СЪНЯТ НА РУЧЕЯ

web | Градът на амазонките

Надвесени над спящото момиче,
шептят дървото и звездата.
       - Вземи си за очи два мои листа.
       - Вземи два мои лъча за зеници.
       - Ах, тежки сънища ме мъчат -
                                   мълви сърцето -
       туптя сред плът от клей, пулсирам
       в артерии от пяна.
Как сладко диша, сякаш блика
през своя сън момичето; шушукат
в ухото му дървото и звездата.
       - Солената си кръв дай в сладкия ми сок,
       за да приготвя
       напитка от зеленина.
       - Струящата си кръв дай в мойта лава,
       от всяка клетка нека огън бликне.
       - Чудати сънища ме мъчат - мълви сърцето -
       уж съм кълвач и удрям все един и същи удар,
       като планета уж описвам кръгове.
Почти прозрачно
е в своя сън момичето; звездата
по-ниско грее и докосва
с листа дървото лекия му дъх.
       - Ела при мен: между клонаците живей
       и с рижите лисици се търкаляй,
       с врабците скачай, с дървесината мисли.
О странни сънища, о сладък глас...
       - При мен ела: гмурни се в пяна от искри,
       изригвай сред фонтани от комети и танцувай
       в сърцевината на галактиките.
О нежни сънища, о песен от сребро...
       - Вземи за ириси две хлорофилни капки.
       - Налей в зениците си звездно вещество.
       - Отпий от виното ми.
       - В моя огън се стопи.
Как шумолят води прозрачни! Ах вода!
Сън сред омара на цъфтящи брегове!
Дълбочини, където рибите бленуват!
       - Сега дървото виждам -
       бокал изпълнен с кипнала зеленина,
       туптяща вечност, радостно сега.
       Звездата виждам -
       усмихната уста от огън,
       безкрай, който пулсира,
       и вълшебно тук.
       О радост без предел, екстаз без край!
Засяда между клоните звездата и потапя
листа дървото
на ручей в ромолящите води.

© Миглена Николчина, 1993
© Издателство LiterNet, 22. 02. 2004
=============================
Публикация в: Миглена Николчина "Скръб по Далчев", С., 1993.