 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Отсам животът ми покой не ще намери,
ни здрача син, нито прохладния ветрец,
който клепачите целува. Докрай ще бъде ден,
а той зениците прогаря...
Крадец на сенките, о пладне,
сред блесналия ти варовик бродя,
прозрачна сянка, дето сенките зове
с глас възпален.
Сънят
над мен
като таван варосан се навежда
все тъй, все тъй до бяло осветен.
© Миглена Николчина, 1993
© Издателство LiterNet, 22. 02. 2004
=============================
Публикация в: Миглена Николчина "Скръб по Далчев",
С., 1993.