ДУШАТА МИ

Сякаш с камъни биха по нея.
Свети още засъхнала кръв.
От солената изповед зее
с нож прерязана пъпната връв
на инстинкта й.
                 Гордата пепел
съхне бавно от огъня сит.
Изтъргувана смело. Нелепо
тишината под одъра спи.
Идваш ти. Толкова бавно
                 пристъпваш,
а кръвта й попиваш с очи.
от това по зениците пука
твойта болка и адът личи.
Как си страдал
във нощите дълги.
Как проклинал си Господа Бог.
Как без дъх у дома си се втурвал
и от Дявола искал си срок.
Разменил би душата си с него,
само мен от смъртта да спасиш.
Бог навярно останал последен
в този ред на молитви.
Стоиш
днес без бог във душата си звездна.
Океанът на твойта тъга
днес мълчи пред разбитата бездна.

А спасена съм аз...
                                  засега!

© Росица Ангелова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.12.2003, № 12 (49)