Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПЕТЪР БЕРОН

Никола Ив. Ванков

web | Библиотека "Български писатели", т. I

Биография: абаджия, учител, лекар, учен. - Характеристика: грижи за народна просвета. - Рибният буквар: мотиви за написването му. - Съдържание на буквара. - Берон за звучната метода и за взаимоучителното училище. - Учител и ученици; образование на жената. - Берон и нашата книжнина; дружество за организиране на училищата

Биография: абаджия, учител, лекар, учен. - Д-р Петър Берон, известен и с име Петър Хаджи Берович, е роден през 1795 год. в Котел. Баща му Хаджи Беро, абаджия по професия, бил заможен и почитан от съгражданите си. Първото си образование Берон получил в родния си град, прочут със своите училища през онова време. Още през 1741 г. тук е било построено първото училищно здание за килийна наука в България, в което са учителствували видни на времето си учители, между които Поп Стойко, известен после като Врачански епископ, Даскал Андонаки, при когото Берон получил килийно образование, и прочутият "елинобългарски" учител Райно Попович, при когото Берон е бил за късо време ученик.

Като напуснал училището, малкият Петър останал при баща си да учи занаят. През руско-турската война, обаче, баща му ограбен и разорен от турците, изгубил състоянието си и Берон се принудил да напусне Котел, за да търси работа другаде. През 1815 г. той се установява във Варна при майстор-абаджия, а след две години заминал за Букурещ, гдето постъпил в училището на прочутия тогава елински учител Вардалах, при когото следвал три години; изучил новия и стария гръцки език и получил солидно класическо образование. В Букурещ Берон се издържал, като давал частни уроци.

След "Влашката завера", в която по мнението на някои Берон взел участие, той заедно с други младежи през 1821 г. заминал за гр. Брашов, Трансилвания. Тук се запознал с българина от Сливен Антон Йованович, на чийто деца Берон станал учител. В този град той попаднал в условия, които създадоха от него благодетел на българския народ и възродител на българското училище. Сам Антон Йованович е бил образован и родолюбив българин, подпомагал българската емиграция, както и младежи българи, следвали чужди училища. Д-р Ив. Силимински, свършил медицина в Атина, е бил подпомаган от него. Със своето родолюбие Атон Йованович внушил на Берон да работи за напредъка на своя народ; по-културната среда, каквато представлявало населението в Брашов, различно по национален произход, му посочва издигането на българския народ като идеал на неговата народополезна дейност; а добре уредените училища са го убедили, че преуспяването на родната му страна ще се постигне чрез училището. Само минал през килийната наука с нейната училищна метода и следвал в Букурещ други науки и при училище с друга организация, той разбрал колко много е несъвършено българското килийно училище. А като частен учител той е имал възможност не само да преподава "нови" науки, но и да прилага по-правилен метод при преподаването им като практикувал тъй, както е видял при учителя си в Букурещ и както е научил от наблюдаването на училищата в Брашов. Учителската дейност възбудила в Берон интерес към българското образование и му внушила мисълта да работи за подобрението му.

Съставеният от Берон буквар, с който си служил в ръкопис като частен учител, бил напечатан през 1824 г. със средства на Антон Йованович. Последният обикнал Берон и го изпратил да придружава децата му на учение в Германия, където и Берон следвал медицина. През 1832 г. той свършил Мюнхенския университет и заминал за Букурещ, където се установил лекар на частна практика и същата година отишъл в Крайова, където бил назначен на служба окръжен лекар.

През 1839 г. Берон се отказал от професията си и със свои роднини образувал търговско дружество, ръководено от Н. Христов. Търговските работи на дружеството вървели много добре, ала след смъртта на Н. Христов дружеството през 1853 г. се разтурило. Благодарение на спестовността и трудолюбието си Берон спестил богатство, което не само му осигурило издръжката, но му позволило и да прави благодеяния. През 1840 г. той купил от д-р Ферарис в околността на Крайова чифлик, от който получавал добри приходи. Любящ науката и осигурен материално, той се отдал на научни изследвания. За тази цел през 1842 г. заминал за Париж и се увлякъл в изучаването на физико-математическите и природните науки, плод от който труд са неговите научни съчинения, на брой повече от 25 тома. Той често напущал Париж и посещавал Румъния по свои частни работи.

