ЗЛАТНИЯТ ВЕК

web | Градът на амазонките

Прозорците на стаята броя,
оскъдните посоки преброявам,
пет сетива, стихии - преброявам -
и тоя свят не е достатъчен.

Съставих най-подробна карта,
потоците от песни начертах и
горичките на любовта,
и цветето на огъня, където
узрява дулото студено или хляба.
Но тоя свят не е достатъчен.

Дори ако прибавя тук неща, които
не се броят - възникващи звезди,
квадратни кръгове, мехури пяна -
все пак твърдя, светът не е достатъчен.

Дори ако допуснем, че издишва
направо в ноздрите ми лудост,
за да изригват в мене нови
очи, уши и сетива различни;
дори ако проникнеше в кръвта ми
със семето на див растеж -
дори като в дърво без свършек
да се разпукваше сред клоните ми синевата
не бих нарекла този свят достатъчен.

Нали без друго от старание заякваме?
Нали от стъпване се учим да вървим?
И непременно
нали укрепваме след рана?
(Тъй с болката ни примиряват.)
И всяка тягостна въздишка
нали пътечка прокопава?
И за да знаем - се съмняваме?

Знам, има риби - те се блъскат и подскачат,
и праговете превъзмогват
срещу стремглавото течение -
единствено за да умрат
в любовния си танц-агония.
О смешка за потоците, комедия
за светлите очи на боговете!
За труд такъв, усилие такова -
светът не е достатъчен.

Къде сте, други светове? Прозрачни острови,
растителни гледци на океана?
Кой движи пръстите ми,
кой крещи? И тая сол в гласа ми накъде
ме води?
Като пъстърви във амок се блъскат
въпросите -
не знаят те, че там, оттатък прага,
ще трябва може би хайвера си да хвърлят
и да умрат
със смърт, която е оргазъм.

Ах, златен век, когато всичко стигаше!
Човекът, казват, беше брат на звяра
и доверител на звездите,
с треви и слънчев лъч умееше
да разговаря; бе нежна с него бурята
и го не хапеха мухите.
Невинен век! Блажени хора!
И как се смееше сред бързеи водата!
А просто те са скачали високо срещу прага -
не че са искали - в безок нагон затлачени -
и ги е блъскал водопада.
И никой свят не им е бил достатъчен.

© Миглена Николчина, 1993
© Издателство LiterNet, 22. 02. 2004
=============================
Публикация в: Миглена Николчина "Скръб по Далчев", С., 1993.