по-щастлив от всякога, а песничката прелитала волно през целия град и се чувала съвсем ясно в двореца.

ЦАРИЦАТА: Тоя старец пак пее! Да не би пръстенът да си е у него, съветнико?

СЪВЕТНИКЪТ: С него е свършено, царице!

ЦАРИЦАТА: Свършено било!... Ти по-добре ми кажи наистина ли откри пръстена ми.

СЪВЕТНИКЪТ: Открих го, царице.

ЦАРИЦАТА: И го хвърли в морето?

СЪВЕТНИКЪТ: Хвърлих го, царице...

ЦАРЯТ: Я помисли - хвърли ли пръстена на царицата в морето?

СЪВЕТНИКЪТ: Всичко изпълних съвсем точно, царю. (Тихо на себе си.) Леле, каква стана тя! Я бързо да хвърля пръстена, че ако го намерят у мене, ще ми хвръкне главата... Хвъърр, цоп! (Към царицата.) Ако иска да намери пръстена ти, царице, старецът ще трябва да го търси в морето, царице. (Към царя.) За да се увериш, царю, ще трябва да почакаме до утре.

ЦАРЯТ: Е, добре, добре, ще почакаме до утре.

ЦАРИЦАТА: Нека бъде както казваш, ще почакаме до утре.

ЦАРИЦАТА (пее):

Царица съм!
Когато заповядвам,
думата ми е закон!
Царица съм! Царица съм!
В двореца
всекиго командвам,
аз за песен давам тон!
Аз съм Царицата!

ЦАРИЦАТА: А чувате ли го този как пее, а? Затвори прозорците, съветнико, какво чакаш!

СЪВЕТНИКЪТ: Веднага, царице. Както заповядате, царице...

РАЗКАЗВАЧЪТ: На другата сутрин старчето и котаракът се явили в двореца без пръстена.

СТАРЧЕТО: Добър да е денят ти, царю, царице.

ЦАРЯТ: Е, добре, добре... Нека е добър и за тебе, веселяко! Я да видим, старче, успя ли да опазиш пръстена?

ЦАРИЦАТА: Хайде, давай пръстена ми!

СТАРЧЕТО: Виновен съм, царю. Не изпълних задачата.

ЦАРЯТ: Е, добре, добре...

ЦАРИЦАТА: Как? Не си опазил пръстена ми?

СТАРЧЕТО: Не успях да го опазя, прекрасна царице...

ЦАРИЦАТА: На бесилото! Веднага! Веднага!

ЦАРЯТ: Е, добре, добре... Ама как...

ЦАРИЦАТА: Така! На бесилката!

СЪВЕТНИКЪТ: Няма скована бесилка, царю.

ЦАРЯТ: Е, добре, добре... Пратете го в подземието!

ЦАРИЦАТА: Незабавно! В подземието! Съветнико, утре бесилката да е готова!

СЪВЕТНИКЪТ: На вашите заповеди, царице! Стража!

НАЧАЛНИКЪТ: На вашите заповеди, царю.

ЦАРЯТ: Е, добре, добре...

СЪВЕТНИКЪТ: Води този старец в затвора. Осъден е на смърт чрез обесване. Утре рано бесилката да е скована.

НАЧАЛНИКЪТ: Слушам.

КОТАРАКЪТ: Мяууу!

ЦАРИЦАТА: Пак ли ти? Мръсен черен котарак! Пак ли ти си на пътя ми?!

КОТАРАКЪТ: Никога през живота си не съм виждал толкова злокобна и глупава царица! Мяууу!

ЦАРИЦАТА: Как си позволяваш, животно такова! Махай се! Махай се веднага! Вън!

КОТАРАКЪТ: Ще си отида, разбира се. И да не си посмяла да ме ритнеш! Мяууу!

НАЧАЛНИКЪТ: Хайде, старче, да вървим.

СТАРЧЕТО: Да вървим, войнико!

РАЗКАЗВАЧЪТ: И началникът на дворцовата стража повел старчето към подземието на двореца, където да прекара последната си нощ. А старчето, както добре си представяте, си тананикало своята си песничка.

Рефренът на песничката се чува по-силно.

Хубав е животът, весел си е той...

НАЧАЛНИКЪТ: Е, старче? Нали уж животът бил хубав, весел бил...

СТАРЧЕТО: Такъв си е, не се оплаквам. Моят живот беше и хубав, и весел. Копах, сях, жънах, приятели и съседи добри имах. На всичко се порадвах. Доволен съм си аз.