През 1853 г. Берон направил завещание, преработено през 1867 г. един път, а през 1870 г. втори път. За изпълнител на последното оставил един комитет с председател родолюбивия българин от Букурещ Евлоги Георгиев. През 1871 г. Берон дошъл за последен път в Румъния, за да уреди някои въпроси в свръзка с имота си, по които било заведено дело пред румънските съдилища. Той отседнал в чифлика си, ала няколко дена преди да се гледа делото му, Берон бил намерен умъртвен в стаята си. Ето как се предава страшната му кончина в некролога, издаден от негови близки през 1871 г.: "На 21 март тая година вечерта късно една злодейска ръка се осмели и посегна да отнеме живота на честния и преблаг наш вуйчо д-р Петър Берон, и то с най-грозния и чрез най-мъчителния начин - с удушването му! Ние сме уверени, че всекиму трябва да настръхнат космите на главата, като си помисли за страшното положение, в което се е намирал покойният в последните дни на живота си, когато са го мъчили безчовечните и звероподобни същества, називаеми человеци, които извършиха това зверско злодейство!"

Благодетелят на българския народ, истински християнин по характер, който през целия си живот е правил само добро, почина от насилствена смърт, в момент, когато е искал да осигури своите богатства, завещани от него, да бъдат употребени за образователните нужди на българския народ,

След смъртта му оставените от Берон попечители спечелват съдебното дело, осигуряват имота и изпълват завещанието. От продажбата на имота се получава доста голяма сума, от която малка част била отделена за котленската община, а останалата - за постройката на "Българската мъжка педагогическа гимназия "Д-р Петър Берон" в Одрин, която от 1897-98 уч. година е почнала да се издържа от средствата на завещанието.

Характеристика: грижи за народна просвета. - Берон започна с една професия - абаджия, която не представляваше добри условия за умствени занятия и научно усъвършенствуване, към каквито го теглеше неговата наклонност. След като свърши елинското училище в Букурещ, той стана в Брашов учител, негова втора професия, която го поставяше в по-добри условия за умствен труд. Учителствуването и влиянието, което средата му оказваше, определиха неговата бъдеща обществена дейност. Благодеянието си към българския народ той почна като учител - с написването на “Рибния буквар". И след като свърши медицина, той до смъртта си беше цял в услуга на своя народ. Занимава се с търговия, увлича се дълги години в научни изследвания - и през всичкото това време той мисли само за просветното повдигане на своя народ.

Нуждата от светски науки и от новобългарски книжовен език на нашия народ се засилва особено много в края на XVIII и в началото на XIX век. Велик за своя народ става този, който пръв съзре новите му нужди и ги изнесе като теория в книжнината, както и този, който организира практическото им задоволяване. Берон пръв схвана новите образователни нужди на народа и пръв ги теоретизира в предговора на своя буквар. Но той не се ограничи само като теоретик. Берон състави буквар, за да даде на българските деца светски познания на простонароден говорим майчин език и с него изпревари десетина години учебниците на неофитовци и други. За да възроди своя народ чрез училищата, Берон отиде още по-далеч: отваря училища и ги издържа със свои средства, подпомага българи младежи в чужди училища; откупува книги, за да подкрепя българската книжнина; търси подготвени лица, за да ги изпрати учители в България; непрекъснато се интересува за успеха на училищата в родния си край и крои планове за организирането им.

