ВЛЮБЕНАТА

web | Градът на амазонките

Къде си градинарю на вълните?
Ти, бог с къдри от пяна, ти, царю
на водораслите? Виж, идва влюбената с лодката
и името ти
с гласа на чайка призовава.

Така е малка лодката - почти се стапя
като вълна между вълните и все пак
ръка я движи, а ръката
една тъга я движи, а тъгата -
това море.

От него ти
излез и постепенно се сгъсти
от дълбините,
така че осоленото ти тяло да обхванат
човешките ръце на влюбената.

Не я отбягвай - тя ти обещава
да не тревожи пеещите раковини
на твоя слух безсмъртен
с тъжни думи.

Не, няма пак
печалната човешка реч
да ти шепти - тя иска само
в прегръдката ти като в хоризонт да се отпусне,
в очите ти от бриз да се усмихва,
да има поглед като твоя прояснен
без памет. Излез и гладкото си тяло
до топлата й кожа притисни.

Виж как се труди над вълните тя,
която те очаква, и морето
сякаш изтича от веслата й
и ти
сякаш избликваш в плясъка, където
дърво с вълна се среща.

Не знае вече влюбената
дали морето люлчицата й издишва
и вдишва пак навътре в бавния си сън,
или пък тя
с весло морето вае. Ти
нехаеш за това. Внезапно, сред фонтан от пръски
с две бронзови ръце веслото сграбчваш и
главата назад отмяташ
в беззвучен смях. Ти казваш: Ах, кога
ще бъдеш моя истински?

После веднага
се гмурваш в синьото, в прозрачността,
която пак си ти и в ехо
на невидими прибои се разгубваш...

© Миглена Николчина, 1993
© Издателство LiterNet, 22. 02. 2004
=============================
Публикация в: Миглена Николчина "Скръб по Далчев", С., 1993.