Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗА БЛЯСЪКА НА СЛОВОТО И СЛОВОТО

Розалия Александрова

web

Вече повече от десетилетие в света се формира новият научен светоглед, като реалната му стойност за човешката цивилизация тепърва ще се оценява. Докато преди не повече от 20 години някои факти и събития изглеждаха самотно и необяснимо, загадъчно и фантастично и бяха покрити с гриф „Строго секретно”, а до тях имаха достъп малцина избрани, днес тези факти се представят пред нас не само в своя истински блясък, но и в своята значително разгадана същност. Това са явленията от психофизиката, наричани още паранормални, като телекинеза, телепортация, екстрасензорика, левитация, това е явлението излаз на душата от тялото, срещи с извънземни и други. Тези явления предизвикаха непредубедени учени да се опитат да разгадаят тайната им, в резултат на което не само се получиха невероятни резултати, но последните от своя страна преобърнаха разбирането ни за материализма и идеализма, за Словото и словото, за светая светих на човека - неговия произход и предназначение, т.е. смисъла на нашето земно съществуване, и за много други въпроси и решения.

„В началото бе Словото и Словото беше у Бога и Бог беше Словото. То беше в началото у Бога. Всичко чрез него стана... И Словото стана плът.” (Тихоплав, Тихоплав 2004б) Вече мнозина учени знаят, че този пасаж от Библията е едно от основните положения, на които се базира науката информациология1, т.е. науката за първичното торсионно или информационно поле. Според автора на учебника „Основи на информациологията” акад. И. Юзвишин (Тихоплав, Тихоплав 2004б) преводът на целия пасаж от Библията на езика на информациологията означава: „Словото е Информация и Информацията е вездесъща, Бог е Информацията.” А след това установява факта, признат вече от физиците, че Вселената съставлява 99,999999 % вакуумна информация, а материализираната информация е 10-10 %. Защо се налага това физично въведение в тема, която е по-скоро философска и методологична за езикознанието и литературознанието?! Поради факта на необходимостта от изясняване на същността на Словото и словото. Разликата и приликата между двете понятия, защото те очевидно са две, е както между матрицата и нейното копие. Матрицата е Словото Божие или вакуумната информация, а копието е езикът и/или езиците, с които контактуват представителите на човешката цивилизация.

Между Словото и словото съществува органична връзка и зависимост. Това означава, че да се характеризират човешките езици, без едновременно да се описват свойствата на вакуумната среда, не е възможно, защото те са едно цяло. Тяхното единство е част от единството и хармонията на Вселената. Физиците са установили, че вакуумната среда е неутрална, докато в нея не се появи източник на възбуждане. При „всяко изкривяване в структурата на физическия вакуум възникват торсионни полета (полета на въртене)” (Тихоплав, Тихоплав 2002б). Конкретен пример се дава с човешката реч: ”Например, когато човек говори, възниква уплътнение на въздуха, създаващо нееднородност в обкръжаващия физически вакуум, и в резултат, в обема, в който съществува звуковата вълна, се появява торсионно поле. Всяко съоръжение, построено на Земята, всяка линия, оставена върху хартията, писаното слово или буква, даже мисъл, нарушава еднородността (неутралитета) на физическия вакуум и той реагира със създаване на торсионно поле.” (Грабовой 2003а).

Словото на човека също твори информация. С установяването на неговата торсионна същност се подразбират, а впоследствие и експериментално доказват следните негови характеристики, които са присъщи на информационната му същност:

  1. то може да поражда положителни или отрицателни торсионни полета; положителните изграждат информацията, а отрицателните - рушат информацията;

  2. то се разпространява мигновено във Вселената, без ограничения;

  3. веднъж изречено или записано, словото оставя информация за себе си, т.нар. фантом (невидима пространствена структура, която се запазва и след прекратяване на действието на словесния обект);

  4. словото може да създава материални обекти по подобие на Словото на Твореца и да ги разрушава;

  5. „За торсионните полета (и на словото - бел.авт.) няма ограничения във времето. Те могат да се възприемат от миналото, настоящето и бъдещето на обекта.”

  6. думите, в които има заложено добро, предизвикват в отговор добри думи и обратното - лошите - лоши.