В думите и делата му се вижда предано любящият своето отечество син - патриот. "Аз, както всеки еднородец - пише той в едно писмо до котленци - не считам за мое отечество само Котел, но и цяла България." Позивът му, поместен в края на първото издание на буквара, започва с думите : "Много похвално е усърдието на едного любороднаго, с което иска да покаже той на неговия род, че желае общото добро, а не че само за себе си гледа; за то всеки има тази длъжност, кой как може да створи." А какво дълбоко чувство на любов към народа си изразява той с тези думи из позива: "Да даде Бог да се разпростре усърдието и ревността на всичките наши едноплеменици и да се умножи науката в нашето отечество." В същия позив, като съобщава че първият превод на Новия завет, представен на библейското общество в Петербург, е бил неодобрен, той изказва тъгата си със следните думи: "Колко безчестие и срам докарва на нашия народ един лош превод!" Писмото до котленци, цитирано един път по-горе, свършва: "И оставам усърден за всека услуга на отечеството си." В своя буквар Берон не забравил своето отечество. Той намерил едно малко местенце, за да съобщи, че България още живее, ако не като свободна държава, поне като жив народ. В граматичния материал на буквара има глава "производни думи", в които се изброяват европейски държави. Наред с техните имена е вместил и тези думи: "Болгария, болгарин, София, софиянен, Търново, търновчанен", а в изданието на буквара от 1862 г са добавени и думите "Железник, железничанин". Когато правил постъпка за да запази имота си, обещан вече в полза на своя народ, пред един свой роднина Берон казал: "Крайно злочест ще умра, ако видя преди това, че България ще бъде лишена от моя малък подарък подир смъртта ми."

Неговият патриотизъм не е само чувство, защото достига до по-висока степен на развитие. Патриотизмът му е и дълг. Берон си дава сметка за образователните нужди на българския народ и е решил да направи нещо за задоволяването им. Той си е определил ясно и средствата, с които ще ги задоволи. Берон се обръща към съотечествениците си да изпълнят дълга към отечеството, "кой как може". И Берон избира своя път на помощ - да възроди народа си чрез просвета, чрез училища. А с буквара си той постигна и друг резултат - спомогна да се ускори изгонването на гръцкия език в тези наши училища, в които му се даваше повече или по-малко място.

Огромните томове съчинения, достигащи повече от 10,000 страници, са доказателство за голямото трудолюбие на Берон. Той притежава и способност лесно да се приспособява към различни професии и всякога да добива добри резултати от предприеманата работа. Като учител, макар и за късо време, съзря недостатъците на "старото" училище, осъди неговата килийна метода и наука, предложи звучната метода за обучението в първоначалното четене, взаимната метода за вътрешната организация на училището, светските науки и говоримия майчин език за изучаване, и даде в ръцете на децата буквар, съставянето на който говори, че Берон е добър педагог. Той свърши медицина и с успех упражнява професията си. Щастлив беше и с търговските си сделки, които му донесоха богатство, а резултатът от научните му трудове са многотомните му съчинения. Плод на неговата материална и морална подкрепа са отворените училища в Котел и околията, Шумен, Разград и т.н.

Берон е личност с широко образование и всестранен научен интерес. Владял е осем езика - старогръцки, новогръцки, латински, френски, немски, румънски, руски и български, а съчиненията си е писал на френски (болшинството от тях), немски, гръцки и латински.

Крайно скромен той не е оставил никакви биографически бележки за себе си, нито портрет. Единственият портрет, който е запазен, е изработен от Николай Павлович, свършил по живопис в Мюнхен с материалната подкрепа на Берон. И този портрет е бил рисуван по скица, която Павлович снел крадешком.

Пестеливостта като добродетел у Берона не съдържа подбудите на скъперника, който се радва на натрупаните богатства като крайна цел на неговите дела. За това свидетелствуват не само многобройните парични помощи, давани през живота му за народополезни дела, но и завещанието му, с което подарява целия си имот за образованието на своя народ.

