УЧЕНИЧЕСКОТО ПОРТФОЛИО В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Радка Добрева, Николинка Тотева

web | web

Според конституцията на Република България българският е официалният език. На български език се осъществява обучението в училище. Овладяването на българския език е условие, без което не може да се осъществи интегрирането на ученици с турски и ромски произход в обществото за тяхното пълноценно развитие като личности.

В ОУ "Христо Смирненски" - Дулово, се обучават ученици от три етноса: българи - 156, турци - 280, роми - 26. Учениците са от града и от съседните села - Поройно, Черковна, Раздел, Колобър, Таслаково и др.

Наша цел е да се преодолеят езиковите дефицити, компетентностите по български език и литература да достигнат до добро равнище чрез овладяване на средства за общуване в различни комуникативни ситуации и чрез изграждане на умения за създаване и възприемане на литературни и нелитературни текстове.

Формирането на тези компетентности е сложен процес, който се влияе от урочните и извънурочните дейности и от ред други фактори - културноисторически, икономически, социолингвистични. За повечето от половината ученици общуването се осъществява само на турски език и това е важна предпоставка за слабото владеене на българския език. Те допускат правоговорни грешки и се притесняват да общуват, когато попаднат в българска езикова среда. Изказът им е неточен и неясен.

Добрите резултати от обучението по български език и литература зависят както от педагогическото майсторство на учителя, така и от умението на учениците билингви да преодолеят езиковата бариера в общуването. Факт е, че задължителното учебно съдържание е голямо по обем, че в недостатъчна степен е съобразено с възрастовите особености на учениците и не се опира на личния им опит.

Овладяването на езика е сложен процес, който изисква време и разбиране и от ученика, и от родителя, и от учителя. За децата билингви този процес е отговорно изпитание. Мотивацията на учениците за изучаване на български език е определяща за качеството на обучението.

За учениците билингви мотивацията свързваме с преодоляване интерференцията на майчиния език, а за българчетата - с по-задълбоченото изучаване на родния език и култура. Залагаме на инициативността на децата и на творческите им изяви.

Проблемът за усъвършенстване на българския език е основен за образователната политика на ОУ "Христо Смирненски". Ученическото портфолио присъства в работата на учителите по български език и литература. То има своето място във всекидневната урочна и извънурочна работа, защото успешно се използва за онагледяване. Като резултат от системната и целенасочена подготовка на учениците портфолиото улеснява адаптацията и социализацията им.

В началото на годината въвеждаме ученическото портфолио - папка, в която събираме писмени работи, тестове, лично творчество, фолклорни проучвания, съчинения, представени на литературни конкурси, рисунки, илюстрации по изучавани произведения, всичко, което ученикът работи през годината.

На първата родителска среща учителят запознава родителите с идеята да се оформи ученическо портфолио. Посочва предимствата. Всеки родител по всяко време може да проследи успеваемостта на детето си, може да помага в оформянето на част от материалите, може да бъде част от обучението на собственото си дете, защото става съпричастен към това, какво и как се работи в училище и вкъщи. На следващи родителски срещи в рамките на 30-40 минути учителят и родителят обсъждат грешките и пропуските на детето. Учителят предлага решения за коригиране на допуснатите грешки, предлага и форми за допълнителна работа, като се съобразява с индивидуалността и с пропуските на всеки ученик.

Пропуските на учениците са обект на коментар и с учителя, който работи в полуинтернатната група (ПИГ). В сътрудничество преподавателите определят и най-подходящите решения за работа в ПИГ с ученици, застрашени да получат слаба оценка.

В дните, определени за консултации, се работи диференцирано - само със силни или само със слаби ученици. При индивидуалната работа портфолиото е добър помощник, защото за пореден път ученикът има възможност да прочете работата си, отново да я обсъди с преподавателя, да коментира пропуските, грешките. Децата с изявени литературни заложби учителят насочва към участие в конкурси на общинско, областно и национално равнище. По преценка на учителя се използва чуждо портфолио (не е задължително да е на изявен ученик) за обучение в училище, в ПИГ, а понякога и вкъщи.

Резултатите са окуражителни. Обучението вече не е затворено в отделния учебен предмет. То отчита личния опит на ученика и като цяло е ориентирано към формиране на готовност за социализация.

