ANIMUS

web

Дойде на върха на планината.
Влезе с мен в колибата дървена.
До стените стояха като войници:
градинските инструменти на дядо ми,
рамки на слепи прозорци,
ръждясали кофи
и сух талашит върху пода.
Но аз те целунах.
И ти ме целуна.
И толкова тихо прошепна
обичам те,
че тази част, с която сънувам,
повярва на устните ти
и на очите си.
После разбрах -
аз съм била този
отсреща, потънал в прегръдката ми...
Своите устни целувах
и се обличах в ласките си.
Да си повярвам отвътре.

Покрай нас
стоеше животът,
готов за прекопаване.

© Росица Ангелова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.11.2017, № 11 (216)

Други публикации:
Росица Ангелова. Морфология на въртенето. София: Литературен кръг "Смисъл", 2017.