"Рибният буквар": мотиви за написването му. - По професия медик, Берон не дължи популярността си между българския народ на дейността си като лекар. Той написа повече от 25 тома съчинения, но не този огромен негов труд разнесе славата му у нас. Даже и днес много малко хора познават научните му трудове. През втората четвърт на XIX в. името на Берон се носеше вече широко между българския народ. Една малка книжка от 141 броени и 7 неброени страници, рожба на неговата страстна любов към своя народ, четена с голямо увлечение повече от 40 години от децата и техните родители, свърза името на Берон с нашата история. Тази книжка е буквар, известен с име "Рибен буквар", назован от читателите му така, заради картината риба, поставена на последната външна корица.

Какви са били подбужденията на Берон, за да напише буквара?

В предговора на буквара си Берон пише: "Когато изперво видех по другите страни, че децата начеват да четат книги, писани по техния език, познах колко зле струват по нас учителите и колко напразни мъки теглят горките деца, защото като преминат младостта си в школото с толкози страх и треперане, излазят и незнаят барем името си да пишат, нито да си сметат, щото вземат и дават, ами по дукените, ако им се случи, понаучават се малко нещо. Почудих се, как през толкова векове не се намери ни един да познай това окаяно състояние и да покаже един прав път към учението. Надеех се барем сега да се обади някой, но отколкото познах, че се трудят за всенародни ползи, ни един не се намира да смисли нещастните деца и да съчини за тях някоя книжка. Това дело възприех аз... Всякой, който види тази книжка, надея се да се зарадва, а най-много учителите, защото тия, струва ми се, отколя щяха да изоставят псалтирите и часословите, от които децата не разбират нищо, ако имахме някоя книга на нашия език, напечатана за тях."

Берон е бил сам килиен ученик и е познавал както учебната материя на килийното училище, така също и методите на обучението му. Той си спомня, че в църковните училища "горките деца теглят напразни мъки, че те като преминат младостта си в школото толкоз години със страх и треперане, излизат из него без да знаят даже името си да запишат и без да знаят да смятатл" Една от причините за лошото състояние на килийното училище и за мъките на "горките деца" е, че в ръцете на последните не се давали книги, “писани на техния език" т. е. писани на говоримия народен български език. Този недостатък на нашето училище Берон открива "след като видел по другите места, че децата начеват да четат на книги, писани на техния език" т. е. писани на майчиния им говорим език. Берон се чуди даже "че през толкова векове не се е намерил нито един да познай това окаяно положение и да посочи прав път към учението". И щом друг такъв не се е намерил, с тази работа се е натоварил сам Берон.

Съдържание на буквара. - "Рибният буквар" е учебник, който не е пригоден само за първоначалното обучение по четене. Той застъпва всички учебни предмети, които според Берон трябва да се изучават във взаимното училище.

Материята, която се използува за първоначалното обучение по четене, е изложена от 1-26 страница и съдържа: азбуката от 42 букви с църковнославянско очертание в 5 вида - едър, среден и дребен шрифт; четвъртият вид е с разместването реда на буквите в азбуката, а петият - с отделянето на гласните от съгласните; следват едносрични думи, двусрични с разделни срички, трисрични и т.н. Тъкмо тази материя е букварът в ограничен смисъл на думата.

Съдържанието на "буквара" (стр. 1-26) е пригодено, за да се използува и за обучението по граматика. Сам Берон казва в предговора, че "сочинил този буквар изпърво с имена, местоимения и прочее по граматически ред, щото сега да се учат децата да сричат по тях, а подире да ги имат за примери и помощ на граматиката". Думите в тази част на буквара са групирани в следния ред по следните граматически категории: съществителни имена, прилагателни, съществителни и прилагателни с членната им форма, местоимения, глагол (любя, спрегнат във всички времена), предлози и наречия, след които следват производни думи, съществителни собствени и нарицателни, умалителни, увеличителни и др.

Глава ІІ от буквара съдържа материя по 3акон божи. Това са само молитви на църковнославянски език с посочване през кое време трябва да се чете всека една. Берон не е поставил нищо от Новия и Ветхия завет и за тази своя постъпка той се оправдава така: "Зная, че много учители и прости человеци ще рекат, защо да не гудя и поучения за православната наша вяра в тази книжка, но да знаят, че е неразумно на малки деца, които още не знаят да сричат нито да прочитат да даде человек таквизи поучения, които ний едвам можем да разбираме".

