ВГРАЖДАНЕ

web | Градът на амазонките

За да превърна хаоса
от неродени светове
в дърво със симетрични клони,
потънали в листака на зората,
и с корени, които смучат
от дремещата лава на земята,
прозрачната си сянка вграждам
на мрака най-дълбок в сърцевината.

Линея аз, дървото расне.
Отварят се широките му вени
за смях и сълзи, за възторг и мъка,
за радостния и за оня, който стене,
и за покълналите в срещите разлъки,
отмерени и разграфени
в сърце от аксиоми ясни.

Но зреят в мрака нови сили.
И стройното стъбло набъбва,
подпухва радостта, кърви тъгата,
рисунъкът на клоните се сгърбва
и тръпне плътната мембрана на земята,
докато в корените се размърдва
изригване на огнен прилив.

Освободена,
сянката ми лека
при мене и при моята умора
през хаоса завръща се безгласно.
Докосва челото ми с хладни пръсти
да ми прелее свойта мощ опасна.
Изправям се и пак я вграждам.

Линея аз, дървото расне.

© Миглена Николчина, 1985
© Издателство LiterNet, 22. 02. 2004
=============================
Публикация в: Миглена Николчина "Три след полунощ", С., 1985.