Аналогични са характеристиките и на неизреченото слово, за което Г. Шипов, автор на теорията на физическия вакуум, казва: ”Мисълта представлява самоорганизиращи се полеви образувания. Това са сгъстявания в торсионното поле, удържани от него от само себе си. Ние ги усещаме като образи и идеи.” (Тихоплав, Тихоплав 2001).

„Всяка дума, всеки звук, произнасян от нас, всяка мисъл, излъчвана от нас, изкривяват физическия вакуум около нас и създават торсионни полета. Тези полета могат да са с дясно или ляво въртене (в зависимост от мисълта или думата) и въздействието им върху всеки друг човек, а и върху нас самите, може да бъде положително или отрицателно.” За съвременния човек не е без значение фактът, че гореизложените свойства и характеристики са не само думи, но са подкрепени и от доказателства. Създадени са редица устройства и методики, с които се фиксират и онагледяват както образуването на уплътнения във физическия вакуум след произнесено слово, така също и се фиксира дали мисълта или думите, произнесени или написани, са били положителни или отрицателни. Ще спомена някои от тях: това са изследвания, направени с психографа на Ставицки (Тихоплав, Тихоплав 2002б); изследвания, направени въз основа на Кирлиановия ефект след произнасяне на молитва или ругатня (Тихоплав, Тихоплав 2004б); изследвания, направени с торсимера на Шкатов за определяне на торсионния контраст в изписаните букви на руската кирилица (Тихоплав, Тихоплав 2002б).

Мисълта, чийто носител в момента е всеки човешки език, е материална, т.е. състояща се от фина физична материя - торсионни полеви вихри, дясно или ляво ориентирани. Тя е измерена като слаба, средносилна и много силна. Учените могат вече да наблюдават формирането на мисълта извън рамките на физическото тяло като кластер (фантом). Същото уплътняване на вакуума се получава и при емоция. Когато мисълта или емоцията са силни, се формира по-стабилно образувание във вакуума, което се нарича мисъл-образ или мисъл-форма. Тези образувания могат да се преместват, ако са адресирани към някого. Правени са многократни опити, на които се фиксира това преместване. Освен специални уреди, когато изследваният човек е екстрасенс, т.е. той има по-силно излъчване, неговите мисъл-образи могат да се фиксират и с обикновен фотоапарат. Представете си сега какъв е фантомният ефект и мисъл-образите, оставени от нашето слово - писмено, устно или неизречено?! Но по-сериозният въпрос е - как е заредено това слово - с добра дума или мисъл, или лоша дума. И съответно, ако нямаме спирачка за лошите си мисли и думи, представете си в какъв облак от отрицателна информация ще живеем постоянно! Нещо, което засяга не само нас самите, но и нашите близки, средата ни, която винаги е представлявала едно цяло като руска матрьошка (дори да не ни се иска): човек, роднини, друго близко обкръжение, нация, човечество, Вселена.

Освен помисленото или произнесеното слово съществуват и методики, чрез които се фиксира торсионната същност на писаното слово. Оказва се, че всяка чертичка, снимка, рисунка, изображение - статично или подвижно (филми, видеоклипове, реклами) въздействат с полето, което се създава около тях и в тях върху околните (хора, животни, растения, предмети). Освен това процесът на въздействие е взаимен. Така например руският учен Шкатов е създал контрастен торсимер за фиксиране на интензивността на излъчването на различни фигури и форми. Той е изследвал руската кирилица, според която името Христос носи 19+ (Тихоплав, Тихоплав 2002б). (Макар че цялостното въздействие на една дума и мисъл далеч не се ограничава само с графичното им изображение. Тук имат отношение и фактори като емоционално състояние на говорещия, т.е. начинът на произнасяне и осмисляне на казаното и други подобни).

Друга методика, създадена през 1936 година от руските учени съпрузите Кирлиан, регистрира как въздейства словото върху човека, който го произнася, и този, към когото е адресирано. В Русия има т.нар. „изследователи на ругатнята”. Според приборите с Кирлианов ефект отрицателното въздействие на ругатните е толкова силно, че полето и на двамата участници в този вид комуникация пада почти до нулата. Обратно - въздействието на произнесената молитва, за християните това е „Отче наш”, влияе благотворно, а аурата на говорещия в момента на произнасянето става светла и плътна. Всъщност учените са стигнали до извода, че молитвата на всяка религия представлява своеобразна дейност за възстановяване на хармоничното състояние на организма и на самия човек. Нещо като освежителен за душата душ, по време на който организмът се справя с вътрешните си проблеми и дискомфорт. Доказателствата за това са многобройни.