Читанката обгръща гл. III - "Умни съвети", гл. IV - "Умни ответи", гл. V - "Басни" и гл. VI - "Различни истории". Всички четива и изречения (гл. III) са с морално съдържание. Техният избор е станал с оглед да бъдат използувани те и за целите на моралното обучение. Обучението по морал в онова време се е водило във всички училища, които са изучавали християнските добродетели. Последните в манастирските училища са били усвоявани и чрез упражнението им. С четивата Берон застъпва светския морал; и по този въпрос той се различава много от изучвания в църковните училища морал, който е бил религиозен.

Гл. VII - "Физически сказания", която съдържа статии с предметно съдържание, може да се използува за целите на обучението по читанка, ала тя е предназначена да даде познание по естествознание. Тази глава съдържа следните статии: сол, кафе, захар, тютюн, памук, лен, маймуна, слон, носорог, елен, бобър, крокодил, речен кон, камилско птиче, жираф, щъркел, кит, пчелица, мравки, человек и въздушни явления. В края на буквара са прибавени картини за някои от описаните животни.

В края на буквара е поместена "аритметиката". След като излага реда на цифрите, Берон дава примери (без дефиниции и други обяснения) за четирите основни аритметически действия. "В тази къса аритметика, пише Берон, не написах правила, ами само примери, които последват с такъв ред, щото мога да река, че правилата са непотребни. Но учителят трябва да казва на децата, кога не разбират, и да им дава според тези и други примери, за да се упражняват."

От съдържанието на буквара се вижда, че той представя една цяла програма за взаимно, първоначално, училище. Статийките увличат не само защото са писани на говорим български език и защото са със светско съдържание, но и защото изложението им е увлекателно. С новостта си букварът е правил силно впечатление на читателите. Ето как старозагорският учител Атанас Иванов предава в спомените си впечатлението, което е произвел "Рибният буквар": "Него време се яви първата българска книжка, рибеното букварче, от покойния Петър Х. Берович. Българите не можаха да се начудят и нарадват на туй, че имаме вече и българска книга, та я разграбиха до една." А. Венелин, който е познавал учебната литература от онова време, се изказва тъй за буквара: "Аз не съм видел нито един руски буквар, който по достойнство да се равнява на тая книжка, която е много поучителна."

Берон за звучната метода и за взаимоучителното училище. - Изложението на материята в буквара показва и метода, по който Берон мисли, че трябва да се води първоначалното обучение по четене. Най-първо азбуката се наизустява по ред от А до последния звук чрез често повторение. С този урок почва даже и цялото обучение на взаимоучителното училище. След като приготвят чинове-пясъчници и пинакида1, на която ще бъде написана азбуката, ще бъде повикан свещеник да свети вода, след което учителят ще преподаде първия урок. "Тогаз ще начне да показува на пинакидата с показалец и да дума А, Б, В, Г, Д, Е... и прочее, а децата ще го последоват...". След като чрез често повторение се научи цялата азбука да се чете и пише, тогава се преминава към четенето на думи по реда, по който са изложени те в буквара: най-напред едносрични думи; после двусрични, но разделени на срички; трисрични и т.н. По този ред е била изучавана азбуката и в килийните и във взаимните училища, като са добавяли някъде, четенето й в обратен ред или разбъркано - с разместването местата на буквите в реда на азбуката.

Новото, което Берон внася в методата на първоначалното обучение по четене, е звуковането, т. е. изговарянето на звуковете самостоятелно, чисто, но не с добавка на други звукове, както е практикувало църковното училище с буквената метода. И този нов метод за първоначалното обучение по четене Берон е препоръчал 44 години по-рано от въвеждането му в нашите училища - 1868 г. Наистина, Костадин Костенечки в своя трактат "О писменех", е препоръчвал звуковането четири века преди Берон и възможно е, учителите от Търновската школа да са я практикували през XIV век, обаче факт установен е, че когато Берон издаде своя буквар, не само че никое училище не беше запознато с нея, но и никой учител не можа да я усвои от Рибния буквар. Звуковането се въведе у нас през 1868 г. от други наши педагози.

