В съгласие със съвременните идеи за демократизъм и плурализъм българското общество се стреми към осигуряване на възможности за равен старт на всеки отделен етнос, а това изисква целенасочена държавна политика, в която съществена роля играе и образователната система. Укрепването на етнокултурната самобитност и пълноценното интегриране на етническите общности в макрообществото не могат да се реализират без участието на българското училище. Интеркултурната ориентация на образователната ни система е базисен фактор за процеса на изграждане на ценностна система у всеки ученик, независимо от етническото му самоопределяне.

Анализът на състоянието на учебно-възпитателната работа обаче доказва, че все още не са намерени оптималните параметри на системната и целенасочена работа с учениците от различните етнически общности, за да може всеки отделен ученик да осмисли както своята културна и езикова идентичност, така и необходимостта от пълноценна интеграция (социална, културна, езикова и пр.) в обществото. В учебното съдържание по отделните предмети все още е оскъдна информацията за културната самобитност, нравите, традициите и обичаите, а наличието на такава информация е необходимо условие, за да може училището да осигури усвояването на културния „език“ на обществото.

От друга страна, овладяването на задължителното учебно съдържание по всички учебни предмети в много случаи е затруднено от липсата на базови знания за езика и речеви умения у учениците, които не са носители на българския език. Така наречената „масова“ образователна система не е съобразена със специфичните потребности на тези ученици, както и с равнището на езиковата им подготовка. Традиционният академизъм на българското училище създава сериозни трудности пред учениците билингви, които имат майчин език, различен от българския. За тях българският език е втори (понякога и трети), т.е. той все още е език - цел на овладяване. Сложната учебна терминология и бедният запас от българска лексика са бариера за тези ученици при осмисляне и усвояване на учебното съдържание. Така проблемът за овладяване на българския език от учениците билингви се превръща във фундаментален за образователната ни система, която е призвана да осигури необходимите условия за реализация на всеки ученик, независимо от етническата му принадлежност“¹.

Проблемът е актуален и за ОУ „Цанко Церковски“ - с. Средище. В него се обучават българи и деца от три малцинства, живеещи на територията на селото и околните села - роми, турци и татари. Какъв е броят на учениците от малцинствен произход през последните пет години, може да се види от следната таблица:

Вижда се, че броят на билингвите расте, което затруднява работата на учителите по овладяването на българския език в часовете за задължителна подготовка. Съобразявайки се с гореизложеното и отчитайки факта, че в селото няма културни институции, компютърни зали, спортни площадки и салони, център за работа с деца, реших, че най-подходящата извънкласна форма по български език и литература за учениците от училището е кръжокът „Фолклор“. Решението ми бе мотивирано от убеждението, че извънурочните занятия дават възможност за пълноценно общуване на учениците с учителя, със съучениците им, с по-възрастните хора, а общуването ще допринася за по-непринудено овладяване на българския език, т.е. за развитие на комуникативни умения у учениците.

Основни цели:

Разширяване и обогатяване на ученическите знания за фолклора като култура на етноса и за етнографията на селото и областта;

Усъвършенстване на устната и писмената култура на учениците билингви;

Предизвикване на потребност у учениците за изследователска работа над народни обичаи с основни участници деца (Малка Коледа; Бъдни вечер; коледуване в с. Средище; лазаруване в с. Средище; игрите на баба и дядо; кукери; прошка, хамкане, пеперуда, седянка);

Усвояване и развиване на умения на изпълнителя и слушателя;

Редакторска работа чрез събиране на автентични текстове от различни фолклорни жанрове на етносите, живеещи в с. Средище, и оформяне в диплянка;

Предизвикване на стремеж у родителите на учениците от всички етнически групи за включването им в общоучилищния живот и в културния живот на селото.

Основни задачи на работата в кръжока „Фолклор“

Чрез активното общуване с носителите на словесното и приложното народно творчество да се опишат и пресъздадат народни обичаи, характерни за селото в миналото;

Чрез дейността в кръжока да се даде възможност за изява на децата от малцинствата пред съученици, жители на селото, общината и съседните общини; да се създаде партньорство с училища със сходен етнически състав и читалища, работещи по проблемите на издирването, съхраняването и популяризирането на народни празници и обичаи.