 

За универсалността на Словото и словото

Науката информациология представя, обяснява и доказва универсалността на Словото на Твореца и човешкото слово, или на вакуумната информация. Американският учен Ноам Чомски, основоположник на теорията за формалните езици като раздел на математическата логика, смята, че „всички езици са с общ корен, а граматиките им в основата си са универсални... Същината на езика е универсална.” (Тихоплав, Тихоплав 2004б). Това твърдение за човешкото слово намира своето потвърждение не само с методите на математическата логика. В най-новите генетични изследвания се доказва, че „човек е самочитаема текстова структура...” (Тихоплав, Тихоплав 2004б) Чарлз Текстън също твърди: ”Разполагаме ли с данни, които свидетелстват, че произходът на живота се дължи на разума? Да! Подобно свидетелство е аналогията между последователността на буквите в книгата... Съществува структурна идентичност между кода на ДНК и писмеността.” (Тихоплав, Тихоплав 2004б). А математици и лингвисти от Московския държавен университет показват, че „структурите на човешката реч, на книжния текст и на последователността на ДНК са математически близки, т.е. това са текстове на неизвестни засега езици. Клетките наистина разговарят помежду си така, както ние с вас - генетичният апарат владее безкрайно много езици.” Това практически доказва универсалността на Словото и словото.

След дългогодишни опити екипът на руския учен П. Гаряев доказва убедително, че „вълновите геноми на животинския и растителния свят се управляват от един универсален механизъм - на речта.” (Тихоплав, Тихоплав 2004б). Аналогично се доказва, че и неживата природа е организирана и създадена по същия начин. Пример: като пропускат лазерен лъч през кристали фурмалин, учени записват характеристиките на радиовълните, породени от светлината. После ги сравняват с характеристиките на ДНК на човека, животните и растенията, както и с вълновите характеристики на човешката реч. (Тихоплав, Тихоплав 2004б). Съвпаденията са 30 %... „Стигнахме до извода, че Божествената вълнова реч е универсална - Творецът присъства навсякъде. Това се отразява в характеристиките на абсолютно всички вещества, включително веществото на наследствеността - ДНК.” (Тихоплав, Тихоплав 2004б).

 

За хармонията и дисхармонията

Нека се върнем отново на най-познатото ни копие на Словото - човешкото слово. При съвременния начин на живот - с масовото навлизане на технологии, които изместват живото слово, като: телевизия, интернет мрежа и аудио и видео технически средства, може да се говори за изземване на основните функции на човешките езици - устната и писмена индивидуална комуникация. Така се стига до обезличаване на диалога, дори до липса на такъв. Все по-малко статистически и фактически стават словесните лични контакти. Словото, поставено от нас в условия на тотално обезценяване и поради неразбиране на същността му, става оръжие, което може да убие и своя автор, и човека, към когото е адресирано. Водим видима и невидима битка срещу словото - без ясни правила и разбиране на истинската същност на собствената и противниковата стратегия. А тя, както по-горе се спомена, е една: хората и словото са създадени по един универсален механизъм - на Словото на Твореца. Може да се каже, че тече гигантска битка между хармонията и дисхармонията на словото. Тя не е нито локална, нито национална, нито даже само човешка. Засягайки човека или някой аспект от живота му - тя се отразява и във Вселената. В момента тази битка в конкретен глобален мащаб е например битката за хегемонията на английски език над останалите. Като игнорираме нейния политически аспект, нека се концентрираме върху идейния аспект и същностните резултати, които се очертават на нейния фон. Отдавна е известно, че за оцеляването на всеки народ е важно да помни езика си и да пази и умножава културното си наследство. По-малко известният факт е, че Всеки народ има свое предназначение2, а щом е верен на предназначението си, ще успее. В думите на великия българин Петър Дънов се съдържа сакралното послание както към хората, които отричат и тъпчат своя роден език, така също и към онези, които са се самозабравили и смятат, че светът се крепи единствено на човешкия замисъл. Подчиняването на народите по света чрез унищожаването на главния идентичен фактор - националния език - е добре познат факт в човешката история и конкретно на Балканите. Така че идейният аспект е стар, колкото и човешката цивилизация. Борба за власт, надмощие и пари. И въпреки това и малки народи като нашия са оцелели и оцеляват. Излиза, че не е задължителна гибелта на който и да било народ, защото прогнозите на оторизирани учени или пожеланията на великите сили са неблагоприятни.

