Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СКАЛЕН МАНАСТИР

web | Градът на амазонките

Но въздухът е син и ненаситен
и манастирът се отдалечава.

Боряна Кацарска

Зоват ме Панко Печката, че винаги съм жежък.
А също Пантелей, че с таз тояжка
по божите пътеки обикалям.
Панко Монаха съм, че по-добър познайник
на древни манастири и обители
не ще намериш тук.

Е, вярно е, зоват ме също
Панко Изчадието, че роден съм
с квадратен череп, кривоглед и с козиняви
пищяли. Пегацини
така ми викаше: Vampiro malo,
проклет вампире. И ме чукаше в главата.
Но ме обичаше, че беше италианец,
разбираше. Из гробищата плачех,
задето ме не искаха жените.

Художник съм, но скромен. Боядисвам.
Бях реставратор, църкви обикалях, на сеньора
с лирическото име Пегацини
бях местното момче за всичко.
Познавам всички келнерки в "Кошарите" и всички
планински бабички, които
варят ракия, и хижарите, с които
да я изпия, неизменно обещавайки
да дойда следващия път с мадами.

Това е. Идваш ли със мен? Че тези гледки
не се разкриват без водач. Ела, детенце,
ела, душичке, рожбо
с жестоките очи. Ела да ти покажа
местата свети, съкровените реликви.

По тясната пътечка те вървят,
покрай несигурните перила, които
свидетелстват за времената на възхода
и краха на блена ни за туризъм. О мечтите златни
за тлъсти паралии-чужденци! Ценители на
                                                  шопските салати,
connoisseur-и на култури древни, почитатели
на нестинарските екстази.

Напоследък
не е туй вече Аладжа,
а Скален манастир. Но и това е много,
че манастир тук няма, всичко е скала.
Освен от прилепи и бурени,
и сринатите туристически надежди,
хилядолетната история
не е оставила следа.
Монасите така успешно
са умъртвявали плътта си,
че сякаш са се изпарили
ведно със цялото средновековие
и ето ни сега отново
между опечените камънаци.
О минало преславно и велико
и вий пресветли бъднини, заети
с преименуване на пущинаци.

Кому ли пак да се помолим,
монахореставраторе, екс-курзоводе,
под погледа облещен на морето?
Тоягата си покажи ми, Пане,
реликвата, местото свето.

 

 

© Миглена Николчина, 1993
© Издателство LiterNet, 22. 02. 2004

=============================
Публикация в: Миглена Николчина "Скръб по Далчев", С., 1993.