"БЛАГОСЛОВЕНИ ВЪРХОВЕ НА ПРЪСТИТЕ" ОТ ЕЛЕНА ДЕНЕВА

Росица Ангелова

web

Новата поетична книга на Елена Денева "Благословени върхове на пръстите" е точно такава стая с безброй врати и прозорци. Душевни портали към вътрешните пейзажи и астрални възможности за надничане в себе си, в другия, в света. През увеличителното стъкло на поезията, която улавя болковите тела и реещите се тела, а от жуженето им създава хармония.

Петата поетична книга на Елена Денева е издание на Литературен кръг "Смисъл", редактори са Виолета Христова и Камелия Кондова, а графичното оформление и илюстрациите са дело на художничката Ина Христова. В предговора си към книгата Виолета Христова пише: "...отговорна, щедра и състрадателна стихотворност, думи с мисия, с послание и с ехо... "Аз и хората", "аз и болката", "аз и човечеството"... - това са улиците, но това са и поетичните барикади в словесната сбирка."

Най-горещата барикада - сърцето. Сърцето с говорен дефект. Когато си ранен от тъмнина. Тъмнината, която сами произвеждаме, отглеждаме усърдно и разменяме помежду си. Поддържаме ада. Адът, който е в Другия - тоест във всеки един от нас. Нервите на раненото човечество са гръмотевични експлозии в пространството и чувствителното око на авторката наблюдава как светът върви и тегли своя хал, суров, препечен, лунно калайдисан; продупчен с предателства или блъснат от дума в общия световен дефицит на въздух. Емоционалната палитра на Елена Денева е богата и фосфоресцираща. През нейния поетичен усет сякаш преминава дъга от различни видове гръмотевици. Всяко лично усетено разкъсване на хармонията е ментален трус в общия нерв на човечеството. Затова нищо чудно, че върху дъното с устни стъпила, върховете на всички ви знам. И престорено взряна в пъпа си, аз понякога гледам оттам. Уж през себе си, а всъщност от центъра на живота, викът на поетесата кънти като послание към ближния, може би и като надежда, но по-скоро като горчива констатация, като болезнена ирония, облечена в красива метафора, отправена в пространството с оракулски жест: човечество, ти сигурно минаваш поправителен, за да достигнеш ранга на пчелите!

Сърцето ми заеква непрекъснато, но въпреки изумлението от несъответствията ни с другите, то остава да ми служи, обичайки света несъвършен. За тази любов са нужни "Резервни клепачи". И те са във втория цикъл стихотворения. Опитват да реабилитират огорчението: Не питам обичта защо се дава. Отстъпвам. И началото започва. Любовният дискурс към тайнството, от което погледът се избистря или замъглява в полза на сърцето: Потегля бавно корабче в окото и търси близост, за да се разбие.

Поетичната мисъл има ярък живописен рисунък, вае неочаквани зрителни възприятия, произвежда звук. Отпраща читателя в различни емоционални посоки и го приземява с категорични послания и изключително въздействащи финали.

На въпроса - какво е за теб поезията, Елена отговаря с усмивка: терапия. Тази терапия е изразно средство, чрез което художествените внушения ни изпълват с идеи, с удивление, с емпатия и доверие. Тя преминава през стихотворенията си като вихрова субстанция, като жива вода ги напоява, създава дух от материята на болката. Веднъж приласкава истините за света, друг път ги изкървява в мъдър и многопалитрен класически стих. Дава шанс и надежда за недомислените човешки орбити и повтаря на глас свещената мантра на светлината: Битието тече, а където е текло, не спира. И където е имало птици, ще има гнезда. Едно вместилище за синхронизация със световните болки, щерна за съхраняване на будния дух. Спешна необходимост от профилактика на взаимовръзките помежду ни, от реакция на химическите съединения между несъвместимите ни човешки проявления, защото аз видях свободата да проси на ъгъла за билет до затвора - с хляб и легло. И защото в тази абсурдна организация на живота, където светът е убежище за оси - болни хора, които се смеят винаги; здрави хора с език от бяс, има спешна нужда от възстановяване на равновесието. Затова поетесата ще вземе дух от световните поети - поглъщам от абсента на Бодлер... в очакване да се роди един добър Виан и с музика сърцата да разкъса.

Не е лесно да гледаш в очите на слънцето, но още по-трудно е да стоиш изправен по време на буря. Мъдростта учи да бъдем тръстики, пластични мембрани пред силата на вятъра. А Елена Денева заповядва: Изправете се! Идва бурята! Така е озаглавен третият поетичен цикъл в стихосбирката. Стихове по време на буря или колко е важно да бъдеш хълм, а не тръстика. Усилие да се синхронизираш с бурята и да излезеш от нея по-човечен. Не е сигурно дали това е любовна буря, или житейска вихрушка, вятърът винаги е така нечовешки сам и има нещо от моя глас. Атрибутите му са: чернобилски сърца и мерници, хладните ти длани, капризни думи и планети, философски очи..., защото колко да е студено - минус тебе, не повече. И слава богу, че миговете на съмнение се редуват с мигове на любовен шемет, на светлинен екстаз от сливането на нотите, от взаимните ни дихания, за да открием как от маковете капе опиум, а навън е свят от първо хрумване, навън е свят от съвършенство.

След колизиите на сърцето, след възможността за смекчаване на гледката, след преминаването през вътрешните ни метеорологични явления, идва ред за изсветляване на мастилото. Последният цикъл стихове в книгата. Тонът е философски, умозрителен, самоироничен понякога, но има място и за усмивка: Да живеят душевните ни разстройства в тази реалност телесна. Та нали още от Ницше знаем, че хаосът в душата ни ще роди танцуваща звезда... Книгата на Елена Денева е такава една звезда. Благословена от върховете на пръстите, които се докосват до незримото, или от дълбините на своята собствена чувствителна природа, тя съумява да превърне вътрешния душевен хаос и външните човешки противоречия в своя художествена естетика и стил. Хаосът, този златен червей в плода на ума, дълбае населеното с инстинкти и пориви пространство. Авторката няма претенции да го опитоми или да го направи приемливо за изживяване. Само го назовава. А докато прави това - тя всъщност заявява себе си - това съм аз - текст и нащърбена душа, която се моли на слънцето... Обичана рана.

© Росица Ангелова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.08.2017, № 8 (213)