Нека се насочим отново към нашия пример. Какви са вече очертаващите се същностни характеристики на хегемонията на англоговорящите, пишещите и още повече - мислещите. На първо място - нарушава се хармоничното развитие на националната ни матрица, като се внедряват словесни модели, които по същество са вид психотронно оръжие. Например „Българите са...” - и следва всяка отрицателна характеристика, която се опитва да се внедри в националната ни памет.

От друга страна тече процес на подмяна на официалния стил. Езикът ни се задръства от чуждици, за които има много точни български езикови аналози. От „джогинга” на Бил Клинтън до „Стар академи”, „Файв старс” и други езикови модели на английски език в националния ефир и останалите масмедии се натрапват неприсъщи понятия и изрази за нашата психика. В резултат - някой си въобразява, че, използвайки чуждицата, става по-интелигентен или интелектуален в очите на другите - факт, който не може да кореспондира с истинската интелигентност и интелектуален заряд. По-важният резултат обаче е този, че езиковият модел води след себе си до смяна на поведенческия модел, който повечето пъти променя и подменя общонационални и най-вече - общочовешки ценности и идеали. В едната посока - отвън - примерът е, че много от филмите, които стигат до масовия потребител в България, са забранени в родината им САЩ, а тук кината се посещават предимно от младежи. Без коментар. Примерът отвътре не трябва да се търси надалеч - вече и България има своите деца убийци, което също е в резултат и на разпространението на отрицателните езикови модели, колкото и невероятно да прозвучи на някого този извод. Полуинтелигентността на повечето деятели на телевизиите, които нямат дори понятие от сериозно филологическо образование, усложняват и задълбочават този процес. Заложените бомби в езиковите модели на отрицанието и агресията и обезличаването на главната национална ценност - езика - са налице. За съжаление това е тенденция, към която си позволяваме лукса да проявяваме завидно равнодушие. А като се замислим в един мелодраматичен план как започна всичко: смеехме се безгрижно преди години на често повтаряната и доста звучна ругатня на английски... от екрана. И как се обръщат нещата днес...

Изглежда така, сякаш над главите ни са се струпали много Дамоклеви мечове. Не трябва обаче да се заблуждаваме, че всичко е черно и „отнийде взорът надежда не види”. И то в момент, когато е открит кодът на Библията и този факт е в състояние да просветли нашия поглед върху себе си и света. Твърди се, че в настоящия момент с превес тече и процесът на национализация на съзнанието на българите и този процес е в хармония с подобни такива по цял свят. Този процес е безспорно положителен, защото опазва нашата основа - духовната матрица на България. Той е предизвикан от естествения отпор или вътрешната необходимост да оцелеем точно защото натискът да се обезличим е толкова силен. В този смисъл опазването на националния ни език и на други духовни приоритети се оказва важно дори в контекста на европейското обединение. И един положителен знак. Нашият химн, с решението за приемането ни в ЕС през януари 2007 година, е преведен на всички езици на европейските партньори. Това е зачитане на нашата уникалност и стойностна същност в семейството от народи, в което влизаме. Засега.

