Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРЕМИНАВАНЕ
web
Бог мина толкова близо
в първия ден на пролетта,
в световния ден на Земята,
в средата на равноденствието
между страх ме е и всичко ще бъде наред.
Удряше вятърът в ламаринени тъпани,
брулеше тънките нерви на къщите.
После се спусна спокойно небе
и отнесе баща ми.
Бог мина толкова вътре.
© Росица Ангелова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.11.2017, № 11 (216)
Други публикации:
Росица Ангелова. Морфология на въртенето. София: Литературен кръг "Смисъл", 2017.
|