КОРИГИРАНЕ НА УСТНАТА И ПИСМЕНАТА РЕЧ НА ДЕЦА БИЛИНГВИ

Румяна Върбанова

web

Съществен момент от социализацията на детето е овладяването на втори език. Овладяването на втори език всъщност е попадане в нова езикова ситуация: детето трябва да използва две езикови системи, като втората е под активното влияние на майчиния език. Българският като официален книжовен език се овладява от малките роми и турци в условията на класната стая. При постъпването в училище тези деца са по-скоро монолингви, отколкото билингви, както се очаква. Някои от тях владеят само майчин език, други използват съвсем слабо български език. Целта на обучението е да усвоят българския език така, че да го използват пълноценно и интензивно във всекидневното си общуване. В процеса на овладяването на българския език в речта на детето непрекъснато се появяват грешки, чието обяснение е интерференцията. Овладяването на български език от децата зависи и от други фактори - влиянието на средата, отношението към носителите на българския език, т.е. към обучаващите ги.

Условия за езиков контакт на български се създават в училище. Българската езикова среда, която подпомага детето в овладяването на официалния език, е детският колектив на българските връстници. Други много важни фактори са мотивацията и емоционалното отношение към учителя - носител на българския език.

За да говори български език, детето трябва да измине сложен път: от превод на български до мислене на български език. Затова може да се каже, че детето е научило български език, когато започне да мисли на него.

Съобразявайки се с всичко това и имайки предвид постигнатите от мен резултати в усъвършенстването на устната и писмената култура на учениците билингви чрез практическата им работа в кръжок "Фолклор" (вж. сп. "Български език и литература", 2003, № 6), приех предизвикателството на Центъра за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе" - Велико Търново, да преподавам новия учебен предмет "Фолклор на етносите в България - ромски фолклор" в 8. клас през учебната 2004/2005 и в 5. клас през учебната 2005/2006 г. в часовете за СИП.

Учениците, които обучавах в 5. клас през 2005/2006 г., бяха 36. От тях 33, или 91,6%, бяха роми от общността, самоназоваваща се "миллет" и говореща единствено турски език (наред с официалния български език). След проведената диагностика на знанията и уменията на петокласниците (25 на брой) по български език и литература - входно ниво, с изпитна задача подробен преразказ на баснята "Магаре и катър" от Езоп, регистрирах следните резултати по посочените по-долу критерии: предават вярно, точно и последователно съдържанието на текста 11 ученици - 44%; преразказват част от текста 9 ученици - 36%; не вникват в съдържанието 5 ученици - 20%; оформят преразказа в преизказно наклонение 18 ученици - 72%; заменят пряката реч с непряка 5 ученици - 20%. По отношение на правописа: изпускат букви от думите 11 ученици - 44%; заменят букви и буквосъчетания 9 ученици - 36%; пишат грешно думи с представката раз- 6 ученици - 24%; смесват родовете на думите 21 ученици - 84%; пишат думите на срички 5 ученици - 20%; пишат съществителни нарицателни с главна вместо с малка буква 2 ученици - 8%; пишат думите в изречението слято 5 ученици - 20%; неправилно членуват подлога в изречението 8 ученици - 32%; заменят звучна с беззвучна съгласна в края на думите 5 ученици - 20%; не изписват елементите на буквите трима ученици - 12%; слято пишат отрицателната частица не с глаголната форма 6 ученици - 24%; вмъкват буквата "и" пред група от два съгласни звука или пред звука с 9 ученици - 36%; неправилно пренасят части от думите на нов ред 2 ученици - 8%. По отношение на синтаксиса: не започват изречението с главна буква 4 ученици - 16%; неправилен словоред 8 ученици - 32%; не поставят правилно препинателните знаци 15 ученици - 60%. По отношение на лексиката: с беден активен речник са 21 ученици - 84%; нямат умения за синонимна замяна 23 ученици - 92%; повтарят думи в изречението или в съседни изречения 24 ученици - 96%; графически не оформят текста според правилата (не отделят новата мисъл в абзац) 16 ученици - 64%.

