Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА АСОЦИАТИВНИТЕ ПОЛЕТА НА БЪЛГАРИТЕ В БЪЛГАРИЯ И В МОЛДОВА

Наталия Пителова

web

Същността на асоциативните явления, обяснени чрез мрежовия модел на семантичната памет (разработен от Румелхард, Линдзей и Норман) правят данните, получени от свободни, асоциативни експерименти, твърде интересни за анализ и интерпретиране. Според този модел формирането и попълването на информационната база, съхранявана в дългосрочната памет на всеки човек, е резултат на жизнения му опит и знания за света, а взаимодействащ с нея механизъм въвежда, структурира и извлича нужната в дадения момент информация (Герганов 1993: 118-134). Доколкото семантичното поле на всяка дума стимул, разглеждана като понятие, се формира под влиянието на множество фактори, сред които не на последно място са социалните и социокултурните, то в получените асоциации се търсят и отделят всички признаци, които удовлетворяват и определят поставените в конкретното изследване цели.

Задачата е да се съпоставят асоциативните полета на 50 думи стимули на българи, живеещи в България, и на бесарабски българи, родени и живеещи в Молдова. Целите са две:

1. Да се проследи кои прилики и разлики в асоциативните полета на двете групи изследвани лица са резултат на общо или различно в техните социокултури.

2. Да се види колко са силни проявите на езиковата интерференция и най-вече влиянието на руския език в асоциациите на бесарабските българи.

Общото между двете групи изследвани лица е:

а) българска националност и роден език - български, въпреки че езикът на бесарабските българи по някои признаци (най-вече фонетични и лексикални) съществено се отличава от книжовния български език.

б) и двете групи лица са живели в условията на една и съща обществено-политическа система - социалистическата, с всички произтичащи от това последствия.

в) имат една и съща религия - източноправославната, и свързаните с нея обреди, празници и пр.

Основната разлика между двете групи е, че българите в България са живели в собствена държава, т.е. на собствена територия, и при българско държавно и административно устройство с официален език български, а бесарабските българи - доскоро в границите на големия Съветски съюз, при официален език руски, сега - молдовски, на територия, заселена с различни етноси и етнографски групи - българи, руснаци, молдовани, българи гагаузи, украинци и др.

Като основен източник на информация за българите ще ползваме данните от книгата „Български норми на словесни асоциации“ (1989).

За бесарабските българи данните са от свободен асоциативен експеримент, проведен през месеците май-юни 2002 г. в гр. Тараклия, където на 50 млади бесарабски българи, предимно студенти по българска филология, класическата инструкция „Ще чуете дума. Напишете (кажете) първата дума, която Ви дойде на ум след това“ беше дадена в разширен вид: „Ще чуете дума на български език. Напишете първата дума, която Ви дойде на ум след това, без значение на какъв език се е появила тя - на български, руски, молдовски, гагаузки (турски), украински или др., и без значение по отношение на правописа й. По-важно е Вашата дума асоциация да запишете така, както ви е хрумнала веднага, в момента“.

Преди да коментирам получените резултати, искам да отбележа следното: изборът участниците в експеримента в Молдова да бъдат предимно млади хора не е случаен. Тези около 20-годишни младежи и девойки (родени малко преди и в началото на 80-те години) са „крайният продукт“ на една епоха или на едно време, което ги е формирало и социологизирало, т.е. адаптирало към света в своята крайна фаза на съществуване. Разликата между поколенията бесарабски българи (60-70-годишни и 20-годишни) по отношение на владеене и ползване на местния български език е значителна. Както в други региони на бившия Съветски съюз, и тук се забелязва отказ от употреба на родния език - в междуличностното общуване младите хора предпочитат да говорят изключително на руски език, независимо от обстановката и обкръжението, и най-вече с връстниците си. Според мен причините за това явление са няколко. Още от времето на заселването си в Бесарабия в началото на 19. в. българите никога не са имали възможност или условия официално да употребяват родния си български език. Той е обслужвал единствено неофициалната битова сфера в семейството, междуличностните контакти с роднини и сънародници и по-масовите религиозни и обредни събития - църковни празници, сватби, смърт и пр. Знаенето на български език е признак единствено на етническата принадлежност. Бесарабските българи, живеещи в сравнително компактни общности, успяват да запазят основните черти на родните диалекти на своите прародители, но доколкото всеки език търпи развитие във времето и най-вече под влияние на множество външни фактори (Бесарабия е част от административната територия последователно на Русия, на Молдовското княжество Румъния, а от 1944 г. е в границите на СССР) всяко поколение в различна степен приема заемки от местните езици, които предава на своите потомци, но безспорно най-силно е влиянието на доскоро официалния руски език.