Разгадан е кодът на Библията! За скептика - и какво от това?! За любознателния и добронамерения обаче се оказва, че тази свята за човечеството книга представлява бездънно сандъче с информация за миналото, настоящето и бъдещето на човешкия род. От нея се разбира, че много от глобалните нерешени въпроси, доскоро „задънена улица” (Акимов 1997) за учените, получават по-ясни отговори, с които можем да градим бъдещето си. Това са енергийният, екологичният, проблемът с изхранването на населението на Земята, непостижимият за обикновения човек технологичен прогрес, да не говорим за озоновата дупка и др. Какво се е случило? През септември 1994 г. израелският учен Елиах Рипс публикува статията „Равни отстъпления в буквената последователност на Книгата на Битието”. В нея са дадени статистически методи за дешифрирането на библейския код. „Компютърът чете Библията почти като текстове на ДНК - от която и да е буква, защото там няма интервали между думите.” Според учените, които проверяват достоверността на откритието, в Библията съществуват в кодиран вид всички събития в историята на човечеството - от миналото, настоящето и бъдещето. Ето някои вече разгадани: стъпването на човек на Луната и историческите думи на Нийл Армстронг: „Малката крачка на човека е голям скок на човечеството”; срещу името на Алберт Айнщайн - „предсказана умна личност”, а също така - „добави петата част”, която се нарича „дълбочина на доброто и дълбочина на злото”. Учените осмислят последното послание като десни и леви торсионни полета, пренасящи съответно положителна и отрицателна информация. Срещу думата СПИН излизат много характеристики, между които „в кръвта”, „смърт”, „унищожение”, „под формата на вирус” и др. Има и думи, чийто смисъл става понятен едва напоследък - „край на всички болести.” (Тихоплав, Тихоплав 2004б). Представени като доказателствен материал за хармонията и дисхармонията на словото - дешифрирането на библейския код в помощ на човечеството и опитът за хегемония на един език над останалите - само на пръв поглед изглеждат несъвместими. Толкова е просто: един положителен и един отрицателен пример за предизвикателствата на Словото днес. Неговата хармония ражда красота и сила, увереност, творчество и бъдеще за човечеството, а от дисхармонията произтичат само отрицателни последствия, с които хората трябва да се преборват.

Нека се върнем и онагледим отново това твърдение с изследвания, направени въз основа на Кирлиановия ефект. Руският учен С. Зенин и японският учен Е. Масару, независимо един от друг, изследват структурата на водата, когато върху нея се оказва влияние от различни фактори. И отново се сблъскваме с феномена на добрата и лошата дума. Към чаша, пълна с питейна вода, се отправят определени думи. При произнасянето на думата любов или израза обичам те, водичке, водата директно придобива правилна симетрична пространствена структура (ако не е структурирана, организмът изразходва доста усилия, докато го направи в стомаха). Същото става и при произнасянето на искрена молитва пред чаша или кана с вода. При споменаването обаче на думата Хитлер, израза мразя те - водата изкривява, деформира структурата си (при пиене ще трябват доста усилия, за да бъде структурирана от организма). В случая водата е приела информацията - положителна или отрицателна - и я е съхранила. Запазването на информацията се отнася и за всички останали обекти във Вселената и на Земята: хората, животните, растенията, планинските масиви, почвата, водите и невидимото пространство - вакуума. С нашите думи или мисли ние ги „зареждаме” позитивно или негативно. Комуникацията винаги е двустранна - те ни отговарят по съответния начин. Според руския учен и „феномен на хилядолетията” Григорий Грабовой човечеството е способно с колективния си разум, чийто материален носител е словото, мисълта и емоцията, да построи за себе си едно щастливо бъдеще (което се потвърждава и от библейското пророчество!). И всичко започва от т.нар. „създаваща област на информацията” (Грабовой 2003а), която гради положителната част от нашия живот. Самият Григорий Грабовой посочва, че само произнасянето на думи с положително значение (Грабовой 2003в) вече изгражда бъдещи положителни събития. Такива са най-вече думите възкресение, безсмъртие, изцеление. При произнасянето им умират раковите клетки.

Какво се крие от обратната страна на словото? Човек твори информация, но също така може и да унищожава информацията. Например методът на невролингвистичното програмиране, изследван на информационно ниво, се счита отрицателен. „Учените стигат до извода, че методите на невролингвистичното програмиране, подобно на скрита инфекция, предават много неразположения и тежки болести.” (Тихоплав, Тихоплав 2002а). При донастройването, което се прави чрез влизане в подсъзнанието на човека и установяването на тесен контакт с него, съществува риск да ви „подарят” чужд мисловен модел, с който да ви скарат с някого, да ви накарат да се влюбите в друг против волята си и т.н. Възможностите за въздействие върху психиката на човека чрез езикови и мисловни модели е твърде рискована и по същество деструктурира хармоничния енерго-информационен статус на човека. Смята се, че един екстрасенс може да ви излекува от дадена болест. Но болестта не се съдържа в един или няколко елемента или само от видимите симптоми. Още повече - фините тела на човека не са дотолкова добре познати на учените дори днес, че да бъдем сигурни в едно - помагайки за възстановяването на даден орган от физическото тяло на човека, този екстрасенс няма да наруши нито едно от фините тела, нито ще промени положителния информационен план в еволюцията на пациента си, а оттам и на развитието на всички елементи във Вселената. Т.е. отговорността за нашите действия (дали ще разрешим вход в нашата психика, или ще въздействаме върху чуждата без разрешение) е наша и ничия друга. И фактът, че не познаваме все още достатъчно добре тези фини механизми на въздействие и собствената си отговорност, е за наша сметка. От друга страна, обществото все пак реагира понякога на предизвикателствата, които ни поставят отрицателните езикови и информационни модели. Става въпрос за непозволения 25 кадър, с който първоначално в САЩ са се продавали някои стоки и услуги, а сега срещу неговото прилагане има закон. Но 25 скрит кадър вече изглежда като динозавър пред новите възможности на невролингвистичното програмиране - с дума, мисъл, текст, образ или просто една идея.

