|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * * Но който не умира всеки час,когато се изправи пред раздяла, и който няма свой, човешки глас да защити сам своето начало, по цели нощи, който не е спал и сълзите му са били от восък, и хлябът му е бил от длан по-малък, той, мисля си, не те познава, Господи!
© Росица Ангелова |