НАЧАЛНИКЪТ: Чуден човек си ти, старче. Утре на бесилката ще те окачат, а на тебе ти е весело. Не се ли боиш?

СТАРЧЕТО: Да се боя ли? Че от какво? Виновен съм, войниче. Не опазих пръстена. Дължа на царицата цяло състояние. Какво друго да ме правят, освен да ме обесят.

НАЧАЛНИКЪТ: Мога да ти помогна да избягаш. Ще те скрием някъде. Целият град пее твоята песничка, веселят се хората с нея. Всеки един от тях с радост би ти помогнал.

СТАРЧЕТО: Благодаря ти, войнико. Но защо да се крия? Аз съм доволен от живота си дори и сега. Живях дълго, весело и бях винаги щастлив, имах добри съседи и приятели. Животът е такъв, какъвто си го направиш, какъвто ти искаш да бъде. Аз исках моят да бъде хубав и весел, да бъде песен и той беше. Лека нощ, войниче.

НАЧАЛНИКЪТ: Лека, веселяко. А, ето го и котаракът ти. Хайде, влизайте в килията. До утре, старче.

СТАРЧЕТО: До утре, войнико.

КОТАРАКЪТ: Мяууу!

СТАРЧЕТО: Защо ме последва, приятелю?

КОТАРАКЪТ: Ооо! Не ме ли искаш? Мяууу!

СТАРЧЕТО: Какво говориш?! Та аз не мога без теб. Знаеш ли колко ще ми бъде тъжно на оня свят, докато те чакам да дойдеш.

КОТАРАКЪТ: Мяууу!

СТАРЧЕТО: Тук никак не е лошо, приятелю. Всъщност, когато мен вече няма да ме има, ти остани в двореца, тук ти е мястото.

КОТАРАКЪТ: Мяууу!

СТАРЧЕТО: Само едно ми липсва. Пастата за зъби.

КОТАРАКЪТ: Мяууу!

СТАРЧЕТО: Не съм свикнал да стоя с мръсни зъби, нали разбираш!

КОТАРАКЪТ: Мяууу!

СТАРЧЕТО: Добре де. Хайде да спим.

РАЗКАЗВАЧЪТ: Тази последна нощ на старчето и котарака била кратка. Трети петли пропели. Котаракът станал, направил утринната си гимнастика и с огромна тъга решил да събуди веселото старче... И същият този котарак, чийто живот не бил винаги весел, изпял на своето весело старче най-веселата песен и вярвал както никога дотогава, че двамата са живели щастливо.

КОТАРАКЪТ (пее):

Хубав бе животът, щастливи сме били. /2/
Съдбата зла тъй глупаво не ще ни раздели. /2/

Намерил бил се някой да подложи крак, /2/
смел бъди, вярвай ти, ще успеем пак! /2/

Хубав е животът, предусещам знак! /2/
Хубав е, весел е, и ще бъде пак! /2/

РАЗКАЗВАЧЪТ: Песента се носела из подземието на двореца, събудила слугите в царския палат, после дворцовата стража, господарите, съветника, царя, царицата, хората в целия град. Бесилката била скована, отвсякъде прииждали да видят как ще бъде обесен старият веселяк. Едни го хвалели, други мърморели, трети си припявали песничката му. Старчето, което много обичало своя черен верен котарак, го погалило, целунало го и му прошепнало.

СТАРЧЕТО: Какво правиш сега, приятелю?

КОТАРАКЪТ: Мяу!

СТАРЧЕТО: Плачеш! А не трябва!

КОТАРАКЪТ: Мяу!

СТАРЧЕТО: Ще направиш ли нещо за мен, приятелю.

КОТАРАКЪТ: Мяу!

СТАРЧЕТО: Добре, щом не желаеш, няма!

КОТАРАКЪТ: Кажи, мяу!

СТАРЧЕТО: Избърши очите си и върви да закусиш в царската кухня. Това е.

КОТАРАКЪТ: Няма!

СТАРЧЕТО: Как така няма!

КОТАРАКЪТ: Няма!

СТАРЧЕТО: Ще отидеш, това е последното ми желание и ти ще го изпълниш, приятелю. Моля те.

КОТАРАКЪТ: Мяу!

СТАРЧЕТО: После ще се видим... на бесилката.

КОТАРАКЪТ: Мяу!

СТАРЧЕТО: Върви, върви!

РАЗКАЗВАЧЪТ: Котаракът се проврял през решетката на малкото прозорче на килията и тръгнал през площада към двореца. Провирал се през краката на хората и подсмърчал. Всички викали, искали да чуят провинението на старчето. Котаракът видял как съветникът, царят, царицата вървят към мястото на наказанието. И той заплакал неудържимо. Нямал сили да отиде до бесилката, а трябвало... вече съветникът питал стария човек какво е последното му желание.