За последното поколение млади бесарабски българи (около 20-годишните) първият досег с руския език е още в детската градина, после - в училище. При много от тях местният български език се свързва сантиментално с образите на „баба и дядо“, но, от друга страна, той е маркер на нещо селско, т.е. на селския им произход, който не се ползва с престиж в градската среда, особено в многонационалното обкръжение там, което е предимно руско и молдовско, с приоритетна комуникация на руския език. Това поражда както комплекси за непълноценност, които са не толкова на етническа, а приоритетно на културна основа, така и компенсационен стремеж към безупречно владеене на руския език.

В момента официално разрешеното обучение в училище по роден език на различните етнически групи ако не повдига социалния престиж на българската общност, то поне засилва интереса към съвременния български книжовен език и увеличава броя на желаещите да го изучават.

Последната част от асоциациите на бесарабските българи са тясно свързани с моментното икономическо положение в Молдова, което може да се определи като тежко и в много отношения напомнящо за икономическата ситуация в България през 1990 г. Ето защо тези асоциации ще се сравнят и с данните от асоциативния експеримент, проведен с група българи, жители на София.

Петдесетте думи стимули за експеримента в Молдова бяха подбрани измежду 200-те от книгата „Български норми на словесни асоциации“ и могат да бъдат групирани тематично така:

I група - битоворазговорна лексика: баба, майка, брат, сестра, момиче, дете, ям, хляб, вода, месо, сирене, ходя, човек, искам, вземам, моля, злоба и други.

II група - обществено-политическа лексика: партия, знаме, справедливост, страна, вестник, радио.

III група - обща (неутрална) лексика: град, площад, време, мечта, село, гений, учител и др.

Съпоставяйки асоциативните полета на бесарабските българи с тези на българите в България, определено може да се твърди, че при наблюдаваните думи стимули разликите варират от незначителни до съществени, но по-съществените от своя страна често се доближават до асоциациите на една или друга отделна социална група българи - било студенти или селяни. Например при асоциативните полета на думите стимули време и цвят, които са омоними в българския език, асоциациите на бесарабските българи са свързани повече с метеорологичното значение на време (доминанти: топло, лошо, хубаво; следват - студено, есен, пролет, лятно, лято, слънчево и др.), както е при селските жители в България, докато за жителите на градовете, групите на студентите и учениците и за българите в България като цяло астрономическото значение е на първо място (часовник, час). Същата особеност се наблюдава и при думата стимул цвят, където са регистрирани асоциациите: миризлив, роза, ябълка, дърво, мирис на дърветата, на ябълките, на черешите и др. Цветовите предпочитания на българите в България са: син, червен, зелен, бял, а на бесарабските българи - бял, червен, красив, ярки. Не може да не направи впечатление, че при българите в България след първото място на синия цвят са регистрирани цветовете на националния трикольор - червен, зелен, бял, а при бесарабските българи липсва асоциацията син (има една небесносини и една тъмносин, като знаем, че синият цвят присъства и в руското държавно знаме).

Сравнявайки асоциативните полета на българите в България преди и след 90-те години на думата стимул партия, най-често срещаната асоциация е БКП, но веднага сред това се появяват разлики. Докато в асоциативния речник доминантните асоциации са: БКП, народ, комунистическа, комсомол, народна, наша, то през 90-те години се появяват нови думи, като: власт, политика, СДС, депутати, задължение, коалиция, и няма нито една народ. За бесарабските българи доминантните асоциации са: комунистическа, Ленин, голяма, комунизъм, комсомол, КПСС.

Ако за българите в България през 80-те години доминантната асоциация на думата справедливост е няма справедливост, то през 90-те години напред излизат други две асоциации - истина и честност, следвани от свобода, вяра, правосъдие, демокрация. Едновременно са регистрирани и асоциации, които подкрепят пословичния скептицизъм на българина - утопия, блян, искам, нужда.

За бесарабските българи доминантата на справедливост също е няма, следвана от честност, добро, критерии, хубава, а скептичните асоциации са: не тържествува, не всегда, оно всегда не существует, лъжа и др.

Образованието и културната традиция също оставят трайни и специфични следи в езиковото съзнание на хората. При бесарабските българи думата стимул гений буди с еднаква честота две асоциации - велик и Ленин. Следващата е Пушкин. При българите в България през 90-те години има само няколко единични, персонални асоциации - Айнщайн, Евклид, Моцарт, Нобел, но нито една велик и Ленин, което може да се обясни с политическата обстановка в този момент.