През петгодишния период на работа ръководна бе идеята, че непрекъснатото усъвършенстване на устната и писмената култура на учениците билингви е важно условие за социализирането на ученика.

ЕТАПИ НА РАБОТА ПРИ ПРЕСЪЗДАВАНЕ НА ОБИЧАИТЕ

І. Подготвителен етап

ІІ. Дейности по усвояване на новата лексика, произношението, наизустяването на текстовете

ІІІ. Заучаване мелодиите на песните

ІV. Съвместна дейност на учители и ученици - репетиция за демонстриране на ритуала.

V. Сценично оформяне на спектакъла. Дейности:

VІ. Генерална репетиция.

VІІ. Популяризиране на дейността.

1. Представяне на обичая в училище, в селото и на общинско и областно равнище. Изготвяне на видеозапис.

2. Срещи разговори с местни бизнесмени, общественици, представители от управителните съвети на земеделски кооперации и мотивирането им за подпомагане на групата с парични средства и консумативи.

3. Представяне на национални конкурси: Фестивал на народното творчество - Копривщица 2000, Балкан фолк - Велико Търново - 2000, 2001, 2002, Национален фестивал на етносите в Русе - 2001, Национален конкурс „Орфеево изворче“ - София 2002, 2003...

Работа по усъвършенстване на устната и писмената култура на учениците билингви чрез пресъздаване на обичая „Седянка в село Средище“ - 1999 г.

Участват 32 деца. Етнически състав на участниците: 10 българи, 14 роми, 5 татари, 3 турци. По възраст се разпределят както следва: начален етап на обучение - 6 ученици, трима от 3. клас и трима от 4. клас; прогимназиален етап на обучение - 26 ученици: от 5. клас - 6 ученици, от 6. клас - 6 ученици, от 7. клас - 10 ученици, от 8. клас - 4 ученици.

Резултати

1. Обогатяване на речниковия запас на учениците

Учениците обогатиха речника си със 76 думи, отнасящи се до обичая „Седянка в с. Средище“: до предмети от традиционния бит на българина; до елементи от характерния в миналото костюм (мъжки и женски) на добруджанеца; до ръкоделията на седенкарките, до инструментариума за ръкоделията и техниките на изпълнение. Учениците от малцинствата усвоиха новите думи (виж Приложение 1), защото свързват думата с понятието, което тя обозначава.

Някои от думите са архаизми, но тяхното познаване е необходимо за осмисляне съдържанието на народните умотворения (облог, самодива, глагола лята).

Други думи съдържат струпани съгласни и чрез тяхното произнасяне учениците се упражняват в изговора им.

Обогатяването речника на учениците има още една положителна страна - да се „предпазват учениците билингви от влиянието на фонетичната интерференция между турски и български език, т.е. в тези думи да се съдържат звуковете ц, х, ъ“².

2. Учениците обогатяват знанията си за:

• интонацията на различните видове изречения според целта на изказване;
• използване на интонация, адекватна при различни комуникативни ситуации:

  Айде, попейте! - подкана;

  Шъ пейми. Шъ пейми. - съгласие;

  Дъще, целувай ръка! - нареждане;

  Кольо, ти оди ли на кошията? - въпрос.

3. Усъвършенстват се уменията на учениците чрез изпълнението на седенкарските песни (с теми за наклаждане и разтуряне на седянката, за любов между младите - "Кой като нашта седянка", "Таз вечер не ми й весело“, "Иван на Рада думаше“) за:

• правилен изговор на думите;
• препис на текст;
• наизустяване на текст.

4. Изводи за личностното развитие на учениците:

Участието на децата от малцинствата разви комуникативните им умения, възпита у тях чувство за отговорност, самодисциплина, което е гаранция за успешната им социализация не само в училище, а и в живота;

Събирателската дейност (записване на обичая, записване на песни, записване на архаични думи, набавяне на носии и предмети от бита), носеща знания за миналото на нашия народ, за неговата култура, интегрира и задържа децата роми в училище;

Поставени в позицията на изследователи фолклористи, учениците разгърнаха инициативността и организаторските си способности, сами провеждаха репетиции извън училище, изготвяха списък с имената на семействата, които ще посетят на Коледа или Лазаровден.

Изпълнявайки седенкарските песни, учениците показаха музикални способности, което повиши самочувствието им.