За отстраняване на грешките набелязах следните дейности в часовете за ЗП по български език и литература, СИП по български език и литература и СИП по "Фолклор на етносите в България - ромски фолклор": използване на познавателни и комуникативни задачи, максимално близки до житейските; редуване на тестови задачи с избираем отговор и със свободен отговор; използване на разнообразни езикови и литературни задачи по време на учебна интеракция за овладяване на езикови употреби в разнообразни речеви актове (устни и писмени); за часовете по СИП "Фолклор на етносите в България - ромски фолклор" в 5. клас предвидих широк кръг от дейности - четене, слушане, разказване (устно и писмено), изработване на план на текст, съчиняване на приказки по зададена тема, начало или край, драматизиране на приказки, възпроизвеждане на обичаи, събиране и записване на ромски фолклорни жанрове от селото, редактиране на текст, участие в дискусия, попълване на кръстословица, решаване на задачите от учебното помагало с цел коригиране на езиковите грешки. Поместените в учебното помагало "Разказани пътища" задачи са обособени според степента на сложност: задачи, свързани с разбиране на текста, задачи за осмисляне на придобитите знания, задачи за креативност и творческо мислене, граматични задачи, развлекателни задачи. Някои от тях допълвам съобразно с овладяната езикова употреба.

I. За предпазване на учениците от фонетична интерференция

1. В областта на консонантизма

Отчитам трайна субституция на съгласна [ц] със съгласна [с], защото съгласната [ц] липсва във фонетичната система на турския език. Във всеки урок подбирам за изговор и записване думи, които съдържат звука [ц], както и [х] и [ъ]. На с. 13 в учебното помагало е поместена урочната статия "Произход и прародина на ромите. Първи разследвания". В тази статия думата цигани е употребена 6 пъти. Освен нея в текста се срещат думите историците, границите, традиционен, търговците, миграция. Изисквам от учениците да изброят колко пъти се среща думата цигани, както и да открият и да запишат в работните си тетрадки и другите думи, които съдържат съгласния звук [ц]. Чрез повторно (понякога многократно) четене на текста и чрез семантизирането му стимулирам правилното произношение. Същата задача поставям при изучаване "Предание за Котел" (с. 70 от учебното помагало).

Турската фонетика е моделирала у децата изговора на меките съгласни в краесловие като палатални [Шибил’], [ученик’], [Йесмегюл’]. Стремя се такива думи да имат висока честотна употреба в часовете с цел правилното им произнасяне от всички ученици.

2. В областта на вокализма:

Често забелязвам вмъкването на глайд [й] между две последователни предни гласни в съществителни собствени имена, например [Назмийе], [Барийе], [Танурийе]. Многократното повторение на правилния изговор води до елиминиране на грешката.

Друга фонетична грешка, която допускат обучаваните, е вмъкване на гласна [и] пред група от две и повече съгласни, например [истрах]. Многократното повторение на правилния изказ води до автоматизиране на произношението.

За овладяването на свободното българско ударение предвиждам устни упражнения.

II. Най-трудна за преодоляване от децата се оказва морфологичната интерференция.

1. Липсата на граматичната категория род при имената в турския език затруднява изучаващите български език.

Какви езикови задачи за овладяване на категорията род предлага учебното помагало и какви допълнителни задачи поставям аз?

На с. 15 в учебното помагало е записана следната задача: Определете всяко от наименованията и обяснете с какво го свързвате. Пример: Индия - държава; Европа - континент. Азия ...; Пенджаб ...; Византийска империя ...; Лом ...; ром ...; Северна Африка ...; Кавказ ...; Балкани ...; Мала Азия ...; романес ...

Моите допълнителни въпроси са следните: Какви са тези думи като части на речта? От кой род са? Как най-лесно ще определим рода? (Алгоритъмът за проверка и корекция е прилагане на правилото за съгласуване на съществителните с числителните един, една или едно или на правилото, че ако съществителното завършва на "а" или "я", то е от ж.р., ако завършва на съгласен звук, то е от м.р. и ако завършва на гласен "о" или "е", е от ср.р.). Съществителни собствени или съществителни нарицателни са тези имена? Как се пишат съществителните собствени имена? Следва запис в работната тетрадка.