Имаме основание да поддържаме, че звучната метода е лично изобретение на Берон, самостоятелно и независимо от другите й изобретатели от първите години на XIX век. По отношение, обаче, организацията на взаимното обучение, което излага в предговора си, Берон копира училището на своя букурещки учител. През 1824 г. взаимното обучение беше вече известно на много гръцки училища. Берон, обаче, пази славата на пръв български педагог, който препоръчва въвеждането на взаимоучителна метода в нашите училища и който пръв в нашата литература излага реда, по който трябва да се води обучението във взаимното училище.

Учител и ученици; образование на жената. - По въпроси, които засягат възпитанието, Берон има съвременно схващане. Мнението му за отношението на учителя към своите ученици, изказано преди сто години, е противно на практиката от онова време. Грубото държание на учителя към учениците било последвано често от тежки телесни наказания. Към децата той питае бащински чувства и голяма любов. Берон си представя, че е учител, и показва, как учителите трябва да се отнасят към своите ученици. "Изпърво мисълта ми не ще е да спечеля пари, нито да проболяря от святото това дело, ами да оправя и наставя, колкото мога към добродетелта и учението младите деца, които предават на моите ръце родителите техни. Ще се трудя да съм и от вътре и от вън добър, смирен, кротък, целомъдър и благочестив, щото моите работи да стават примери на моите ученици, защото ако ги развратя, ще им сторя голямо зло." В този цитат се изтъква и примерът на учителя като важно възпитателно средство.

Берон е против грубото третиране на учениците и против физическите наказания. Ето как ще наказва той невнимателните и лениви ученици, ако би бил учител. "Когато децата наченат да четат, каквото ги аз научих, началникът ще ходи от чин на чин и ще гледа навред кой какво прави; и като види някого от учениците, че салмува, ще го доведе при мене. А аз не ще го плаша, че ще го запра и в неделя да чете, нито ще го бия, но ще му река да иде да седи на страна, догде свършат другите и да не чете, а че утре да иде на по-долния чин. Ако ли някой стори по-голяма погрешка, нему не ще давам два дни или три дни, или една неделя да чете. Но ако е съвсем развратено и не иска да се покай, ще го изпъдя, за да не развратява и другите."

Берон проявява особени грижи за образованието на жената. Той още през 1840 година е пратил пари на брат си Руско, за да намери учителка и да открие девическо училище в Котел. И такова училище е било открито. За него е поместена в сп. "Любословие" (1846 г.) дописка, в която по случай годишните изпити на Котленските училища се казва: "А най-превъзходна, обаче благодарност показа онова училище, в което се учат момичетата, които се изпитваха по чисто прочитане, на чисто и добро писане и в правила аритметически." В същата дописка се добавя, че това училище се поддържало от "Петър Берон, родом от Котел, който плащал за това училище". В същото списание К. Г. Фотинов, като добавя, че "същият Берон поставил пет училища и ревностно ги подкрепял с имуществото си - по едно в Котел, Елена, Шумен, Сливен и Търново", се провиква: "Божественото вдъхновение просвещава ума на добродетелния и го наставлява в деяния общонародни." В една дописка, поместена във в. "Цариградски вестник" от 1861 год., четем следното: "Познатият Вам д-р П. Берон от юни 1859 г. е определил по 200 жълтици всека година за девически училища на различни села в Шуменската кааза." Първите 200 жълтици били разпределени за училищата в Котел, Шумен, О[сман] Пазар [Омуртаг] и в десет села.