 

За единството на комуникацията

Универсалността на словото действително предполага единство на всички езици, което е заложено първоначално в техните граматики и плана за създаването им. Но пътят на хегемонията (примерът с английски език днес) или пътят на изкуствено създадения наднационален език (есперанто, идо) се оказват провал като опит за създаване на наднационална комуникация. Явно, за да се стигне до един общ език за цялото човечество, трябва да се върви плавно и хармонично към сливане на съществуващите национални езици, ако това изобщо е правилната алтернатива. Универсалният език, вече знаем, е заложен в даровете на психиката ни и това е езикът на интуицията. Всъщност проблемът не е в трудните контакти, а в истинската причина за тези контакти. Когато актът на една комуникация е наистина приятелски, никой не натрапва или не пренебрегва своето слово за сметка на чуждото, а уважава и своето, и чуждото. Този факт и днес води до бърза и безпроблемна комуникация. Естествено, не толкова бърза както при интуицията (Александрова 2003). От друга страна, нашето духовно единство е заложено в нашата природа. Установено е, че на подсъзнателно ниво ние, всички хора, сме едно цяло, обща фина материална същност, част от т.нар. първично торсионно поле, т.е. Словото Божие. Преносът на мисъл и емоция без езиков еквивалент, е безусловен, материален и невидим. Той е езикът, с който се раждаме и след това забравяме, за да си служим през живота с едно или няколко негови човешки копия. Той е успоредният език, който прави от една дума, например любов, произнесена, написана или изникнала в съзнанието ни като мисъл и емоция, толкова реални варианти, колкото реално са хората, от които тръгва и до които стига.

Изводи, които мисля, че предизвикват към ново отношение не само творците на езика и езикознанието, литературата и литературознанието в съвременния свят, но и всички, които творят словото или просто го използват в ежедневието си:

  1. днес не може да се върви напред, запазвайки прогресивната тенденция в развитието на световните езици и литератури, без да се отчита информационната същност на човешкото слово;

  2. човешкото слово с видимата и невидимата си същност може да създава и руши светове;

  3. езиковите модели трябва да бъдат част само от „създаващата област на информацията”, която проправя пътя на човека към прогреса (Грабовой 2003а) и изгражда положителното бъдеще;

  4. човечеството се нуждае на този етап от развитието си от човешкото слово, чийто носител е националният език;

  5. националният език е безценно богатство, което съхранява душевността и физическото здраве на нацията. То трябва да бъде защитавано;

  6. отношението към чуждия език трябва да бъде равнопоставено както към собствения, защото всеки език е част от духовната матрица на Земята (планетарния интелект) и играе неповторима, индивидуална роля в оцеляването на целия човешки род;

  7. хората, които се занимават със словото професионално, както и с науката за езика, могат да не станат апостоли, но мисията им е апостолска. Те са стожери на градивните езикови модели в езика и литературата ни. Това значи преди всичко лична информационна хигиена и отношение на разбиране и подкрепа за положителните тенденции в развитието на езика и литературата, личността, нацията и човечеството;

  8. принципът на глобализацията не трябва да променя горните положителни тенденции, а хармонично да ги усъвършенства и задълбочава.

И Словото ще заблести с отблясъците на словото на ежедневието, човечността, на новите предизвикателства, новите светове и старите нови идеали и въжделения. За да я има Земята. За да ни има нас самите.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Информациологията за първи път трактува понятието „информация” като общовселенска, общочовешка и общонаучна същност, обхващаща глобално-космическите области на човешката дейност и цялото пространство на Вселената, състоящо се от информациогенен вакуум (99,999...%) и информационна материя (10-10 %)... Няма ли информация - няма вакуум, няма движение (сила и действие), няма енергия (маса), няма материя (течна, твърда, газообразна, плазмена), няма излъчване и няма интерференция и дифракция. От Декларацията на Св. инф. Форум, ООН, 2000 г. (Тихоплав, Тихоплав 2004б).