На с. 33 след приказката за животни "Как старецът се спасил от мечката и вълка" задачата е следната: Свържете със стрелки съществителните и прилагателните имена: вълкът, щастлива, мечката, хитър, старецът, глупав, бабата, голямо, дърво, недосетлив, гладни.

Целта е думите да се съгласуват по род и число. Дописвам задачата с въпросите: Как се нарича малкото на вълка? А на лисицата? На мечката? От кой род са съществителните имена вълче, лисиче, мече? В кое число е прилагателното гладни? Записвам пълните отговори на дъската. Малкото на мечката се нарича мече; Малкото на вълка се нарича вълче; Малкото на лисицата се нарича лисиче. Задавам въпроса: От кой род са тези думи? След отговора учениците записват изреченията в тетрадките си.

Така актуализирам понятието "среден род", упражнявам изговор на съгласна [ц] и на струпани съгласни, изграждам интонационни умения, формирам речник.

На с. 60 граматичната задача е: Свържете съществителните имена с подходящи прилагателни: беден, богата, овчар, честен, змия, честна, нещастен, справедлива, алчен, лоша, добър, коварна.

Изисквам да се изпълни следната задача: Посочете синоними на прилагателното добър и обяснете от кой род са посочените от вас синоними, каква част на речта са?

За да усвоят граматичната категория "род", за да автоматизират уменията си за определяне рода на съществителното, както и за да обогатят лексикалния си запас, поставям на учениците следната задача: Направете "Речник на покъщнината", като срещу турската дума запишете нейното българско съответствие и посочите рода на думата в българския език.

2. Част от граматичните задачи в помагалото поставят акцент върху упражняването на правопис на думи.

След "Приказка за дърваря" (с. 39 на помагалото) е поместена следната задача: С коя от двете букви се пишат думите? - Е или И, А или Ъ: ч . рнилка, р . звивам; пр . живя, четвърт . к; пр . писвам, н . мятам.

Задачата пряко кореспондира с теми от задължителната подготовка по български език за 5. клас - "Правопис и правоговор на думи със съчетания от две и повече съгласни" (Български език за 5. клас, издателство "Булвест-2000", автори К. Димчев и колектив). Актуализирам знанията от 3. клас за изговор и правопис на думи с трудно произносими съчетания от две или повече съгласни в средата и в края на думата. Предлагам учениците да използват правописния речник за проверка. Очакванията ми са, че при изговор на думата развивам учениците ще вмъкнат гласен звук. Друго упражнение, което кореспондира с по-горе посочената тема от задължителната подготовка по български език, е записано след приказката "Наказаната лисица" (с. 35 от помагалото): Открийте коя народна мъдрост е записана: Хи...ро...т хит...ос...н...дх...тря.

III. Синтактичната интерференция също се преодолява трудно. Децата създават прости изречения на български език, като поставят сказуемото на последно място. Формулата за изреченска структура на простото изречение е: Барийе днес училище няма; Защо катърът повече храна яде? За предпазване от грешката предлагам задача за съставяне на изречения посочени думи.

След приказката "Какъв бях, какво станах, какво ще стана" (с. 46 в помагалото) задачата е: Съставете изречения от думите: 1. цялата история, разплакал се, като разбрал, падишахът; 2. дъщеря си, прегърнал, разкаял се, зет си и внуците си, за прошка.

Моите допълнителни въпроси са: Какви са по състав изреченията? От колко прости изречения се състои сложното изречение? Има ли пропуснати запетаи, ако има - къде трябва да ги поставим?

Целенасочената и системна дейност за преодоляване на грешките в часовете по български език и литература - ЗП, български език и литература - СИП, и СИП "Фолклор на етносите в България - ромски фолклор", доведе до подобряване на комуникативните умения на петокласниците.

Настоящата статия представи различни решения на задачи от учебното помагало "Разказани пътища" (от 5. до 8. клас), като едновременно с това предложи нови дейности за учениците. Описаният методически опит е приложим и в часовете за задължителна подготовка.

© Румяна Върбанова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2007, № 5
© Електронно списание LiterNet, 05.12.2007, № 12 (97)

Други публикации:
Български език и литература, 2007, № 5.