В ОУ „Хр. Смирненски“ - Дулово, се обучават ученици от четири етноса: български, турски, ромски и татарски. Процентът на ромите и татарите е сравнително малък, а на българчетата и турчетата е почти равен. Необходимо е още едно уточнение: билингвите могат да се разделят на ученици от града и ученици от съседните села (Поройно, Черник, Раздел и др.). Ако учениците билингви се нуждаят от по-специално внимание и работа, то към децата от селата то е двойно по-необходимо.

Почти за 50% от учениците българският език е втори след майчин турски или ромски. Като имам предвид, че някои от учениците билингви се притесняват, когато общуват на български език, от правоговорните грешки в клас, решихме, че с фолклорните и диалектоложките изследвания ще им предоставим възможност за преодоляване на езиковата бариера, възможност да се преборят сами със своята стеснителност, да проявят творчество и инициативност. Познаваме добре учениците си и знаем, че общуването на село извън училище се осъществява само на турски език, което е една от предпоставките за слабото владеене на български език.

Овладяването на български език от учениците билингви е сложен процес, който трябва да се осъществява не само в училище.

Поставихме си следните цели:

• изграждане на мотивация за изучаване на езика;
• преодоляване интерференцията на майчиния език;
• преодоляване на езиковата бариера и притеснението;
• овладяване на нова лексика, самостоятелно съставяне на текстове;
• самостоятелно преодоляване на трудностите при съчетаване на лексикалните единици.

Фолклорните и диалектоложките проучвания позволяват да се усвоят нови знания. Тази форма на работа упражнява четирите основни дейности, свързани с овладяването на езика: слушане и разбиране (говорене), четене и писане. В 5. клас при изучаването на български словесен фолклор допълнителна задача, която съпътства предвиденото по учебна програма, е подготовката и провеждането на фолклорното проучване. За изпълнението на тази задача учениците работят от два до три месеца, което е необходимо за подготовката на обобщаващите уроци върху български словесен фолклор. Задачата има практико-приложен характер. При нея се упражнява устната и писмената реч. Въпреки допълнителното натоварване интересът у децата е огромен. Практиката ни убеждава, че особено им допадат приказки, песни, пословици, поговорки и др. Задачите се поставят три месеца преди края на първия срок в 5. клас. Ученикът трябва да си избере подходящ събеседник (информатор), задължително над 65-70-годишен, с добра обща култура и с широки познания в областта на фолклора (при избора помагат родителите). За да са достоверни и обективни, петокласниците записват име, години, пол, образование, професия, местоживеене на събеседника. След това започват работа по отделни раздели - песни, приказки, наричания, легенди, пословици, поговорки, гатанки, баяния. Те с радост откриват съответствия, например в поговорките на турски и български език, общи моменти и в празниците и обичаите. Стремежът е фолклорните произведения да бъдат оригинални, да няма повторяемост. При представянето в клас става истинска надпревара, създава се атмосфера на силни положителни емоции, формира се мотивация за изява у всяко дете. Учениците разбират, че и на български език, и на турски език баянията имат една цел - да помогнат, да спасят, да внушат вяра и да дадат смелост. Този вид работа прави петокласниците билингви по-самоуверени и изживяващи себе си като първооткриватели. С проучванията обучението по български език и литература излиза извън класните стаи, без това да е самоцелно, комуникативните способности на децата се повишават, те успешно преодоляват трудностите в общуването на български език: употребата на правилен граматичен род, образуването на множествено число. Учениците билингви разбират, че в българския език прилагателните имена се променят по род, докато в турския език - не; че предлозите, съюзите, частиците изразяват по друг начин отношенията между частите на речта.

Фолклорни проучвания използваме и в работата по СИП по български език и литература. От 18 ученици 5-има са билингви, но всички направиха фолклорни проучвания. На въпроса, дали работата ги е затруднила, всички отговориха отрицателно, а на въпроса, дали им е доставила удоволствие, общият отговор бе утвърдителен.

Наблюденията са, че преобладават грешки в устната реч, а при писане се допускат по-малко, особено при този вид работа, за която учениците имат достатъчно време, а не ограничено в рамките на един учебен час. Фолклорното проучване обогатява речника на учениците, при употребена диалектна дума те записват книжовното й съответствие. Богатият речников запас пък е основа за формиране на граматични понятия и овладяване нормите на съвременния български книжовен език. Фолклорното проучване е допълнително средство за установяване на пропуските и набелязване на мерки за отстраняването им. Събраните материали се съхраняват в кабинета по български език и литература, обогатяват го и се използват в по-нататъшната работа като помощно средство. Учениците усвояват трайни речеви умения и умения за изследователска дейност, а това пък отговаря на порасналите им потребности. Самостоятелното издирване, осмисляне и записване на фолклорни текстове помага за разбирането на художествения език, придобиват се умения за използването му при писане на съчинения с творчески характер.

При диалектоложките проучвания в 8. клас организацията на работа е същата, като основно се описват обичаи от Добруджа (годеж, сватосване, сватби, огнени седенки, есенна седянка навън и др.). Тук по-съществената задача е обработването на диалектоложкия материал (записват се диалектни изрази и книжовното им съответствие). Изследва се предимно местният диалект.

Една от домашните работи, които поставяме при изучаването на фолклорни творби, е да се запише приказка, разказана от най-възрастния член на семейството или от най-възрастния човек, когото децата познават. При записаните български приказки се откриват общи мотиви с турски приказки, които учениците с турски етнически произход знаят. Истинско удоволствие на учениците доставя сравняването между любимите герои Хитър Петър и Настрадин Ходжа.

В заключение може да обобщим, че средата, в която живеят половината от моите ученици, е двуезична, а за ромите се явява и триезична. Учениците, чийто майчин език е различен от българския, проявяват изключителен интерес към фолклорните проучвания. Социалните им контакти се обогатяват. Получават възможност за личностна изява, стимулират се творческите им способности.

Резултатите, до които стигнахме чрез работата в група за СИП по български език и литература по критерия владеене на българския език - писмено и устно, са:

• нулево - 0 ученици;
• слабо - 1 ученик;
• добро - 1 ученик;
• много добро - 16 ученици.

Обобщаващите изводи са:

Фолклорните и диалектоложките проучвания осигуряват възможност за личностна изява на учениците и широки социални контакти, за общуване на български език в естествена речева среда;

Успешно се преодолява езиковата бариера;

Обогатява се лексикалният запас;

Стимулират се уменията за създаване на свързан текст чрез умело подбиране на подходящи речеви средства;

Онагледяването с подходящи рисунки, илюстрации и снимков материал, където е възможно, развива творческите способности;

Създават се умения за пълно, правдиво и последователно предаване на чутото;

Българският фолклор може успешно да се използва в обучението на ученици билингви. Той е необходим, защото създава интерес и мотивира учениците за работа.

© Николина Чакърова, Радка Добрева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2003, № 6
© Електронно списание LiterNet, 31.03.2004, № 3 (52)

Други публикации:
Български език и литература, 2003, № 6.