И ПЕПЕРУДАТА

web | Градът на амазонките

Колко е хубаво тялото на тоя свят; колко е
                                                    неукротимо.
Докоснете кремъчните му кости; докоснете
                   челичните юмруци на върховете;
докоснете кадифената му кожа, върху която
ликуват и се смеят
                                    разлюлените дървеса
и се свлича лунната плът на реките;
                                    докоснете къдравите му длани,
всемилостиво разтворени под небето;
                                             докоснете дъха му,
който се спуска, цял в пара,
                                    от полюсите; докоснете
солената му уста, ревяща сърдити думи
                           в мембраната на простора,
шепнеща ласкаво; докоснете, ако желаете,
                                    нажежените му недра,
праогнените му вътрешности; ах, хубав е
                              тоя свят, великолепен е;
вижте го как крачи, все по-огромен
                               с необятната си снага,
какви могъщи мускули има, как яростно
                                                   се издуват
в безпределния замах на галактиките,
                                    вижте звездите,
които играят във вените му,
вижте свенливите
                                    лица на планетите,
набъбнали в ставите му, вижте океана,
напрягащ
                                    гласните си струни.
Вижте пеперудата!

II
В мене е неговата напрегнатост,
                                    която разгръща
                            спиралите на галактиките
както танца на еднодневката и изригва
ту в светлина и пейзажи от облаци,
                            ту в клокочене на подземни води,
в мене е гладният рев на пролетните му бури,
                   както покоят на позлатения лист,
отронен в безветрено пладне, в мене пърхат
                                                         крилете му
и пълзят неназоваемите му твари. В мен
и все пак колко далече. Далече
е пеперудата синя върху своето стръкче
                                                         трева -
                                      ако към нея протегна ръка,
ще пътувам стотици години, без да прекрача
прага към нектарените й мигове.

III
Има мигове нежни и завесата се повдига,
                   мигове на постигане,
мигове с влажните пръсти на вечерен ветрец
                                                         край морето;
те докосват челото ми
и като гигантско ветрило
с повей лек се разтварят пространствата
                                                         към хоризонта
и към други земи, безмълвно изправени, и към
                                                                   размаха
на Млечния път. Нечия хладна целувка
                                      усещам в соления допир,
нечий леден дъх шепне мир във ухото ми
                                                         и донася
вест от незнайни стрини. И тогава
се загръщам в покой и се вслушвам
как звъни всяка малка частица на въздуха,
и с внимателна длан галя всеки предмет.
                                      И толкова нежна
се усещам, че пеперудата синя
на ръката ми кацва и с крилцата си тънки
                                                         потрепва
и съзирам в тях целия свят.

© Миглена Николчина, 1985
© Издателство LiterNet, 22. 02. 2004
=============================
Публикация в: Миглена Николчина "Три след полунощ", С., 1985.