* * *

web

Световете са крехки, Архангеле!
И очите са слепи, а думите гладни.
Всеки в своята болка дълбае.
И чертае окръжности за пропадане.
От различни ракурси гледаме във душите си,
а крилете им като кръстове пронизват небето.
Тъмнините понякога са за предпочитане,
пред това да сме насилствено светли.
Но ти знаеш тайната на душите ни,
Стражнико,
прогонил черния на земята грешна!
В нас воюват и дяволи, и небесни армии,
и на ябълка разстояние от смъртта живеем.
Всички мътим яйца от тежка материя.
За някого те ще изглеждат змийски.
Сърцето е тънък подводен шепот -
за да го чуеш, се спускаш в ниското.

© Росица Ангелова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.11.2017, № 11 (216)

Други публикации:
Росица Ангелова. Морфология на въртенето. София: Литературен кръг "Смисъл", 2017.