ОСТАВАНЕ В РАЯ

web | Градът на амазонките

Твърдят, че майката желаела детето,
но не е тъй: детето иска свойта майка.
То идва. Затова
то може да откаже, да реши
да дойде само за да се завърне; на вратата
да спре и кротко взряно към света
да промълви: не ще прекрача.

Недей ме пита как ще стане: аз не знам.
Пропуквам се при всеки полъх като къща,
която сам-сама стои срещу морето
и пантите й скърцат. Всеки миг
като солена струйка ще прокапеш
и ще те близне вятърът.
Как да те спра?

По-скоро ще се разлепя като обувка,
изхвърлена между умрелите медузи. Ала казват,
че и това се случвало: детето
зараствало обратно, като тумор
по чудо разтопен, но не напълно, а подобно на
вселена,
която по-обширната вселена
обема в себе си. Недей излиза.

Не, не е ужас от лицето на зората,
провесила в луминесцентните прозорци
пресъхнал белезняв език. Кръвта е долу.
Там всяка клетка членове напряга,
за да роди смъртта си най-подир.
От евтини материи те вадят
и те прибират пак и може би отново
те вадят - тъй твърдят - но викат
онези другите, околните, а ние
все тези сме, които никога не охват. Не излизай.
Недей отваря портите окървавени.

Разбираш сигурно: не е уплаха
и от раздялата. Да, сладко е
да носиш винаги целта със себе си, да бъдеш
там, закъдето си запътен. Като обятие
се слива раздвоено тялото ти. Но далеч по-сладостна
е крехката еротика, която
притиска малкото телце със сила,
непостижима за мъжа. Подобно цвят,
разперил неочаквано листцата си, преобразен на
птица -
така детето идва. То ухае,
изпълнено е с песни като цъфнало дърво
и има кожа като кремък,
узрял в прозрачните градини на морето.
Немилостива майчина прегръдка,
която се разтваря като рана
сред битието, за да ни приеме, ала сетне
ни сдъвква и зараства пак.
О колосалното преживяне,
което е светът. Недей излиза.
Вземи ме, както аз те взех и както
в утробата си аз те нося, понеси ме
сред пяната на световете, нероди ме.
Да вържем между себе си змията
на вечността и в тази ласка
и в тази болка в тази ласка в тази болка
да приберем вселената о мамо мамо
о майчице момиче мое.

© Миглена Николчина, 1995
© Издателство LiterNet, 22. 02. 2004
=============================
Публикация в: Миглена Николчина "Асимволия", С., 1995.