Към края на своя живот той си изработва друго схващане за образованието на жената. За последната ние съдим от неговото второ завещание (1867). Като подарява бащината си къща в Котел за училище, той поръчва тя да се пригоди на негови разноски за девическо училище, за което да се намерят учителки "жени рускини или славянки, немцойки, гъркини или италиянки, които ще научат децата на два или три езика". В допълнение на това завещание той определя от приходите на чифлика си в Скорило да се построят в по-големите села близки до Русе, Шумен, Варна и Силистра училища-пансиони на два етажа, от които горният да служи за момичетата, а долният - за момчетата. В тези училища учениците ще се учат: 1. да четат, пишат и да смятат; 2. ще изучават руски, френски, италиански и немски, за която цел според приходите на училището ще се подържат 2-3 жени, които говорят тези езици; 3. същите жени ще учат момичетата да кроят дрехи за жени и за мъже, ще приготовляват храната на децата "които ще имат брашното от тях си, а ястието ще им се купува от прихода"; 4. "Момчетата ще учат два занаята, които са нужни за селата, в които живеят."

С това схващане Берон се отклонява от общообразователния принцип и поставя една по-конкретна задача на училището - да готви възпитаниците си по-пряко за професионален живот: ученичките ще се учат да шият дрехи, а учениците - занаят, който е нужен за селата, в които ще живеят. Освен това учащите се трябва да изучават 2-3 езика.

С това си схващане Берон подчертава следната нужда на нашето образование: 1. Трябва да се обърне особено внимание на образованието на жената. 2. Не трябва да се забравя, че селото се нуждае от училища не по-малко от градовете. 3. Народът ни има нужда и от професионално образование, както и от знанието на чужди езици.

Берон и нашата книжнина; дружество за организиране на училищата. - В буквара си от 1824 г. Берон помества позив "към любезните си еднородци", в който известява, че са приготвени за печат разни книги на български език, и в който напомня на всички "любородци", че са длъжни да подкрепят материално тази инициатива. "Трябва да се силим, колкото е възможно да се печатат повече книги на нашия език за научението на нашия народ, защото стига откак се намира от толкова време в темнота без наука. Да даде Бог да се разпростре усърдието и ревността на всички наши едноплеменици, и да се умножи науката в нашето отечество."

От обявените в позива за печат книги излезе само една - "Свещенное цветобрание" (1825) - и за нея един от видните наши учители от онова време пише, че не се търсила от народа, че тя гниела складирана по таваните и мазите, че българският народ не обичал да чете и т.н. С тези думи на Райна Попович си обясняваме, защо не видяха бял свят и другите споменати в позива книги.

Вероятно и сам Берон ще се е убедил, че българският народ не е представял още добра среда за книжен пазар и че за разпространението на книжнината са необходими условия, които могат да се подготвят само чрез училището. Тъй трябва да си обясним, защо грижата му за отварянето и поддържането на училища - и в градове и села, и за момчета и момичета - беше най-важната, почти единствената, през целия му живот.

Преди 1840 година той пише до котленци: "Обичал бих да намеря някого, комуто да платя, каквото иска, за да обходи България и да види има ли във всеки град училище или не, какъв е учителят във всяко едно училище, как му е името, откъде е той, от кога учителствува, колко ученици има, какво ги учи, откъде получава годишната си заплата; при това да забележи колко време приблизително остават учениците му при него; да забележи също и числото на къщите в по-големите градове; да укаже още, колко ученици се нуждаят от книги; и какви книги употребява всеки един, какви книги купуват, от где ги купуват и на каква цена. Ако намерите такъв човек, който да може да обходи така България с поменатата цел, моля да му предложите моето желание, и ако склонява, нека ми каже, колко разноски ще му стигнат на месец, и какво иска още за труда си: па да ми пишите или по-добре нека ми пиши сам той."

Събирането на пълни сведения за положението на българските училища е в свръзка с един замислен от Берон план - да постави тези училища под ръководството и управлението на един централен български институт и в една организация, която той нарича дружество. В същото писмо до котленци Берон пише: "аз бих искал да се състави едно дружество, което да се загрижи не само за училищата в Котел, но и за училищата на другите наши градове; от това дружество да се плащат всички учители; и то да гледа да бди за парите, които са посветени за училищата на страната, както и да се грижи за всичките училища в България".