Като пример за влиянието на националната културна традиция трябва да се посочат асоциациите на думата мечта. За българите в България доминантите са: блян, голяма, желание, а за бесарабските българи - голубая, голяма, желание - т.е. съчетанието голубая мечта е толкова устойчиво, че няма нито един опит за превод, всичките му регистрации са на руски език.

Най-главните особености (лексикални и морфологични), резултат на езикова интерференция, които се наблюдават в асоциациите на бесарабските българи, са следните:

1. Българската дума стимул е породила асоциация на руски език. Например вестник - бумага, сестра - подруга, вода - пить, войник - призывник, и т.н.

2. Асоциацията е на руски език, но е съгласувана по род, число, падеж с българската дума стимул. Примери: ям - конфету, пари - крупные, знаме - красное, желая - успехов, брат - старший, ходя - по улице, в школу, майка - нежная, трябва - постирать, вестник - свежий.

3. Асоциацията е руска дума, но с българско окончание за съгласуване по род и число. Примери: успех - в учобе.

4. Асоциацията е на руски или на български език, но е съгласувана по род, число, падеж с руския аналог на българската дума стимул. Примери: дете (същ. ср. р.), на руски ребёнок (същ. от мъж. р.). Асоциация - капризный; време (същ. от ср. р.) - на руски погода (ж. р.). Асоциация - пасмурная.

5. В конкретния експеримент има немалко думи стимули, които са еднакви по форма и значение в българския и руския език (с минимални разлики в правописа и произношението): справедливост, страна, мечта, радио, памет, сестра, успех, гений, цар, книга, партия, студент и др. Техните асоциативни полета носят предимно социокултурна информация, други от подбраните думи стимули са омоними в българския език - цвят, град, страна, време, а третата група е от български думи, които имат омоним само в руския език, като: същ. баба - на руски жена; майка - на руски фланелка, прилагателно лош - на руски плохой, при слухово възприемане звучи близо до съществителното ложь (лъжа), брат - на руски като брать (вземам), правя - на руски се възприема като форма на глагол править (управлявам). Асоциативните полета на тези думи стимули са изключително информативни за дълбочината на проникването на руския език в съзнанието на бесарабските българи, доколкото за българите в България тези значения са несъществени и не будят асоциации.

За наблюдение в този план ще разгледаме асоциативното поле на прилагателното лош, където има регистрирани асоциации: голяма (2), правда (2), истина, клевета, лицемерие, не можем да я определим като „чиста“. Почти всяко пето изпитвано лице е посочило асоциация, неадекватна на българската дума стимул, а определено от асоциативното поле на съществителното лъжа (на руски ложь - ж. р.).

Български думи стимули, които са много близки по правопис, но се различават по някакъв граматичен признак от руския си аналог, например по род, провокират асоциации с по-особена форма. Съществителното площад при слухово възприемане твърде много се различава от руското площадь (ж. р.). Независимо от това за площад са получени асоциации от типа на описаните в т. 4: голяма, красива, червена, большая, кръгла, малка, хубава, централна, красная, чудесна, маленкая, т.е. асоциациите са българска или руска дума, но съгласувана по род с руския аналог на българската дума стимул.

Може да направим следните изводи:

1. Данните, получени от свободни асоциативни експерименти, са ценни като източник на обективна информация за най-важното и най-главното в живота на хората в определен исторически момент и за тяхната ценностна ориентация.

2. Подобни данни дават информация както за големината (по броя на появи), така и за дълбочината (по граматични признаци) на взаимното влияние между два или повече езика в условията на многоезичие.

3. Подобни периодични изследвания биха позволили да се проследи динамиката на отбелязаните по-горе явления, както и появата на други.

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Български норми на словесни асоциации. София, 1984.

Герганов 1987: Герганов, Е. Памет и смисъл. София.

Джалев, Николова 1990: Джалев, Л., Николова, Цв. Асоциативното поле като обект на социокултурен анализ. София.

Николова 1998: Николова, Цв. Свободните словесни асоциации като източник на социолингвистична информация. // Проблеми на социолингвистиката. София.

 

 

© Наталия Пителова, 2003
© сп. Български език и литература, 2003
© Издателство LiterNet, 15. 02. 2004
=============================
Публикация в сп. Български език и литература, 2003, бр. 5.