В края на учебната година с петокласниците бяха изработени ученически книжки, в които децата поместват своите съчинения. Сами илюстрират написаното. Голямо е удоволствието всеки да посочи своето име като автор и художник, годината на издаване. Творческото решение за оформление и дизайн на книжката е строго индивидуално. В традиционната изложба за 24 май - Деня на славянската писменост и просвета, тези книжки предизвикват заслужен ученически и родителски интерес. А по-късно се превръщат в илюстративен и дидактически материал в уроците по български език и литература.

Неделима част от ученическото портфолио са събраните фолклорни материали. При изучаването на българска народна поезия в шести клас специално място има фолклорното проучване. Върху него учениците работят няколко месеца. Учителят отправя следните изисквания:

1. Материалите да са автентични, получени от близки и познати хора, да обхващат региона, в който живеем, а не да са почерпани от сборници и различни публикации.

2. Задължително е във всеки материал да има данни за информатора - имена, възраст, населено място, откъде разполага с тази информация.

Често информаторите са хора с основно или по-ниско образование, но с богат житейски опит, природно интелигентни. Широк е спектърът, който се проучва - народна поезия, приказки, гатанки, пословици, поговорки, обичаи и др. Всеки ученик сам решава по какъв начин да оформи и подреди материалите. Изпълнявайки задачата, той развива устната и писмената си реч на български език.

Първата стъпка е да се записва информацията саморъчно с диктофон или с касетофон. Ако има запис на касета, се прилага, за да се чуят диалектните особености в говорите от региона. Шестокласниците с голяма изненада откриват фонетичните и лексикалните различия, специалните обреди за всяко населено място - с. Межден, с. Секулово, с. Брадвари, с. Калипетрово и др.

Втората стъпка е оформянето на фолклорното проучване - материалите се пишат на ръка или на компютър, илюстрират се с рисунки и снимки на престилки, ризи, сукмани, предмети от бита в миналото.

Децата билингви работят по свой избор с български и с турски фолклор или проучват словесното народно творчество на двата етноса паралелно. Откриват съответствия и осъзнават, че в различните култури ценностите са еднакви. Общи практики има и в празниците и обичаите - Коч байрям и Гергьовден. Истинско въодушевление настъпва при представянето на фолклорните проучвания в клас. Интерес предизвикват разказите за седенки, сватби, годежи, пеперуда и др., преоткриват се и родовите ценности.

Доброто владеене и ползване на езика дава самочувствие и увереност на ученика, защото се възприема като равнопоставен при получаването и търсенето на информация, при социалните контакти.

Учениците са в различни роли - изследователи при събирането на информация, информатори, коментатори и анализатори в класната стая. Срещите със събеседниците са интересни и оставят трайни следи в съзнанието на децата. В клас те споделят за хората, с които са се видели, как са били посрещнати, как са ги откъснали от еднообразното всекидневие и са ги пренесли в младостта.

В хода на проучванията учениците преодоляват езиковата бариера.

Социалните контакти обогатяват езиковата практика, а това стимулира творческите интереси, способности и изяви на учениците.

Развиват се езиковите умения на учениците. При обработване на информация, при писане на свой текст стремежът е да се създаде цялостен, последователен текст, изказът да е уместен, т.е. налице е опит да се покаже добра езикова култура. Децата билингви употребяват правилно неизменяемите части на речта - предлози, съюзи, частици, и граматическата категория род при имената.

Фолклорните проучвания обогатяват речника на учениците. Диалектните думи, които те откриват, ги карат да търсят книжовните им съответствия в речници, консултират се с учителя. В процеса на работа са включени и родителите. В събирането и оформянето на материалите те са партньори и консултанти.

Проучвателската дейност в шести клас завършва с празник на културите на различните етноси под наслов "Различни, но заедно!" Празникът поражда положителни емоции, мотивация за работа, по-висока отговорност при ученето. Наред с това той дава среща на ученици, родители и общественост в единните им усилия за взаимно разбирателство и партньорство. Такъв вид работа разчупва традиционализма. Учениците вече не са отблъснати от академичния характер на учебното съдържание, от организацията, реда, трудоемкостта при неговото усвояване. Ученето е приятно. Общата ангажираност, равнопоставеността сплотява шестокласниците. Пътят е един - от теорията към практическата приложимост на знанието.

ЛИТЕРАТУРА

Ангелова 2004: Ангелова, Т. Методика на обучението по български език. София.

Национален съвет 2003: Национален съвет по етнически и демографски въпроси. Областна научна конференция. Силистра.

© Радка Добрева, Николинка Тотева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2006, № 4
© Електронно списание LiterNet, 04.10.2006, № 10 (83)

Други публикации:
Български език и литература, 2006, № 4.