Човешкото слово като ек на Словото на Твореца Бог се разкрива от съвременната физика със своята неотменна торсионна или информационна природа чрез универсалното си предназначение - единството и хармонията с всички останали компоненти на физическия вакуум, с които и чрез които словото твори нова информация, нови светове, ново бъдеще за човечеството. Това радикално разбиране за същността на човешкото слово определя и отношението към него на хората, но най-вече на тези, които го изучават системно, които професионално боравят с него и определят посоката на развитие на свързаните със словото науки и практика. [обратно]

2. Предварителен план, енерго-информационна матрица на положителното развитие с всички възможни варианти. [обратно]

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Акимов 1997: Акимов, Анатолий. Обликът на физиката и технологиите в края на ХХ век и началото на ХХІ век. Идеите на Живата Етика и Тайната Доктрина в съвременната наука и практика. Екатеринбург, 1997.

Александрова 2003: Александрова, Розалия. Информация, език, интуиция. // Колкото езика знаеш, толкова живота имаш. София, 2003.

Александрова 2004а: Александрова, Розалия и др. Екология на душата. // Siripta periodica (supl.) (София), vol. VII, № 3, 2004.

Александрова 2004б: Александрова, Розалия и др. Есе за медицината на третото хилядолетие. // Siripta periodica (supl.) (София), vol. I, 2004.

Александрова 2004в: Александрова, Розалия. Есе за педагогиката на третото хилядолетие. //Съвременни тенденции на образователните технологии в началната степен на средното образование и педагогически взаимодействия в детската градина. Пазарджик, 2004.

Александрова 2004г: Александрова, Розалия и др. Следвайки пътя на Доброто. // Словото днес, № 21, 2004.

Грабовой 2001: Грабовой, Григорий. Ирациональные методы предотвращения глобальных катастрофических процессов, представляющих угрозу миру. Москва, 2001.

Грабовой 2003а: Грабовой, Григорий. Прикладные структуры, создающей области информации. Москва: Калашников, 2003.

Грабовой 2003б: Грабовой, Григорий. Унифицированная система знаний. Москва: Калашников, 2003.

Грабовой 2003в: Грабовой Григорий. Восстановление организма человека концентрацией на числах. Москва: Калашников, 2003.

Ландау, Румер 1979: Ландау, Л., Румер, Ю. Що е теория на относителността? София, 1979.

Павлова 2000: Павлова, Мария. Интенсивный курс повышения грамотности с помощью НЛП. Москва, 2000.

Поликаров 1995: Поликаров, Азаря. Логика, философия и методология на науката. София,1995.

Пучко 2003: Пучко, Людмила. Биолокация - приложна радиестезия. София, 2003.

Тихоплав, Тихоплав 2001: Тихоплав, Виталий, Тихоплав, Татяна. Физика веры. Санкт-Петербург, 2001.

Тихоплав, Тихоплав 2002а: Тихоплав, Виталий, Тихоплав, Татяна. Жизнь напрокат. Санкт-Петербург, 2002.

Тихоплав, Тихоплав 2002б: Тихоплав, Виталий, Тихоплав, Татяна. Великий переход. Санкт-Петербург, 2002.

Тихоплав, Тихоплав 2003а: Тихоплав, Виталий, Тихоплав, Татяна. Начало начал. Санкт-Петербург, 2003.

Тихоплав, Тихоплав 2003б: Тихоплав, Виталий, Тихоплав, Татяна. Наше духовное исцеление. Санкт-Петербург, 2003.

Тихоплав, Тихоплав 2004а: Тихоплав, Виталий, Тихоплав, Татяна. Учение Грабового. Санкт-Петербург, 2004.

Тихоплав, Тихоплав 2004б: Тихоплав, Виталий, Тихоплав, Татяна. Кардиналният поврат. София, 2004.

Чопра 2000: Чопра, Дийпак. Пристрастеният човек. София, 2000.

Шипов 2001: Шипов, Генадий. Теория физического вакуума в популярном изложении. Москва, 2001.

 

 

© Розалия Александрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.01.2006, № 1 (74)