Идеята на Берон да образува "дружество" е един грандиозен план да обедини разпръснатите усилия на отделните любородци и църковно-училищни настоятели в една организация. Тази идея ще е заимствувана от чужбина, гдето Берон ще е наблюдавал, че грижите за училищата са възложени на официалната власт или на отделни организации, ала тя ще се е затвърдявала и под влиянието на големите неудобства, които му са били създавани от положението - да подпомага отдалеч училищата на своята страна. Макар и да не беше осъществена, изнасянето й за обсъждане издига автора й още повече като педагог и практически деец. Берон има заслуги и за създаването на нашия книжовен език и правопис. С буквара си той спомогна да се наложи източното наречие като книжовно и посочи, че българският звук Ъ, трябва да се означава с особен белег; а с научните си трудове, макар лишени от научна стойност, Берон се рисува като човек, който прави жертви и усилия, да бъде полезен и на цялото человечество.

 

 

БЕЛЕЖКИ:

1. Πινακίδα (нвгр.) - триъгълна или четвъртита изгладена дъска, намазана с восък, на която са пишели с мастило учениците в килийните училища. [обратно]

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ:

П. Берон. Писмо до Котленци. Пер. Сп. 1899, кн. XXXI.

Д-р В. Х. С. Берон. Д-р Петър Берон (некролог). Пер. Сп. 1871, кн. 4.

В. Д. Стоянов. Покойният Д-р Петър Берон и неговият завещан имот в България. П. Сп., кн. XXVIII-XXX.

Лука Радулов. Дописка до в. "Македония". 1868, брой 7.

Н. Ив. Ванков. История на учебното дело в България. Ловеч 1903.

А. Теодоров-Балан. "Д-р Петър Берон". Бълг. преглед, I, кн. 7; "Д-р Петър Берон и неговото завещание". Училищен преглед, III, кн. 7-8.

Г. Дочев. Д-р П. Берон и неговото дело. Учил. прегл. XXIII, кн. 10 "Главни моменти в развитието на българските буквари". Учителска мисъл V, кн. 6.

Н. Т. Балабанов. ,,Д-р Петър Берон''. Учил. преглед XXIII, кн. 10.

Вел. Йорданов. Д-р Петър Берон. Златна книга на дарителите за народна просвета, кн. I. 1911. “Новооткрит портрет на Д-р Петър Берон". Учил. прегл. XXІ, кн. 4.

П. Берон. Извадки от Риб. буквар. Библиотека българска книжнина, № 7, изд. на М. на Н. Пр.

Сборник Д-р Петър Берон по случай стогодишнината на Рибния буквар. - 1824-1924. Под редакцията на Д-р Хр. Негенцов и Н. Т. Балабанов. София, 1926.

Ст. Чилингиров. "Рибният буквар". Учителска Мисъл VI (1924), кн. 2 и 3.

 

 

НОВА БИБЛИОГРАФИЯ:

Берон, Петър. Буквар с различни поучения (фототипно издание). Народна просвета, С., 1964.

Берон, Петър. Произход на физическите и естествените науки и на метафизическите и нравствените науки. Наука и изкуство, С., 1978.

Берон, Петър. Славянска философия. С.: БАН, 2000.

Петър Берон. Изследвания и материали. С., 1962.

Бъчварова, Н., Бъчваров, М. Д-р Петър Беров. Живот - дейност - натурфилософия. С., 1975.

 

 

© Никола Ив. Ванков
© Издателство LiterNet, 29. 10. 2003

=============================
Публикация в "Библиотека "Български писатели". Под ред. на М. Арнаудов. Т. I, София: Факел, 1929.
Публикация в "Библиотека "Български писатели". Т. I. Под ред. на Н. Аретов. Варна: LiterNet, 2003.