Пътуването до Благоевград, където представихме седянката на фестивала „Орфеево изворче“, допринесе за разширяване и обогатяване на знанията по история, география, биология, български език и литература.

Резултати от работата по усъвършенстване на езиковите компетенции на учениците билингви чрез пресъздаване на „Игрите на баба и дядо“ (игри на етносите)

От 10 април до 1 юни 1999 г. учениците записаха от възрастното население 23 детски игри (4 - за момчета, 5 - за момичета, 14 смесени) и 10 броилки (български, турски и ромски):

Игри за момчета - „Прескочи кобила“, „Магаре“, „Долап“, „Анкос“.

Игри за момичета - „Пускам, пускам пръстен“, „Тумбала, лумбала, шикалка“, „Камъчки“, „На едно малко дозеле“, „Женска прескочи кобила“ („Прескачанка“).

Смесени игри: „Гури, гури, кърпа“, „Ройдица“, „Наколо селото“, „Бели пеперудки“, „Тунел“, „Орло пати“, „Отвори порти, Кралю“, „Дай, бабо, огънче“, „Свещ“, „Я елате, момнеле“, „Тиквички“, „Гърненца“, „Торбички“, „Гоненка“.

Игрите включват нови думи и техните синоними, изрази и словосъчетания, фразеологизми в активния речник на децата билингви (Сърдит поп - празна му торбичка).

Чрез усвояването на игрите се развиват уменията за изговор на думи с натрупване на гласни и съгласни:

(Броилка)

Произносителните умения се подобряват при изговаряне на срички от броилки. (Преброяването става, като вместо число за всеки играч се произнася по една сричка от текста. Преброяването и изпитването са най-автентичните моменти от игрите).

Мина лебед,
каза девет,
едно, две, три...
деветият излиза.

Ето и една турска броилка:

Ериклерим дюштю топлаямадъм
кючук анам гелди саклаямадъм
уджуджук, будужук сана дедим ан чък!

Превод:

Сливите ми паднаха,
не можах да ги събера,
дребната ми майка дойде,
не можах да ги скрия
уджуджук, будужук на теб казах излез!

Децата от всички етноси я усвоиха.

„В броилките са включени и много думи от чужд произход, които да послужат за белег на епохата, която ни е създала.“³

Ана мана дуда мана,
трей лей кълавир
джиджи, миджи панакода,
урдей, бордей, бакалъм, тойсел.

Учениците бързо усвоиха текстовете на песните, съпътстващи игрите, тъй като всеки участник е изпълнител на всички роли в играта. Например в играта „Гърненца“ детето купувач може да стане стопанин на гърнето, а след това - гърне.

- Бабо, даваш ли си гърненцето?

- Давам го, залагам го, на тебе пак не го давам.

С включените в спектакъла гатанки и песни учениците усвояват знания за епитета и метафората като изразни средства, а учениците от начален етап на обучение усвояват личните имена Неда, Мара, Димо, Яна.

Изпълнението на игрите разви способностите за успешно общуване в различни ситуации (спазват се изискванията за високо и ясно произнасяне на думите, изчакване отговорите на партньора).

Детските игри от миналото развиват въображението, смелостта, издръжливостта, ловкостта, умствените способности, съобразителността, сръчността, любовта към труда, не позволяват прояви на расизъм, възпитават уважение към другия пол, предизвикват интерес към културата на другите етноси. И не на последно място детските игри от миналото формират умения за общуване в група, като всеки се проявява в ролята на лидер и изпълнител.

„Игрите на баба и дядо“ представихме на фестивали в градовете Плевен и Велико Търново, на етнофестивалите „Слънцето грее еднакво за всички“ - Ботевград и Русе, на Международен младежки фестивал - конкурс „Фолклор без граници“ - юни 2002 г. в Добрич и курорта Албена.

Възстановките на обичаите Малка Коледа, Бъдни вечер и коледуване в Средище, „Пеперуда“, „Кукери“, „Амкане“ в селото са вече задължителни за момчетата и момичетата, включени в кръжока. Те усещат вътрешна потребност, мотивирани са всяка година на 24 декември, в навечерието на Коледа, да коледуват, на Лазаровден да ходят лазарки, а когато се засуши, си спомнят за славянския бог на гръмотевиците Перун и обичая Пеперуда, които пресъздават.

