ПЕНТЕЗИЛЕЯ И АХИЛ

web | Градът на амазонките

Царицата на амазонките умира,
лицето й изтича в здрача.
Ахил стои, на копие подпрян,
и в сумрака, от прах и кръв сгъстен, се взира:
царицата на амазонките умира.
Смъртта дойде да раздели, когато
ни свърза любовта.
Очаква, с бледа пот на чело, старият лодкар
край брегове без очертания, води без блясък.
Кобила с косъм тъмносив по камъните удря
и цвили в мрака срещу хоризонта.
Ще има лишеи и стъпки от копита,
където беше
царицата на амазонките.
Ахил стои, на копие подпрян,
обгърнат в сумрачната тайна на всемира:
царицата на амазонките умира.
Дали ни свърза любовта и мигом
дали смъртта ни раздели.
Без плясък черните весла потъват
в реки без цвят, край местности без форми.
Кобила с косъм тъмносив в нощта препуска,
в сърцата цвили, прилепите буди.
Ахил стои, на копие подпрян,
енигмата на любовта намира:
царицата на амазонките умира.
Но със смъртта пристигна любовта,
смъртта ни свърза, любовта ни раздели.
Чело отрива старият лодкар,
пшеничен хляб и гъсто вино проси.
От днес ще бъде в корените,
ще бъде в ноктите и в лапите, и в соковете,
ще бъде в гъбите, в следите охлювни, в мъха царицата на амазонките.
Да наречем пръстта, от кръв просмукана,
                                                      Пентезилея,
да наречем тревите с името й.
И не смъртта, не любовта, а миг един
ни свърза, векове ни разделиха.

Сега остава само битката, викът,
                           между звездите врязан.
Ахил стои, на копие подпрян,
и че е смъртен, по това разбира:
царицата на амазонките умира.

© Миглена Николчина, 1995
© Издателство LiterNet, 22. 02. 2004
=============================
Публикация в: Миглена Николчина "Асимволия", С., 1995.