* * *

Само с теб се обичам така,
както ледена скулптура - майстор,
както птицата - полет в нощта,
както мидата - болка от пясъка!

Само в твойте очи срещам брод
и очите си мия в пристанища,
както тръгнал наново живот,
след олтара на жреческо капище,

както пръстен, намерен в прахта,
както хвърлена роза на пътя...
Ти си живият сок на кръвта,
който в мен като стихове руква.

В този дом, в който ти си роден,
като буря върлува душата ми.
Сякаш ти си намерил у мен
не жена, а частица от вятъра!

© Росица Ангелова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.12.2003, № 12 (49)