От цялостната дейност в кръжока правя следните изводи:

За личностното развитие на учениците

1. Обогати се лексикалният запас на учениците чрез дейностите интервюиране, записване на фолклорни текстове, а за учениците от малцинствата и чрез превод от майчин на български език.

2. Усъвършенстват се уменията за конструиране на изречение в прав словоред.

3. Овладява се интонацията на видовете прости изречения според целта на изказване.

4. Подобряват се произносителните умения.

5. Усъвършенстват се уменията за извличане на информацията, необходима за създаване на пълноценен в комуникативно отношение текст.

6. Фактът, че учениците не са в изпитна обстановка, допринася за пълноценна комуникация. Събужда се желание за общуване със съученици, с учители, с по-възрастни.

7. Множеството изяви повишиха самочувствието на учениците от малцинствен произход.

8. Осъществява се приемственост в семействата (семействата, от които произхождат учениците, са многодетни и по-големите деца предават опита си на по-малките).

За учителя

1. Прякото ми участие като изпълнител на роля в обичаите наред с учениците активира партньорството помежду ни.

2. Занимателните моменти от обичаите се запомнят лесно и трайно.

3. Най-лесно, бързо и трайно се усвояват обичаите при действително участие в тях (момчетата ходят коледари и кукери, момичетата - лазарки и участват в „Пеперуда“).

Изводи за родителите

1. Изказват удовлетворение от участието на децата в пресъздаване и възстановяване на обичаите и от адаптирането им в ученическите колективи.

2. Ангажират се в издирването на предмети от бита, носии и накити; участват в изработването на венците за коледарите.

3. Подпомагат децата да наизустят песните.

4. Присъстват на изявите на кръжока в селото.

Цялостната дейност по издирване, възраждане, съхраняване и популяризиране на обичаите (български, татарски, ромски), съществували през 19. и 20. век в с. Средище, разширява знанията на децата за народното творчество, задълбочава интеграционните и демократичните процеси в училището и в селото, засилва социалната активност на населението.

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

УСВОЕНА НОВА ЛЕКСИКА ПРИ ПРЕСЪЗДАВАНЕ
НА ОБИЧАЯ „СЕДЯНКА В СЕЛО СРЕДИЩЕ“

І. Думи, назоваващи предмети от някогашния бит на добруджанеца (подчертаните букви обозначават съгласни звукове или съчетания от съгласни звукове, които се произнасят трудно):

черга, бакър, добитък, софра, тупурдия, кобилица, чувен, царевица (гълъби, мамули, кукуруз), магария, кочанки, кратунка, кандило, паница, бъкел, рало, хомот, котел, крина, кър, дам, боклук, ковор, кувертюра, кушия, възглавница, баница, бахур, булка (вместо съпруга), соба, седенкарска песен, кобилица, бакър, Сирна неделя.

ІІ. Думи, назоваващи елементи от традиционното за добруджанеца облекло и допълненията към него:

Мъжко облекло: цървули, пояс, риза, елече, потури, навои (партенки, калцуни), калпак, интерия, ямурлук, сопа (гега, кривак).

Женско облекло: кюрчи, риза, фуста, престилка (фарта), учукур, терлици, губерка, китка, пендари, наниз (ланец), чумбер.

ІІІ. Думи, назоваващи ръкоделия, инструментариума за ръкоделията и техниките на изпълнение:

Хурка, къделя, вретено, стан, прежда, гагалка (гранче), кълбо, мотовилка, чекрък, куки, кукички (иглица), масур, нищелка, бърдо, чимбар, каракаса, плетене, шиене (вместо везане или бродиране), плетка „иди-ела“, кросно, ножица, гергеф.

БЕЛЕЖКИ:

1. Георгиева, М. Обучение по български език в условие на двуезичие. // Интеркултурното образование в България - идеал и реалност. София, 1999, с. 172-186. [обратно]

2. Георгиева, М. Цит. съч. , с. 180. [обратно]

3. Съботинова, Д. Традиционни детски игри от Силистренско. // Добруджа - 2, Варна, 1985, с. 195. [обратно]

© Румяна Върбанова, 2003
=============================
© Български език и литература, 2003, № 6
© Електронно списание LiterNet, 18.03.2004, № 3 (52)

Други публикации:
Български език и литература, 2003, № 6.