СЕСТРАТА НА ПЕНТЕЗИЛЕЯ

web | Градът на амазонките

На своя път видя Пентезилея
змия с цвят пепелен, с очи от изумруди.
Царице, бърза е кобилата ти сива
и твоята стрела, и пръстите ти.
Без улов изобилен не се връща
Пентезилея,
без мириса на кръв и на месо димящо.
Горещо дишат зверовете сред зеленото,
безброй очи от сенките проглеждат.
Далечен ромон на води прозрачни
с въртоп от звуци за змията шепне.
Змия с цвят пепелен, с очи от изумруди.
Царице, бърза е кобилата ти - тя
                             не спря на пътя,
и твоята стрела не се завърна,
и пръстите в движение обратно
не завъртяха прашната пътека.
Върти се само вятърът над кедрите,
във вировете се върти водата,
върти се песента на чучулигата.
Преминаха конете над змията,
змия с цвят пепелен, с очи от изумруди.
Най-бърза бе сестрата на Пентезилея,
ездачка слънцелика с глас,
                             в който се разсъмва.
Но щом под кедрите момичето премина,
обгърнаха го сенките зелени.
Бе дълъг ден за лов, бе дълъг пътят
на слънцето между Телеца и отровата
на Скорпиона.
Сред сенките глиганът бягаше,
сърцето диво в мрежа от сърца човешки.
По-бърза от стрелата на Пентезилея
бе нейната сестра, ездачка слънцелика.
Змията бавно пръстените си навиваше,
език рубинен между зъбите й светна.
Лети стрелата право, а се изкривява,
по път най-прав кобилата завива.
Царице, твоята сестра е мъртва,
стрелата твоя я прониза.
Царице, падна вечерта и Пътят млечен
захапа своята опашка звездна
С лов пребогат завръща се Пентезилея,
студеното момиче носи,
съдбата своя пепелна тя носи,
с очи от изумруди.
Вместо сестра си меч донася
с ръжда от кръв царицата Пентезилея.

© Миглена Николчина, 1995
© Издателство LiterNet, 22. 02. 2004
=============================
Публикация в: Миглена Николчина "Асимволия", С., 1995.