Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЕСЕН
Навън е влажно. Старата липа
с огромни жълти сълзи плаче.
В морето от окапали листа,
самотна есен тихо крачи.
Калта от нейните нозе
оставя мръсен отпечатък
по отегченото лице
на Слънцето... Денят е кратък.
Разнася вятърът мечти,
един беззъб клошар ги гони -
навън, под старите липи
със зъзнещи и голи клони...
© Румяна Симова, 2004
© Издателство LiterNet,
27. 01. 2004
=============================
Първо издание, електронно.
|