НИ ХАПКА ВЕЧЕ

web | Градът на амазонките

Тъй както съвършеният любовник
не е желан повторно, че без плът остава
заситената в своето блаженство

като на снежен хълм, където сред покоя
бял храм кубета златни възвишава -

така гладът престава,
ако слухът е пълен и очите
се взрат в пространството отвъд пейзажа.

Какво е вкусила, сама не знае, но разбира,
че я прониква цялата като невидима луна
и като нов и лъчезарен център
на гравитация зад нея свети -
да анулира земния.

                            О странен залък,
който я връща в безтегловното. Твърдят, че всеки
за свойта смърт е сладък плод - ако не го откъснат,
той сам ще падне в меките всеядни устни
на черната земя. Но мускул
на тлението е единствено животът.
А тя отхвърли
просташката и некрасива стръв да присвоява,
да всмуква сока му.
Не ще го кълца, мачка, раздробява.
И думи никакви.
Защо да мляска
от тялото на словото?
Да търси ситост
в огризките и в звуци смисъла, да дири
завършеност в унилото, свирепо
и монотонно блъскане на друг

самотен и половинчат човешки
отломък,
душата й да скашква късове
като стомах на разтерзания всемир?
Наяде ли се? Искаш ли парченце? Там с какво
те нагостиха? Та нима успяха
да те заситят? Хайде де, хапни си.
Такова циганче ще те изхруска,
ако не схрускаш тази кожичка. Ах колко вкусно.
Ръф, ръф, ам, ам. Ала без нея.

Ни хапка вече.
Чист пейзажът ще сияе.
И ако още я гложди нещо, то е
какво ли би било внезапно да застинат
макар за миг, но непременно вкупом
без изключение преплетените коренища
и смукалца, и човки, и усти зъбати,
и даже мъничките шаващи реснички
на едноклетъчните. Що за ведрост,
що за покой кубетата си златни
над сътворението ще въздигне. Кой ще бъде
наемник на разтлението? То ще секне.
Ще е безсмъртна всяка твар, ако откаже
един-единствен навик.
Тя самата
без да я спира нищо ще политне
като комета заскрежена

в раззинатата паст на светлината.

© Миглена Николчина, 1995
© Издателство LiterNet, 22. 02. 2004
=============================
Публикация в: Миглена Николчина "Асимволия", С., 1995.