СМЪРТТА НА МЕЧТАТЕЛЯ

web | Градът на амазонките

Желаното се сбъдва
едва когато вече сме престанали
да го желаем. Или ще кажете,
че само невъзможното го радваше?
О той бе радостен. Но днес умира.

Тъй странна смърт - мечтателят умира.
Не бе достигнал до черта, която
да не прекрачи.
Като с огромните коси на Андромеда
светът го галеше, но и душеше,
и все пак го огряваше със зрака
на най-далечните мъглявини.

Ала сега? Дали ще мине?
Дали ще се залута сред смъртта,
тъй както се залутваше в действителното
загледан другаде?

Знам, алчните умират от благата,
които най-накрая ги сполитат.
Умират примирените унесено
и без да разберат. Умират
болниците, разгорещени в схватката
със съзаклятието срещу мощната,
все недостъпната хармония.
                Разумните умират,
защото знаят, че е нужно. Ала той?
Как тъй умира ималият всичко?
Как от копнеж, тъй гордо безразличен
към клетките, в които се разгаря,
копнеж като съзвездие засветил
и като капки дъжд просмукал
деня от корените до листата,
предателското тяло е способно
да дезертира?

Наука тялото обича; ред; закони; то ще овладее
юздите си; не ще подхранва вече
онази дива противотелесна жажда,
която го докрай измъчи. Да, най-сетне
и то ще си почине, в своята
стихия весела ще се завърне, покрай вадички
и стръкчета трева ще лъкатуши.

Копнежът...
           но нима това не е копнежът,
от който се съграждат световете?
Защо пък той го изоставя?
В какви недра, в какви въртопи
от днес нататък ще припламва,

ако не тук, не в този поглед,
в чиито лъснали зеници
едно уплашено дете се взира - или е сестрата,
тъй бяла, лъскава - или пък просто
кълбото стъклени артерии,
в които е оплетен, го повдига сред просторите

към невъзможната му смърт? Планетите
като прашинки до нозете му се скупчват.
И пребледнели мънички създания - навярно
единствен той би се досетил
кои са те - над него се надвесват,
загрижени, преди да се стопят.

© Миглена Николчина, 1993
© Издателство LiterNet, 22. 02. 2004
=============================
Публикация в: Миглена Николчина "Скръб по Далчев", С., 1993.