Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВАСИЛКА ПЕТРИЧЕВА
(1923-2003)

Нешка Туртанска

web

Василка Петричева„Списание „Български език и литература“ за мен е съдба. Не бих имала толкова радост като учителка, ако не беше то - това са първите думи на Василка Петричева, сътрудник на списанието от 1968 г., с която разговарям. - Всъщност - продължава тя, - аз трябваше да пиша още през 1962 г., тогава ме „откри“ ст.н.с. Искра Котова на педагогическите четения във Варна, но не повярвах на силите си. Така че от 25 години живот на сп. „Български език и литература“, което получавам и чета от първия му брой, 20 години се чувствах непосредствено свързана с него.“

Точно преди 20 години съм записала тези думи на В. Петричева за рубриката на списанието „Наши учители“ (1983, № 3).

...Когато на 6 март отидох в Мездра, за да се видим за последен път, в ковчега до бледото й и хубаво лице бяха поставени последният брой на „Съвременник“ и току-що донесеният от пощата „Литературен вестник“.

Почти един месец става, откакто Василка Петричева премина в „отвъдното“. Тя с удоволствие говореше за „прераждането“. Понякога ми се струваше, че просто разказва какво е прочела по тези въпроси, но друг път така убедително говори, просто вярва: и на Б. Райнов (на книгата му „Тайното учение“), и на книгите на К. Кастанеда, и на Д. Чопра. Обичаше да чете стихове - от Багряна, от А. Германов, от съвременни поети.

В дома й по всяко време на деня имаше хора. Най-много сред тях бяха младите. Отдавна сме я питали за нейната тайна винаги да се въртят около й млади хора. И ни беше ясно, че и те, както възрастните, обичаха да се срещат с Василка Петричева главно заради нейната широка култура и уважението, с което тя се отнасяше към хората. Имаше интерес не само към художествената литература и знания за нея, но и за философията, историята, изкуствата, религията.

Издателство „Народна просвета“ издаде книгата й „ Да прочетем заедно“ („За нощем с белите коне“ и „Бариерата“ от Павел Вежинов). Съавтор е на „Методика на извънкласното четене“. Последното интервю у нас с Павел Вежинов е на Василка Петричева (поместено е в нейната книга, издадено е и на руски език).

В сп. „Български език и литература“ е публикувала статии както за българската, така и за чуждестранни литератури. Притежаваше рядката дарба да открива новите литературни явления и литературни творци, за които в момента малко се говори. И не се притесняваше да запознае учениците с тези автори или проблеми на литературната наука и естетиката. Ето някои от публикациите й в нашето списание: „Един урок по съвременна руска литература“ (1968, № 5), „Преговорен урок - диспут“ (1972, № 1), „Усвояване на някои естетически категории чрез изучаването на „Дон Кихот“ (1976, № 5-6), „Урок-беседа върху „Цената на златото“ от Г. Стоев“ (1978, № 1), „Нощем с белите коне“ (1979, № 3), „Съвременна българска поезия“ (1982, № 4), „Книга за хорото“ (2001, № 5-6).

Василка Петричева е един от основателите и ръководителите на литературния клуб към читалище „Хр. Ботев“ - Мездра, който през 2002 г. отбеляза своята 50-годишнина. Нейното място завинаги е запазено в този клуб. И в библиотеката на град Мездра... Макар че нейната лична библиотека е населила всички стаи в просторния й дом.

Незаменима ще остане Василка Гаврилова Петричева, незаменима!

А за тези, които са били с нея, тя все ще си бъде Светлина, Знание, Обич!

Поклон пред святата ти памет, Веси! Поклон!

 

 

© Нешка Туртанска, 2003
© сп. Български език и литература, 2003
© Издателство LiterNet, 26. 12. 2003
=============================
Публикация в сп. Български език и литература, 2003, бр. 3.