СТАРЧЕТО: Последното ми желание е да се сбогувам с моя черен котарак. Къде си, приятелю? Ела да те прегърна за последен път.

РАЗКАЗВАЧЪТ: Като чул тези думи, котаракът заплакал още по-силно.

КОТАРАКЪТ: Хубав ли е животът, старче! Не, не и не! Никак не си прав! Не мога да харесвам такъв живот! Не мога!

РИБКАТА: Животът е такъв, какъвто си го направиш, от тебе го знам.

КОТАРАКЪТ: А? Ти ли си, рибке?

РИБКАТА: Защо плачеш, какво се е случило? Та ти изглеждаш съсипан от мъка. Ще ми кажеш ли защо?

КОТАРАКЪТ: Старчето... старчето...

РИБКАТА: Какво старчето?

КОТАРАКЪТ: Пръстенът на царицата...

РИБКАТА: Я престани да подсмърчаш! Така! Говори сега!

КОТАРАКЪТ: Не опазихме диамантения пръстен на царицата и заради него ще обесят моето весело старче. Мяууу!

РИБКАТА: Чакай малко, ще ти покажа нещо.

КОТАРАКЪТ: Какво, мяу...

РИБКАТА: Вчера ей това цопна в моето езеро. Не му обърнах внимание, защото хората хвърлят какво ли не. Но може би точно това ти трябва!

КОТАРАКЪТ: Пръстенът! Леле, ти си чудесна! Дай да те целуна. Мяу! Идвам, старче! Идвам!

СТАРЧЕТО: Ето го и моят котарак! Хайде, приятелю, време е!

КОТАРАКЪТ: Виж!

СТАРЧЕТО: Пръстенът! Ти си намерил пръстена! Не може да бъде! Ама той е! Какво да правя сега, приятелю?!

КОТАРАКЪТ: Как какво? Три-четири!

СТАРЧЕТО (пее):

Хубав е животът с приятел мил и драг. /2/
Живота ми спаси го моят котарак! /2/
Моят котарак! /2/

ДВАМАТА ПЕЯТ:

Хубав е животът, весел си е той. /2/
Хубав си, весел си, живот, приятел мой! /2/

ВСИЧКИ ПЕЯТ:

Хубав е животът, весел си е той. /2/
Хубав си, весел си, живот, приятел мой! /2/

ЦАРИЦАТА: Какво става, съветнико?

СТАРЧЕТО: Пръстенът с диаманта, царице!

КОТАРАКЪТ: Пръстенът с диаманта! Мяу!

ЦАРИЦАТА: Пак ли ти, мръсен черен котарак!

КОТАРАКЪТ: Пръстенът! Ето го! Мяу!

ЦАРИЦАТА: Възмутително! Съветнико?!

СЪВЕТНИКЪТ: Не мога да повярвам на ушите си, царице...

ЦАРЯТ: Е, добре, добре...

СТАРЧЕТО: Ей го пръстена, царю, цял-целеничък! Опазих го, царю, както ми поръча!

ЦАРИЦАТА: Давай пръстена веднага!

СТАРЧЕТО: Заповядай, царице.

СЪВЕТНИКЪТ: Същият е, царю.

ЦАРЯТ: Е, добре, добре... Заповядвам: царицата да си върви там, откъдето е дошла, съветникът да бъде обесен, диамантения пръстен подарявам на старчето и още... Какво правим, веселяко?

СТАРЧЕТО: Дай тон, царю!

КОТАРАКЪТ: Три-четири!

Имало е нявга един котарак. /2/
Имал той, имал той... приятел мил и драг! /2/

Със старчето живеел този котарак. /2/
Весел бил, весел бил от сутрин чак до мрак! /2/

Старчето засмяно, щом пукнела зора, /2/
запявало и пеело чак до вечерта! /2/

Хубав е животът, весел си е той. /2/
Хубав си, весел си, живот, приятел мой! /2/

РАЗКАЗВАЧЪТ: На тази песничка ме научи баба ми, когато бях съвсем малко момче. Аз пък я пея на внуците си. Разказвам им и приказката. И животът ни е весел. Всъщност, животът ни е такъв, какъвто си го направим, приятели!

МУЗИКА. ПЛЯСЪК ОТ МОРСКИ ВЪЛНИ.

 

 

© Стефка Борисова, 2003
© Издателство LiterNet, 02. 11. 2003

=============================
Първо издание, електронно.